Надгробна стела на Хегесо

(музика на пиано) В края на 5 в. пр. н. е., края на един много кратък период, който наричаме Класически период, се наблюдава съживяване на погребалната скулптура в Атина. Всъщност се намираме в зала в Националния археологически музей в Атина, която е пълна с надгробни знаци, повечето от които под формата на това, което историците наричат стели – изправени плочи, украсени с релефни скулптури. Не са много по-различни от съвременните надгробни плочи. Именно. Интересното е, че този тип паметник изчезва по време на Класически период, а после се появява отново. Това, което наблюдаваме в този период, е, че повечето велики скулптори работят по скулптурната програма на Партенона и другите сгради в Акропола. После частните скулптури започват да се появяват отново. Това са скулптури, които не са част от програмата на държавата. Именно. Преди Класическия период, в Архаичния период, имало кори и куроси, мъжките и женските фигури, които знатните гръцки семейства поставяли като надгробни знаци, но по време на демократичния период в Атина държавата е на първо място, а не знатните семейства. Това съживяване се наблюдава най-вече на гробищата извън градските порти на Атина. Точно там е намерена и тази скулптура на име "Надгробна стела на Хегесо". Хегесо е жена, изобразена седнала, която отваря кутия за бижута, която нейната прислужница ѝ подава, и разглежда огърлица, която вече я няма, но някога е била нарисувана. Изобразяването на стола, на който седи, е толкова прецизно. Не забравяй, че светът на жените е бил домът. На тях не им е било позволено да бъдат граждани на Атина. Хегесо е изобразена в домашна обстановка. Виждаме мазилки от двете страни и фронтон отгоре, на който виждаме надпис, който гласи "Хегесо, дъщеря на Проксен". Жените в древна Гърция водели много ограничен живот, който бил определен от връзките им с мъжете. Първо с бащите им, а после със съпрузите. Мисля обаче, че за най-завладяващо намирам тихото благоговение. Толкова е традиционно за Класическия стил, който виждаме в скулптурите на Партенона. Това е стил, който напомня много вида изработка, която наблюдаваме при фигурите върху фриза на Партенона. Дреха, която много плътно следва формата на тялото, пада в сложни гънки и завъртулки, които са визуално интересни посвоему. Дрехата, която се надипля между двете ѝ ръце и около корема и гърдите ѝ, са красиви елементи на скулптурата. Кракът ѝ лежи на подложка за крака, така че тя всъщност изобщо не докосва земята. Виждаме красиво изобразяване на крака ѝ в ракурс и обут в сандал. Погледни този доста деликатен воал, който пада вдясно от рамото ѝ, или начина, по който дрехите около краката ѝ падат от далечната страна на стола. А все пак дрехата около талията ѝ пада от тази страна на стола. Въпреки че пространството е доста плитко, виждаме тялото ѝ в цял ръст, следователно и цялата тази наистина жива резба. Това е едно сдържано изображение, което е напълно подходящо за тържественото настроение на надгробна стела. (музика на пиано)