Фидий, скулптурите на Партенона (фронтони, метопи и фриз)

(музика на пиано) Високо на върха на Акропола, естественото укрепление в Атина, се намира свещеният център на града и някои от най-почитаните сгради в цялата западна история. Най-известната е Партенона, посветен на богинята девица Атина. Говорим за 5 в. пр. н. е. в антична Атина. Този период наричаме класически, пикът на гръцката култура, а всичко това идва след важна победа на гърците над Персийската империя. Персийците контролирали огромна територия. В сравнение с нея цяла Гърция, която по това време била разделена на множество отделни градове държави, сред които и Атина, е доста малка. Обаче по чудо Атина успява решително да победи персите през 479 г. пр. н. е. За много изкуствоведи класическият период на Древна Гърция е резултат от невероятния оптимизъм и увереност, дори самонадеяност, на атиняните през този период след победата над персите. Партенонът често е считан за физическото въплъщение на тази увереност. Първо е построена сградата, а за скулптурите, които са важни колкото и самата сграда, са били нужни още няколко години. Намираме се в Британския музей, който заедно с Музея на Акропола в Атина и няколко скулптури в Лувъра подслонява по-голямата част от скулптурите, направени за Партенона. Изработването им било ръководено от известния скулптор Фидий и понякога стила на скулптурите, който виждаме тук, наричаме фидийски. Има три основни локации, на които са разположени скулптурите от Партенона – очевидно във фронтоните – триъгълната част при самия връх на храма – на източната и на западната страна. Под тях има пространства, наречени метопи, между триглифите, и не на последно място на фриза. Това е лента от непрекъсната скулптурна украса. Партенонът е интересна сграда, защото съчетава дорийски и йонийски елементи. Триглифите и метопите са типични дорийски елементи, докато фризът е считан за типичен елемент при йонийските храмове. Това, което наблюдаваме тук в Лондон, или примерите в Атина и в Париж, са мраморни скулптури, които са изгубили цвета си напълно. Важно е да помним, че всички тези скулптури са били доста високо и първоначално са били ярко оцветени, което помагало да се виждат. Най-вече фризът, който бил на върха на вътрешната колонада и съответно се виждал в сянка. Когато атиняните приближавали Партенона на върха на Акропола, приближавали от западната страна и обикаляли или от северната, или от южната страна към източната, където бил входът. Това значи, че виждали първо западния фронтон, а след това източния фронтон. Тази сграда е на 2500 години, пострадала е ужасно, както и скулптурите. Това, което виждаме, е резултат от ужасното посегателство, което сградата е преживяла в продължение на векове. В много отношения сме късметлии, че нещо е оцеляло, за да можем да го видим. Нека започнем с останалия фронтон. Темата там е съревнованието между Посейдон и Атина за божество-покровител на Атина. Знаем обаче кой печели, защото градът е кръстен на Атина, а за жалост почти нищо не е оцеляло от западния фронтон. На източния фронтон е историята за рождението на Атина. Точно в центъра на фронтона, на върха, е бил богът Зевс, който дава живот на дъщеря си Атина, която се ражда, пораствайки от главата му. За съжаление тези централни фигури са изгубени. Разполагаме с фигурите от двете страни, на тези, които са присъствали, някои от които реагират на раждането на Атина. Фронтонът традиционно се чете от ляво надясно и започва със зазоряването, бог Хелиос в колесницата си, който символизира изгряващото слънце. Атина е родена по изгрев слънце, така че това е логично. Базата на фронтона има роля на линия на хоризонта. Това е брилянтно тълкуване на мястото и позволява да си представиш как фигурите се изправят. Следват боговете и богините от планината Олимп, които присъстват на раждането на Атина. Една от фигурите в най-добро състояние е голата фигура, за която мислим, че вероятно е бог Дионис, богът на виното. Ако това е той, се е излегнал подходящо, вероятно с чаша вино в ръка. Тази гръцка любов към човешкото тяло, в частност мъжката голота и изобразяването на анатомията и мускулите на тялото. Въпреки че виждаме фигурата в покой, художникът внимава да изобрази тялото по начин, по който да усетим силата му. Приближавайки