Частните гробници – портали към Отвъдното

Желанието на древните египтяни да създадат идеален задгробен живот довежда до по-късното (неправилно) схващане, че те са обсебени от смъртта. Това въобще не е така! Чрез възможно най-задълбочено подготвяне на своите гробници, всеки египтянин се фокусира всъщност върху продължаващото си съществуване в следващия живот. От началото на своята история египетските гробници обикновено имат два основни елемента:

С времето се появяват значителни нововъведения и промени в съдържанието на тези погребални комплекси, но необходимостта от запазване на тялото и осигуряване на ежедневните нужди в задгробния живот остава от съществено значение.

Най-ранните погребения (до Късния Архаичен период) се състоят от обикновена плитка яма с тялото, заобиколена от керамика, инструменти и други ежедневни битови предмети, поставени директно в контакт със сухия пясък и след това погребани. Тази практика често води до естествени мумии, при които сухата среда изсушава и запазва телата, понякога в изненадващо отлично състояние.

Първите истински изградени гробници обикновено представлявали ями, облицовани с тухли и с измазани стени и се появяват в Египет малко преди времето на политическото обединение (около 3100 г. пр.н.е.) . Този базов тип гробници се развива в по-сложната подземна структура на царските погребения на Първата и Втората династия в Абидос, вероятно предназначени да наподобяват дворец за отвъдния живот.

Докато царете през този ранен период са били погребвани на юг, много благородници са били погребвани в Саккара на север близо до новосъздадената столица Мемфис. Техните големи гробници включват впечатляваща правоъгълна надстройка с ниши в стените на върха на гробната камера, вкопана в скалната основа и покрита с дърво. Надстройките включват множество камери, които са били запълвани с погребални предмети.

След като по времето на Третата Династия царските погребения се преместват на север в Саккара, представителите на елита предимно били погребвани в големи гробища, които заобикалят гробниците на техните царе. В Старото царство тези частни гробници имат формата на продълговата, пресечена правоъгълна пирамида (наричана мастаба), която се намира на върха на гробната камера. Самото погребване се случва чрез шахта от върха на мастабата, която след това се запълвала и така ставала недостъпна. Достъпът е осигурен чрез прорез в страната на мастаба, който води до облицован с камък параклис. В него се помещават статуи на починалите и стела, известна като фалшива врата, за която се смята, че действа като портал, който духът използва, за да пътува между царството на живите и царството на мъртвите. Стените обикновено са покрити с оживени, идеализирани сцени от ежедневието, изображения на постиженията на починалия и изображения на почитаните, седнали пред препълнени с храна маси. Тези параклиси били предназначени за погребални култови практики, спомагали за извършването на ритуали и оставянето на дарове, предназначени да облагодетелстват починалия.

По време на Първия преходен период и Средното царство, изсечените в скалите параклиси на някои благороднически гробници изобразявали сцени с починалия, който ръководи религиозни празници и почита култови предмети – дейности, които не биха били разрешени в частните гробници на Старото царство.

Продължават да се появяват и сцени от „ежедневието“ както по стените, така и под формата на дървени модели.

Саркофазите от елитните погребения често са обилно изрисувани с текстове и сцени, предназначени да помогнат на починалия в задгробния живот. Тази колекция от погребална литература сега се нарича Текстове от саркофазите.

Гробниците на аристокрацията по време на Новото царство продължават да включват изящно украсени скални параклиси, които семейството може да посещава и да прави непрекъснато дарове за мъртвеца. Има дори специални циклични празници, фокусирани върху тези посещения. Параклисите често са красиво украсени с изрисувани сцени, свързани с важни събития от живота на починалия и ритуални сцени, предназначени да подпомагат човека в отвъдното. Някои от запазените до днес изображения са изпълнени с живот и представят пъстро земния живот на починалия.

Тива остава основното гробище за благородниците от Новото царство до Двадесетата династия, когато столицата се премества в североизточната част на делтата. Гробниците, построени на север, са доста различни – поставени са в храмови комплекси или близо до тях и включват камери с тухлени сводове. Допълнителните промени в погребалните практики са очевидни през Третия преходен период, когато се наблюдава особено по-интензивен фокус върху мумията и нейния ковчег и увеличаване на семейните или групови крипти.

След обединението по време на Двадесет и петата династия и през управлението на Двадесет и шестата за кратко отново се появяват монументални частни гробници, както в Тива, така и на север. Някои от най-масивните скални гробници, откривани някога в Египет, са частни гробници, построени в Тива по време на Двадесет и шестата династия. В Саккара погребенията са поставяни на дъното на огромни шахти, изкопани в скалната основа, които след това напълно се запълват с пясък и баластра, за да се запечата гробът. Редица от тях са оцелели непокътнати до съвременната епоха.

