If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Мумифициране и погребални ритуали

От д-р Ейми Калвърт
Мумия на Хераклид, 120 – 140 г. от н.е., Римо-египетски период, човешки и птичи останки; лен, пигмент, пчелен восък, злато и дърво, 175,3 x 44 x 33 cm (Вила Гетти, Лос Анджелис; снимка: Стивън Зукър, CC BY-NC-SA 2.0)
Мумия на Хераклид, 120 – 140 г. от н.е., Римо-египетски период, човешки и птичи останки; лен, пигмент, пчелен восък, злато и дърво, 175,3 x 44 x 33 cm (Вила Гетти, Лос Анджелис; снимка: Стивън Зукър, CC BY-NC-SA 2.0)
Когато повечето хора чуят думата „мумия“ веднага се сещат за Древен Египет. През хилядолетията са открити многобройни мумии. Тези необичайни свидетелства за миналото са били използвани по много и различни начини през вековете. Често са разглеждани по-скоро като артефакти и любопитни предмети, а не като човешки останки. Мумиите са били смилани на прах и използвани в лекарствени смеси в продължение на много векове (а по-късно и за маслени бои!). Понякога са изгаряни безцеремонно като гориво. Дори е било модерно забавление по време на празненства да бъдат тържествено развивани по време на Викторианската епоха. Днес се отнасяме към мумиите с много по-голямо уважение. Те ни предоставят поглед към миналото и огромно количество информация за древните хора, но начинът на тяхното излагане остава спорна тема.
Най-ранните известни погребения от Египет са прости ями, изкопани в пустинния пясък. Те съдържат телата на починалите, обикновено свити настрани във фетална поза и често включват предмети от ежедневието като керамика, мъниста, инструменти и други дребни предмети. Ранните гробища, датирани преди времето на обединението (доста преди 3000 г. пр. н. е.), са били разположени близо до селища по протежение на ръба на пустинята. Пустинята на запад от Нил вече е била смятана за земята на мъртвите. С течение на времето продължаващото съществуване на тялото на земята започва да се разглежда като съществено условие за успешен задгробен живот. Физическият труп (или надписано изображение, или дори нечие написано име) е служил като връзка с отвъдното и е позволявал даровете и магическите заклинания, положени в гробницата или изписани на стените ѝ, да достигнат до починалия в подземния свят. Като се има предвид важността, която се придава на тялото, не е изненадващо, че изкуството на мумифицирането се развива до такава висока степен. През дългата история на мумифицирането в Египет се извършвали огромен набор от експерименти, като някои техники са много по-успешни от други.
Каноп с капак във формата на глава на жена от аристокрацията, ок. 1352 – 1336 г. пр. н. е., царуване на Ехнатон, 18. династия, Ново царство, период Амарна, Горен Египет; Тива, Долината на царете, гробница KV 55, Дейвис/Аертон 1907 г. (Музей на изкуството Метрополитън)
Каноп с капак във формата на глава на жена от аристокрацията, ок. 1352 – 1336 г. пр. н. е., царуване на Ехнатон, 18. династия, Ново царство, период Амарна, Горен Египет; Тива, Долината на царете, гробница KV 55, Дейвис/Аертон 1907 г. (Музей на изкуството Метрополитън)

