Мирон, Дискобол (Дискохвъргач), римско копие на древна гръцка бронзова статуя

Древногръцките скулптури, бронзови или мраморни, обикновено са замръзнали в неподвижна поза, но това не означава, че древните гърци не са желали да възпроизвеждат движения. В този днижения, които не могат да се наблюдават с просто око в реалния свят. В момента разглеждаме статуя от скулптура Мирон. Оригиналът е изгубен, но по-късно мраморно копие на дискохвъргача се е запазило. Оригиналът е бил направен от бронз през 5-ти век пр. Хр, някъде между 450 и 460, а това, което се е запазило, е едно от многото римски копия, всъщност има друго копие точно до това в този музей, което свидетелства за това колко популярни са били тези статуи сред римляните. Скулптурата показва мъж в момент, в който тялото му е доста извито. Обърнете внимание на това как тежестта му е концентрирана върху десния му крак. Пръстите на левия крак са извити, леко се влачат, мъжът всеки момент ще хвърли диска. Това е момент на невероятна концентрация, но също така и момент на покой точно преди някакво действие. Атлети и историци са спорили по въпроса дали това е точната поза, която дискохвъргачът би заел. Интересно е, че ако погледнем назад към историята на гръцкото скулптурство, първото, което ни идва на ум, е ахраичният курос, който е толкова скован и застинал, а по-късно е разчупен от хора като Поликлет, които са развили по-добра концепция за човешкото тяло, която показват в творбите си. Но тук има нещо толкова динамично и толкова сложно. Погледнете арката на раменете и ръцете и как тя е противоположна на арката, създадена от торса и бедрата. Това се дължи на идеята на Мирон, че скулптурата трябва да олавя естетиката, усещането за баланс и хармония, както и красотата и пропорционалността на тялото. Улавя се някакъв антиреализ, който противостои на иначе внимателния натурализъм. Няма някакво истинско напрежение в тялото. То е отпуснато и съвършено дори в тази екстремна поза. Нека го сравним с друга фигура от много по-късен етап, но в подобна поза на движение и енергия, като например Давид на Бернини. О, тя е много изразителна, наистина. Цялата физическа сила на фигурата е изразена на лицето. Той е стиснал зъби. Това е така, а челото му е сбърчено, но лицето е изключително спокойно, което ми напомня на постоянството, с което гърците винаги са запазвали своята царственост, своето достойнство дори и по време на битка или в ужасни ситуации с чудовища, и дори тук, в този момент, когато той всеки момент ще хвърли диска. Това благородско, спокойствие, изразено на лицето му, е знак за човешкото благорство. Показан ни е спорт, по време на който мъжът е гол, нещо, което е било типично за древногръцкото изкуство, но всъщност зад това има някаква логика. Защо да се скрива красотата на тялото по време на спорт, който е възхвала на това, което човешкото тяло може да постигне. Това всъщност е начин да ни се напомни за потенциала на човечеството, потенциалът на умът, а също и на тялото. Това е направено с цел да го превърне в по-съвършен, по-героичен, по-царствен дори и от най-добрия атлет. Това е форма на съвършенството. (музика)