По време на Птолемейския период, груповите погребения продължават и предвид македонския произход на управляващия род през тази епоха не е изненадващо, че се наблюдава значително увеличение на елинистическите елементи в иконографията. Едновременно с това разбирането на традиционните египетски погребални образи започва да ерозира и се развива завладяваща смесица от изобразителни стилове. Особено в Александрия, заличаването на разделението между местните египетски традиции и елинистичните културни подходи създава нещо като хибрид между двете.

Виждаме по-заоблени тела в релефните изображения, както и облекло и прически в гръцки стил върху портретите на мумиите от този период. Дори стари египетски божества като Анубис се появяват с тяло в елинистичен стил и римска броня в места като александрийските катакомби от 2. век на Ком Ел Шокафа.

Това става още по-очевидно през [Римската епоха] (https://smarthistory.org/late-period-and-ptolemaic-roman-periods-introduction/), в която откриваме удивително индивидуални портретни панели, поставени върху лицето на мумията. Тези изумителни, често сложно увити мумии изглежда след това са били съхранявани и излагани в семейния дом или в обществено хранилище, за да получават дарове. След определен период от време (вероятно, за да се освободи място за по-скорошните мъртви), те са събирани, подреждани една върху друга и погребвани в масови гробни ями.

От най-ранни времена дори обикновените погребения включват не само тялото на починалия, а и предмети, предназначени за използване в задгробния живот. Царските и обикновените погребения са пълни с предмети от всякакъв вид — мебели, инструменти, предмети за лична хигиена (като бръсначи и каменни палети, използвани за смилане на грим от минерали), хранителни продукти и дрехи.

Например в надписите върху слонова кост от гробницата на цар Ден има ритуална сцена от едната страна и просто изображение на сандали от другата, което показва гробния дар, към който първоначално са били прикрепени.

Целта и идеалната визия за съществуването в отвъдното на всички починали египтяни е усъвършенствана версия, без усилия, на живота, който те имат, когато са сред живите. Многоброен „помощен персонал“ често се вижда под формата на сцени от ежедневието, които покриват стените или дървени модели, които осигурявят продукти и прехрана за починалия. Много модели и сцени показват приготвянето на различни хранителни продукти и други стоки, желани в отвъдния живот, или изобразяват поднасяне на дарове. Особено красив пример за един от тези модели е статуята на човек, който носи дарове, от Гробницата на Мекетре.

Започвайки от Първия преходен период, починалият също е придружаван от малки фигури, които са били предназначени да извършват работа за него в задгробния живот, наричани ушабтис. В крайна сметка може да има стотици от тези „работници в задгробния живот“, предоставени, за да изпълняват широк набор от задачи, заедно с изображения на надзиратели, които да ги управляват.

Добре оборудваната гробница често включва широка гама от предмети от ежедневието, включително истински хранителни продукти (като сушени плодове, зърно, мед, буркани с бира или вино и консервирано месо), мебели (като легла, столове и табуретки за крака), дрехи (от кърпи за глава до сандали и всичко между тях), игри и лични вещи (огледала, козметика, парфюми и др.).

Освен това се включват инструменти, специфични за професията на починалия. Държавните служители са били погребани с писарски палитри, пълни с тръстикови писалки и съдове с мастило, докато войниците са имали мечове, колесници и други оръжия. Гробницата е идеално подготвена не само за да осигури всички домашни удобства за починалия в задгробния живот, но също така символично да подкрепи прехода му към ефективно

акх

. Например делвите с козметика често са били оформяни като лотосов цвят, емблема на регенерацията, която е изпълнявала символична функция в контекста на гробницата в допълнение към практическата роля на контейнер.

Още от много ранната история на Египет за важна предпоставка за идеалния живот след смъртта очевидно се е смятало земното тяло да бъде добре настанено и правилно поддържано. Още преди първоначалното политическо обединение, покойниците са снабдявани с благата, необходими за поддържането на следващия им живот. Погребалните практики се развиват през хилядолетията, променят се и се развиват, за да се приспособят към промените, като същевременно поддържат основните изисквания: разпознаваемо, запазено тяло и безопасно място за мумията (и нейните провизии), което тя да нарече свой дом. Тази земна котва осигурява проводник, който позволява на починалия в отвъдния живот да се възползва от тези погребални предмети, хранителни продукти, ритуални действия, дарове, модели, текстове, заклинания и сцени и да се наслаждава на вечен, по-добър задгробен живот в Тръстиковото поле. Като се има предвид това вярване, не е изненадващо, че египтяните са влагали колкото е възможно повече в осигуряването на гробниците си и в създаването на най-добрия живот след смъртта, който са могли да си позволят.

Ikram, Salima and Aidan Dodson, The Mummy in Ancient Egypt, Thames & Hudson, 1998

Ikram, Salima, Death and Burial in Ancient Egypt, Pearson Education Limited, 2003

Shaw, Ian, The Oxford History of Ancient Egypt, Oxford University Press, 2000

Taylor, J.H., Death and the Afterlife in Ancient Egypt, London: BritishMuseum Press 2001