средата на фронтона, където щяхме да видим раждането на Атина, сякаш има някаква реакция на действието, което се разиграва в центъра на фронтона. Има изправена фигура, която сякаш се отдръпва изненадана от събитието, което се случва. Фигурата вляво също изглежда стресната, въпреки че главата ѝ липсва. Тя сякаш веднага реагира. Тялото ѝ все едно се отдръпва. Създава се това усещане за моментното. Дионис и седналата фигура вероятно все още не са забелязали важното събитие на раждането на Атина. Вдясно е известната група на трите богини. А тук виждаме изключителната способност на гърците да изобразят не само човешкото тяло, но и формата на дрехата, които едновременно закриват и разкриват тялото под нея. Например при фигурата вдясно, която е полулегнала, ако погледнеш как дрехата се увива около горната част на бедрото, ще видиш, че е нагъната, което значи, че бедрото е далеч под дрехата. В същото време усукването ѝ разкрива мускулатурата отдолу. Само че драперията не изглежда по този начин наистина. Това е фидийският стил, който свързваме с класическия период в антична Гърция, в който дрехата е почти като вода, която тече по тялото. Някои части са изрязани доста дълбоко и се получават наситени черни сенки. Има благородство и усещане за лукс. Това са безгрижни същества. Накрая в крайния десен ъгъл има великолепна форма на глава на кон. Така от едната страна имаме раждането на деня с Хелиос и колесницата му. Тук е краят на деня с богинята на Луната. Докато при зазоряване конете са пълни с енергия, тук конят изглежда изтощен. Устата и ноздрите му сякаш почти лежат на ръба на сградата. Точно под фронтона има лента с триглифи и метопи, а на всяка от четирите страни виждаме митични битки. Всяка страна на сградата представя отделна история, а тук в Британския музей е битката между лапити и кентаври. Всички тези четири истории просто изразяват начина, по който гърците се възприемат по отношение на врага си, персите. Това значи, че гърците държали на цивилизацията, на реда, а персите на изток символизирали един вид безредие, хаос и варваризъм. Историята между лапитите и кентаврите започва на сватба, на която кентаврите пийнали малко повечко. Те не били свикнали да пият изобщо и решили да избягат с жените на лапитите. Това, което виждаме, е последвалата битка. В много от метопите кентаврите били победители. В един уникален метоп виждаме лапит, който бил убит от кентавър. Кентавърът е изправен на задните си крака победоносно, а лапитът, чието тяло е така красиво изваяно, лежи под него. Тялото дори в увредено състояние показва благородството на гърците и любовта им към човешкото тяло. В друг метоп виждаме победоносния лапит, хванал кентавъра за врата да го дърпа назад, докато кентавърът сякаш се опитва да достигне гърба си, сякаш има рана, нанесена от лапита. Това, което ме впечатлява и при двата метопа, е начинът, по който фигурите почти разкъсват границата, като създават диагонални форми, които имат невероятно количество енергия. Виж как е подчертана красотата на тялото върху ритмичните гънки на дрехата отзад. Очевидно това е измислица. По средата на битка няма перфектна драперия. За скулптора темата, обаче, очевидно е красотата на тялото. Виж начина, по който левият крак на лапита се отръпва по диагонал, докато се опитва да се закрепи, за да си помогне, докато дърпа тялото на кентавъра сякаш е лък. Долавя се огромната енергия, която се съдържа тук. Центърът на композицията е празен, той е рамкиран от фигурите, оформяйки тези дъги, които се отдалечават една от друга. Този конкретен лапит е на практика свободностояща скулптура, но Партенонът с право е известен като по-плитка релефна скулптура. Виждал се е не извън храма, а точно вътре при външните колони. Нека разгледаме известния с право фриз от Партенона. Трябва да споменем, че никой не е напълно сигурен какво символизира той, но всеобщото разбиране е, че става дума за панатенейското шествие. Това е важно ежегодно шествие, което се изкачва по свещения път до Акропола, за да почете богинята Атина. Шествието си проправя път до един от най-свещените обекти в цяла Атина, направена изцяло от дърво древна статуя на богинята Атина. Това е изключителна рядкост. В почти всеки друг контекст на древногръцки храм виждаме образи от гръцката