Партенонът

До около 500 години преди новата ера „народното управление“, или демокрацията, вече се била появила в град Атина. След разгромяването на персийска инвазия през 480 – 479 г. пр.н.е. континентална Гърция и, в частност, Атина навлезли в златна епоха. Атина била първенец в драмата, философията, литературата, изкуството и архитектурата. Империята на града се разпростирала от западната част на Средиземно море до Черно море и той забогатял неимоверно. Това огромно имперско богатство финансирало един от най-големите обществени обекти, изграждани някога в Гърция, който включвал Партенона.

Храмът, познат като Партенон, бил построен върху Акропола на Атина между 447 и 438 г. преди новата ера. Той бил част от огромна програма за строителство, ръководена от атинския държавник Перикъл. В храма имало колосална статуя, която представлявала Атина, богинята-покровител на града. Статуята, която вече не съществува, била направена от злато и слонова кост и била творба на почитания скулптур Фидий.

Самата сграда била украсена с мраморни скулптури, които представяли сцени от култа към Атина и митологията. Има три категории архитектурни скулптури. Фреските (издълбани в нисък релеф) се простирали високо нагоре покрай всички четири страни на сградата вътре в колонадите. Метопите (издълбани във висок релеф) били поставени на същото ниво като фреските над архитрава, минаващ през колоните от външната част на храма. Фронтонните скулптури (издълбани кръгообразно) запълвали триъгълните фронтони във всеки край.

Въпреки че сградата щяла да премине през множество промени, тя останала до голяма степен непокътната до 17-и век. Ранните християни превърнали храма в църква, като добавили апсида в източния край. Вероятно по това време скулптурите, които представяли раждането на Атина, били премахнати от центъра на източния фронтон и много от метопите били премахнати. Партенонът служил за църква до завладяването на Атина от османските турци през 15-и век, когато станал джамия. През 1687 г. по време на Венецианската обсада на Акропола, османците, които се защитавали, използвали Партенона като хранилище за барут, който бил подпален от бомбардировката на венецианците. Избухнала експлозия в сърцето на сградата, която разрушила покрива и части от стените и колонадата.

Венецианците успешно завладели Акропола, но го държали по-малко от година. В опита да се премахнат скулптурите от западния фронтон били нанесени допълнителни разрушения, когато повдигащите съоръжения се счупили и скулптурите паднали и се разрушили. Много от скулптурите, които били разрушени през 1687 г. днес са ни известни само от рисунки, направени през 1674 г. от творец, който вероятно е Жак Кери.

Скулптурната украса на Партенона включвала 92 метопи, които показвали сцени на митични битки. Тези от южната страна на храма включвали една поредица, която представяла хора от племето Лапити в смъртоносна битка с кентаврите. Кентаврите били отчасти хора, отчасти коне, така че в природата им били и човечността, и разрушителността. Лапитите, съседно на гърците племе, направило грешката на даде на кентаврите вино на брачното празненство на царя си, Пиритой. Кентаврите опитали да изнасилят присъстващите жени, като водачът им Евритион се опитал да открадне булката. Последвала всеобща битка, като накрая спечелили лапитите.

Тук млад лапит с едната си ръка е хванал кентавър отзад, а с другата се приготвя да нанесе удар. Композицията е перфектно балансирана, като протагонистите дърпат в противоположни посоки около централно пространство, запълнено от каскадообразните гънки на наметалото на лапита.

Този блок бил поставен близо до ръба на западната фреска на Партенона, където тя се обръщала на север. Конникът се е движел с определена скорост, но сега се отдръпва, като изглежда все едно се старае да не излезе от ръба на фреската. Конникът отпред се обръща, за да погледне към спътника си и повдига ръка (която сега липсва) към главата си. Този жест, повторен и другаде във фреската, вероятно е някакъв сигнал. Въпреки че тук могат да се видят конници на конете им, в голяма част от западната фреска има конници, които се подготвят за шествието, показано върху дългите северна и южна страни на храма.

Източният фронтон на Партенона показвал раждането на богинята Атина от главата на баща ѝ, Зевс. Скулптурите, които представят самата сцена, са изгубени. Вероятно Зевс бил изобразен седнал, докато Атина се отдалечавала от него напълно пораснала и въоръжена.

Оцелели са само някои от фигурите върху всяка страна на изгубената централна група. Те включват тези три богини, които седят вдясно от центъра. Отляво на дясно техните пози са различни, за да се нагодят съгласно наклона на фронтона, който ги ограждал първоначално. Те са удивителни с изобразяването на анатомията, съчетано с хармонично представяне на сложни драперии.

Фигурата вляво сякаш тъкмо се изправя и свива десния си крак, за да се повдигне. Вдясно друга фигура прегръща спътник, който се накланя в скута ѝ. Вероятно те са, отляво на дясно, Хестия, богинята на сърцето и дома, Диона и дъщеря ѝ Афродита. Но друго предположение казва, че двете фигури вдясно са персонификации на Морето (Таласа) в скута на Земята (Гея).

© Настоятелство на Британския музей

B.F. Cook, The Elgin Marbles  (London, The British Museum Press, 1997).