Мумифициране

За съжаление, все още не е открито ръководство за мумифициране стъпка по стъпка. Има записани на папируси инструкции от около 3 – 1 век пр.н.е. за увиване, поставяне на амулети и някои заклинания, но най-подробното текстово описание на процеса идва от 5-ти век пр.н.е. от гръцкият историк Херодот във Втора книга от неговите Истории. Той описва три различни вида балсамиране, различни по цена, сложност и качество на резултата.
Погребална маска от най-вътрешния ковчег, гробница на Тутанкамон, Ново царство, 18-а династия, ок. 1323 г. пр.н.е., злато с емайлна инкрустация и полускъпоценни камъни (Египетски музей, Кайро, снимка: Марк Фишър CC BY-SA 2.0)
Погребална маска от най-вътрешния ковчег, гробница на Тутанкамон, Ново царство, 18-а династия, ок. 1323 г. пр.н.е., злато с емайлна инкрустация и полускъпоценни камъни (Египетски музей, Кайро, снимка: Марк Фишър CC BY-SA 2.0)
В пълния си вариант един висококачествен процес на мумифициране е можел да продължи около 70 дни и е включвал:
  1. Отстраняване на вътрешностите (черен дроб, бели дробове, черва и стомах) чрез разрез в лявата страна. Тези органи се мумифицират поотделно и се поставят в четири канопа. Сърцето, смятано за седалището на интелекта, обикновено се оставя вътре в тялото.
  2. Мистериозният мозък, орган с високо водно съдържание, което е предпоставка за гниене (това е анатема за процеса на мумифицирането), се изважда през ноздрите с помощта на дълга метална кука и се изхвърля.
  3. Тялото се измива с палмово вино, изсушава се и след това се покрива с натрон (netjry, на древноегипетски, което се превежда като „божествена сол“). Тази прахообразна сол, извлечена от оазис в близост до делтата, наречен Вади Натрун, изсушава тялото за период от до 40 дни.
  4. След като изсъхне, тялото ритуално се почиства и след това се намазва с ароматни масла и дебел слой смола.
  5. След това тялото се увива с много слоеве ленени ленти - процес, който може да отнеме повече от две седмици. Между слоевете се поставят различни амулети на определени места с надеждата, че те ще помогнат на починалия в пътешествие му към отвъдния свят. При погребения на владетели, в тези слоеве се включват скъпоценни бижута и регалии. Непокътнатата мумия на Тутанкамон включва повече от 150 предмета, увити между неговите ленти. Когато увиването завърши, превръзките се напояват старателно с втечнена смола.
  6. За да се запази идентичността на тялото, на главата на мумията може да се постави маска. В по-късни периоди портретът се рисува върху дървена плоскост и се преплита в превръзките. След това мумията се затваря в ковчег, обикновено покрит със сцени и текстове с ролята на амулети, които идентифицират починалия и му предоставят магическите заклинания, необходими му за безопасно прекосяване на иначе опасния път към Отвъдното.
Мумия с портрет на Хераклид, 120 – 140 г. от н.е., римо-египетски период, човешки и птичи останки, лен, пигмент, пчелен восък и дърво (The Getty Villa; снимка: Стивън Зукър, CC BY-NC-SA 2.0)
Мумия с портрет на Хераклид, 120 – 140 г. от н.е., римо-египетски период, човешки и птичи останки, лен, пигмент, пчелен восък и дърво (The Getty Villa; снимка: Стивън Зукър, CC BY-NC-SA 2.0)
Методът от среден клас пропуска някои стъпки като разреза и ръчното отстраняване на вътрешностите, докато най-евтиният вариант включва единствено измиване на тялото, изсушаване в натрон и увиване.
Маска, вероятно носена от свещеник мъж, играещ ролята на Анубис в храм по време на мумифициране или погребален ритуал. Вероятно погребана заедно със свещеника, който я е носил приживе. Маска на Анубис, 8 – 4 г. пр. н. е., груб лен, мазилка от кал, смесена със слама, вероятно открита в Тива, Египет, 24 x 36 cm (Музеи и изкуства в Харогейт)
Маска, вероятно носена от свещеник мъж, играещ ролята на Анубис в храм по време на мумифициране или погребален ритуал. Вероятно погребана заедно със свещеника, който я е носил приживе. Маска на Анубис, 8 – 4 г. пр. н. е., груб лен, мазилка от кал, смесена със слама, вероятно открита в Тива, Египет, 24 x 36 cm (Музеи и изкуства в Харогейт)
Археологическите доказателства предоставят много допълнителна информация за този сложен процес извън написаното в древността. Например, въпреки че няма текстове, отнасящи се до практиката, многобройни открития на скривалища с внимателно заровени използвани материали за балсамиране ни дават ценна информация за използваните техники. Не се знае много за древните балсаматори, освен че увиването обикновено се е извършвало от специална класа свещеници, един от които изглежда е бил маскиран и представен като бог Анубис.
Скърбящи по време на погребалната процесия на Рамоз, гробницата на везира Рамоз (TT 55), Западна Тива, 18. династия. Обърни внимание на белите сандали и други погребални предмети, носени от фигури около скърбящите (снимка: д-р Ейми Калверт)
Скърбящи по време на погребалната процесия на Рамоз, гробницата на везира Рамоз (TT 55), Западна Тива, 18. династия. Обърни внимание на белите сандали и други погребални предмети, носени от фигури около скърбящите (снимка: д-р Ейми Калверт)