митология, не виждаме изобразяване на гърците от тяхното време. Това, което виждаме, е идеализиран образ на атиняните, сякаш се представят в царството на боговете. Знаем, че атиняните били изключително самоуверени. Побеждават персийците въпреки всичко и това със сигурност влияе на начина, по който представят себе си на фриза. Близо до началото на фриза от западната страна се виждат приготовления за шествието. Погледни двете фигури на кон. Виж с каква лекота яздят конете, които сякаш са пълни с енергия. Ездачът вдясно дърпа коня си назад и самият той се наклонява назад. Този вляво се обръща, за да го види, докато конят му галопира напред. Натурализмът в движението тук е невероятно художествено постижение. Това е било пъстро оцветено и всъщност фонът е бил ярко син. Също така е имало метални приставки, където е било необходимо. Всъщност се виждат три дупки на главата на коня вдясно, където първоначално са били прикрепени юздите. Погледни тези фигури. Телата им са идеални и атлетични. Движат се с лекота. Голямо внимание е обърнато и на структурата на самото тяло. Хората, които са дялали камъка, са познавали мускулатурата, познавали са костната структура на човешкото тяло. На северната и на южната страна има общо 60 коня. Има невероятно разнообразие и ритъм, докато конете се застъпват и се движат по протежение на каменната лента. Погледни застъпващите се крака на конете, почти можеш да чуеш как галопират. Обаче колкото оживени са тези коне, толкова самите мъже изглеждат спокойни и благородни. Почти всички лица са показани в перфектен профил, за което гърците смятали, че е най-благородният начин да изобразят лице. Устните им са затворени като символ на чувството им за спокойствие и контрол. Всичко това са качества, които гърците почитат. И тук, както и на метопите, виждаме алегория на способността на гърците да контролират природата и тези могъщи животни. Следващата група, която виждаме, са колесничарите. Всъщност състезанията с колесници са били част от панатенейското шествие. Освен колесниците има и животни за жертвоприношение. Докато вървим към източния край на сградата, енергията, която съществува при конниците, се успокоява и забавя, и виждаме серия от жени, които тържествено вървят напред. Виждаме огромни седнали фигури. Това са боговете и богините от планината Олимп, но смесени с по-дребни изображения на правостоящи хора. Можем да различим боговете и богините от смъртните хора по размера им. Обаче е невероятно, че атиняните се поставят в непосредствената компания на боговете. Виждаме две фигури – по-възрастен мъж и по-млада дребна фигура, полът на която е спорен, и сякаш сгъват дреха. Смятаме, че това е пеплос, който обикновено бил тъкан, за да облече свещена скулптура от маслиново дърво на Атина. Фигурата веднага вдясно е Атина, но тя е обърнала гръб на пеплоса. Виж колко красиво е изобразена дори на тази лошо повредена релефна скулптура. Забелязва се обаятелната ѝ стойка на стола. Отново виждаме тази доста стилизирана дреха, която прилепва до десния ѝ прасец и бедрата, очертава гърдите ѝ и се спуска и надипля върху хълбоците ѝ. Харесва ми начинът, по който Хефест се обръща и поглежда през дясното си рамо, за да се обърне към нея. Трябва да отбележим, че въпреки че има всеобщо съгласие, че това е панатенейско шествие, има доста аномалии. Например фактът, че атиняните се подреждат редом до боговете, а това кара изкуствоведите да търсят алтернативни тълкувания. Тези скулптури са на 2500 години. Не е чудно, че постоянно има въпроси. Независимо какво е изобразено тук, всички са съгласни, че това са едни от най-добрите скулптури от класическата античност. Не е изненадващо, че правителството на Гърция и Музеят на Акропола изискват връщането на тези красиви мраморни статуи. Обаче това е много сложен въпрос. Когато в началото на 19 в. лорд Елгин мести мраморните статуи в Лондон, той е разполагал с разрешение от строгите власти. Само че това разрешение е било ограничено и изтълкувано доста свободно от лорд Елгин. Какво да правим с музеи като Британския музей или Лувъра в Париж, които по начало са резултат от империализма. Когато държавите в Европа били имперски сили и предметите често били взимани насила или не съвсем законно. Въпросът е какво правим сега? (музика на пиано)