Ерехтейонът

(музика на пиано) На върха на Акропола в Атина, близо до Партенона, най-голямата сграда, се намира малък комплекс – елегантна сграда, наречена Ерехтейон. Това е йонически храм за разлика от Партенона, който е предимно в дорийски стил. Веднага се забелязват йонийските характеристики – колоните са по-стройни, има декоративни детайли и финес, както и орнаменти с формата на свитъци, които асоциираме с йоническия стил в капителите. Приближаваме се към Ерехтейона от източната страна, а от този ъгъл сградата изглежда съвсем традиционна. Виждаме шест колони, най-дясната от които е реконструкция. Първоначално всички йонийски колони в този храм били дори още по-декоративни. Имало е инкрустирано стъкло, имало е злато по основите и капителите. Сигурно е била великолепна гледка. Можем да наричаме тази сграда не Ерехтейон, а храмът на Атина Палада, т.е. Атина като покровителка на град Атина. Тук в източния край е имало стая, която помещавала античната статуя на Атина, за която се казвало, че е паднала от рая. Била направена от маслиново дърво, била е много обикновена и нямало нищо общо със статуята отсреща, направена от Фидий. Така се създава контраст, защото сградата на Ерехтейона е много декоративна и много елегантна, а помещава много скромна и обикновена статуя на Атина, докато отсреща в строгия дорийски храм на Партенона има огромна силно декоративна скулптура на Атина. Ако влезеш през източната страна, ще влезеш в сравнително малка зала – стаята, която е била светилище на скулптурата от маслиново дърво на Атина. Само че това е доста по-сложна сграда. Точно така, защото обикновено в гръцкия храм очакваш да видиш симетрия. В този случай теренът е стръмен и сградата е притисната в много тясно пространство между основата на стария храм на Атина, който персите разрушили, и отвесната скала по края на Акропола. Все пак архитектът измислил доста елегантно решение. Вместо храм с шест колони и от източната, и от западната страна, архитектът просто завърта задната колонада на север. Ако слезем по стъпалата, те ще ни отведат до място, посветено на Зевс, и до голяма част от грандиозния северен портик. Сега слязохме по тесни и стръмни стълби, но първоначално е имало широко стълбище, което води до заградено място, свързвано със Зевс. Той бил божественият съдник на съревнованието между бог и богиня за това кой да бъде покровител на град Атина. Съревнование, в което съдник бил и простосмъртният цар Ерехтей. Митичната фигура. От тук идва и името на храма Ерехтейон. Ерехтей поискал всеки от боговете да поднесе подарък на хората в Атина, а той щял да бъде земният съдия. Атина предлага маслиново дърво, символ на мира и плодородието, а точно тук от западната страна е било мястото на дръвчето от Атина. Всъщност съвременните атиняни са засадили отново дръвче на същото място. Посейдон от своя страна удря с тризъбеца си скалата и от нея извира солена вода – все пак той е бог на моретата. Ако погледнеш северния портик на Ерехтейон, ще видиш, че на покрива има дупка, има прозорец. Според поверието това e мястото, където тризъбецът се е спуснал от небето и ударил скалата, от която бликнала солената вода. Ако погледнеш основата на портика, ще забележиш, че липсва камък, което ти позволява да видиш действителния белег в скалата. Храмът Ерехтейон имал сложни задачи. Трябвало да помещава не само скулптурата на Атина, но и съществуващите светилища. Сградата е елегантно решение на проблема за място, което изпълнява много функции. Така че архитектурната задача била сложна. Как се строи сграда в ограничено пространство между важно древно място, което бива почитано, а именно старият храм на Атина, и скала от другата страна, на много нива и за много цели? Когато погледнем северната страна, виждаме, че архитектът е използвал син мрамор за фриза, а скулптурата била от пентелийски мрамор, който е бял или кремав на цвят и красиво изпъквал на фона на синия мрамор. Всъщност антаблеманът на северния портик е изключително детайлен. Тъй като е много висок, на колони, които са доста по-високи в сравнение с другите страни, резбата създава приемственост, обграждайки сградата, и ѝ позволява да бъде единна. Истинската изненада, обаче, която всеки идва да види, е така нареченият Портик на Кариатидите от южната страна. Да отидем да го видим. Докато се разхождаме, нека спрем от западната страна на сградата, защото има ясна гледка към различните нива. Вляво се вижда много високият северен портик, отдясно е Портикът на Кариатидите, а между тях се виждат полуколони, които осигуряват един вид симетрия с източния портик. Сега стоим с гръб към Партенона и наблюдаваме южната страна на Ерехтейона и великолепния Портик на Кариатидите с известните си шест кариатиди. Шест женски фигури, които сякаш удържат портика и напомнят на фигурите кори от архаичния период. Те заместват колоните и показват връзката между вертикалата колона и човешкото тяло. Гръцката архитектура е подпорно-трегерна, вертикалите са подпори, трегерите са напречните хоризонтални елементи, а вертикалите – колоните – съответстват по някакъв начин на вертикалността на човешкото тяло. Не за пръв път в гръцката архитектура се използват кариатиди. В сифнийската съкровищница в Делфи се използват женски фигури, но те са в архаичен стил, а тук човешкото тяло и дрехата са обработени във висок класически стил. Съвсем очевидно можеш да видиш контрапоста, как коленете им се опират в дрехата, изместването на бедрата им, усещането за движение, само че това усещане е балансирано от вертикалните линии на дрехите им, които в същото време създават усещане за стабилност, за да не мислим, че портикът ще падне всеки момент. Особено при заключения им крак, не свободния, а онзи, чиято анатомия е напълно скрита под дрехата, който е толкова подобен на колона и е от външната страна, се създава усещане за стабилност. И отъждествява човешкото тяло с колона. Обожавам как сякаш са на шествие, със сигурност гледат към Партенона. Напомнят ми за панатенейското шествие, онова годишно религиозно шествие, по време на което атиняните се качват до Акропола и поднасят новоизтъкана дреха на статуята на Атина от маслиново дърво, която се помещавала тук. Не знаем кого са представяли тези фигури. Има множество теории. Всъщност древният римски архитект и теоретик Витрувий предполага, че са гърци, които са се съюзили с вражеските перси по време на Персийската война и са били заловени от атиняните. Мъжете били убити, жените поробени и принудени да носят царските си одежди като израз на продължително унижение. Но наистина не знаем. Нямаме представа. Знаем, че елегантността им съответства на йонийския стил, декоративните корнизи, цветното стъкло и камък, които са използвани тук, този ефект е бил много силен и различен от това, което виждаме днес. Само че говорихме за симетрията между източния портик на сградата и полуколоните от западната страна. Тук има симетрия между шестте кариатиди на южния портик и шестте колони на северния портик. Та макар че това е сграда, която е доста разнородна, която огражда светилищата на различните гръцки богове и богини, тази сграда красиво изразява способността на гръцките архитекти по време на високия класически период да обединят различни цели на сложен терен. (музика на пиано)