Погребални ритуали

След като мумията е подготвена, семейството я взема от балсаматорите. Мумията се поставя в подготвения ковчег и се отнася с процесия до гробницата заедно с всички предмети, предназначени да съпътстват починалия в задгробния живот. В тази група скърбящи се включват приятели и семейство, заедно със свещеници, които изпълняват погребалните ритуали и (ако починалият е бил богат) професионални скърбящи, които ридаят и разкъсват дрехите си от мъка. Експресивни надгробни рисунки на погребални шествия показват тези фигури с разрошени коси и сълзи, стичащи се по лицата им, докато придружават починалия в последното му земно пътуване.
Модел на оборудване за церемонията по отваряне на устата: пет съда (калцит и варовик), малко острие на нож и инструмент песеш-кеф (шисти и варовик), поставени във вдлъбнатини на варовикова плоча, 6-та династия, Египет (© Настоятелство на Британския музей)
Модел на оборудване за церемонията по отваряне на устата: пет съда (калцит и варовик), нож с малко острие и инструмент песеш-кеф (шисти и варовик), поставени във вдлъбнатини на варовикова плоча, 6-та династия, Египет (© Настоятелство на Британския музей)
Последният етап преди погребението е специална церемония, извършвана от наследника и свещеник, облечен в кожа на пантера, увита около торса му. Този ритуал по „отваряне на устата“ се смята за основен, тъй като позволява на починалия да се пренесе напълно в задгробния живот. Церемонията включва докосване на органите, свързани със сетивата — очи, уши, нос и уста — със специални инструменти, като тесла (инструмент за обработка на дърво) и двувърх нож, наречен песеш-кеф. Любопитно е да се отбележи, че тези инструменти са свързани с използваните по време на раждане, песеш-кеф например също се използва за прерязване на пъпната връв. Тези ритуални действия позволяват на сетивата на мумията магически отново да станат действащи и позволяват на починалия да бъде напълно функционално същество и ефективен
в задгробния живот.
След като всички необходими ритуали са завършени, се състои погребален празник, който се провежда пред гробницата, а мумията, често окичена с цветни гирлянди, се счита за почетен гост. След това мумията, заедно с даровете и погребалните принадлежности, се поставя в гробната камера и се запечатва. Този последен акт инициира преминаването на починалия в подземния свят, осигурявайки заклинания, ръководства, защитни амулети и инструменти в гробницата му, за да му помогнат по време на това опасно пътуване. Крайната му цел е да достигне до Тръстиковото поле (египетската версия на рая) и да се наслаждава цяла вечност на това място на съвършенство. Всичко това се поддържа за вечни времена благодарение на връзката със земния свят, предоставена от релефите на гробницата, погребалните предмети и постоянно поднасяните дарове.
Въпреки че живите се връщат към ежедневието си, когато си тръгват от погребението, починалият далеч не е забравен. Честите религиозни празници включват посещения на гробницата от семейството, понякога с мемориални излети, които се провеждат в района около гробницата, при които се оставят подаръци и дарове. След като се приеме, че починалият египтянин успешно се е ориентирал по опасните пътеки на долния свят и е намерил своето място в Тръстиковото поле, неговите живи роднини и потомци понякога се обръщали с въпроси или молби за напътствие. Често наричани „Писма до мъртвите“, тези писмени молби за неземна намеса в делата на живите обикновено се записвали върху малки глинени купички, пълни с храна, за да примамят духа на починалия да помогне за постигането на желания резултат.
За древните египтяни мъртвите никога не са истински забравени. Дори с произнасянето на името на даден човек, живите помагат да се гарантира вечното съществуване на това същество в отвъдния свят.

Допълнителни материали
Кратко видео, в което се описва процесът по мумифициране на човек от Късния Птолемейски период , включително пластовете на обвиване и начина на поставяне на портрета.

Есе от д-р Ейми Калвърт

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.