Хорст П. Хорст, Корсетът Майнбохер, Париж

Как немският моден фотограф Хорст П. Хорст улавя тревожността и тъгата, които изпитвал, когато избягал от Франция в САЩ точно преди избухването на Втората световна война?

На тази ярко осветена черно-бяла снимка виждаме гърба на млада жена, облечена с корсет, завързан на гърба с тесни връзки, които се провесват от ръба на перваза, върху който е облегната жената. Виждаме само торса, наведената глава и протегнатите, сгънати навътре в лактите ръце на модела. Лицето на модела е почти скрито. Виждаме ухото ѝ и бляскавите извивки на прическата ѝ. Торсът ѝ, стегнат с корсета, образува С-образна крива, което контрастира с резкия ъгъл между пристегнатата талия и кривата на таза ѝ вдясно.

Корсетът Майнбохер, който се вижда на тази снимка, бил направен от Детол, производител на корсети, за американски и поставил край на свободните, прави силуети на Джазовата епоха за сметка на тънкия кръст, издадения бюст и фигурата, оформена като пясъчен часовник.

Тази промяна в модата връщала познатата идеална женска фигура от предходна ера. Това било наречено „Силует Веласкес“ в статия от списание Vogue, която придружавала снимката на Хорст. Това наименование идва от добре познатата картина на Диего Веласкес от 17-и век Венера с огледалото. [1]През 1914 г., Мери Ричардсън, британка, която се борела за правото на глас на жените, нарязала тази картина, която според мнозина изобразявала изключително красива жена, в знак на протест срещу арестуването на суфражетката Емили Панкхърст. Картината била внимателно реставрирана, но атаката на Ричардсън подчертава силните емоции, които тя може да предизвика дори 300 години след като била нарисувана. Хорст не включил огледало в своята снимка, но пак виждаме влиянието на Венера с огледалото в Корсета Майнбохер – позицията на дясната ръка, тънката талия над извивката на бедрото и почти напълно скритото лице на модела, което не се показва от никакво огледало.

Отпечатаните версии на снимката били ретуширани, за да може талията на модела да е още по-тънка и да се премахне луфтът, образуван в горната лява част на корсета. Но фотографът обяснил, че предпочитал снимката с видим луфт между корсета и тялото на модела, тъй като я считал за по-съблазнителна.

В скиците на Хорст за разработване на композицията, той включил ваза с роза като намек за историческите изображения на Венера и свързвало торса на модела с предмет от натюрморт. Крайната версия на студийната снимка не съдържа този елемент, за да се задържи вниманието на зрителя върху извития торс, позициониран вдясно от центъра на кадъра. Той се балансира от висящите ленти вляво на модела, което е друга препратка към Венера с огледалото, която ни напомня за панделките, изливащи се от ръката на и над огледалото, което държи той. Вероятно тези връзки ни показват също чувството, което Хорст изпитвал при напускането на Париж.

Снимката се отличава с елегантност, усещане за неподвижност и меланхолия, които продължили да влияят върху модната фотография десетилетия след нейното заснемане. Тя вдъхновила поп звездата Мадона да използва композицията в края на музикалното си видео за песента Vogue, издадено през 1990 г.

Хорст П. Хорст е роден в Германия през 1906 г. като Хорст Борман. Като тийнейджър изучавал дърводелство и сценичен дизайн в Хамбургското училище по изкуства и занаяти. Сприятелил се с Ева Вайдеман, танцьорка, десет години по-възрастна от него, която работела с Лотар Шрайер във Ваймарския Баухаус. Лотар Шрайер бил преподавател в ранния Ваймарски Баухаус, първият ръководител на театралния отдел, и бил силно повлиян от мистицизма, толкова популярен по това време. Вайдеман запознава Хорст с ученията на Баухаус, въпреки че тя не е била негова ученичка, а изпълнител в експерименталните театрални творби на Шрайер.

Хорст твърдял, че Баухаус повлиял на естетиката му. Това проличава от асиметричността на кадъра и драматичното осветление, комбинирано с оскъдната обстановка и фокуса върху единичен обект. Снимката на Ерих Консемюлер от 1926 г. на седяща жена контрастира със снимката на Хорст от 1939 г. В снимката на Консемюлер маскираният модел е удобно отпуснат върху здравите текстилни ленти на стола, докато моделът на Хорст е ограничен от пристегнатия плат и не седи удобно.

Вероятно още по-поразително е влиянието на германския неокласицизъм от 20-те и 30-те години на 20-и век. То се характеризира с възхищение от красиво скулптурираните човешки тела, както можем да видим в произведението на Лени Рифенщал за Олимпийските игри в Мюнхен през 1936 г., което отразявало нацистката естетика.

Хорст се преместил в Париж през 1930 г., за да чиракува при модернисткия архитект льо Корбюзие, но скоро се запознал с фотографа на Vogue и аристократ от Балтика Георг Хойнинген-Хюне. Той го въвел в модния свят на Париж и собствените си фотографски творби, като станал и ментор, и партньор на Хорст (виж снимката на Хойнинген-Хюне на торса на Хорст от 1931 г.). Чрез връзката си с Хойнинген-Хюне Хорст започнал да работи като студиен моден фотограф за парижкия Vogue през 1931 г.

Хорст създава Корсетът Майнбохер, който ще стане най-известната му снимка, точно преди да напусне Париж и да замине за Ню Йорк на 15 август 1939 г. Хорст, 45 години по-късно, си припомня:

Две седмици по-късно започнала Втората световна война, когато Хитлер нахлул в Полша. Снимката на Хорст била публикувана в американския Vogue на 15 септември 1939 г. Корсетът Майнбохер – и връщането на американските модисти към тънката талия, бюстът с подплънки, оформената фигура тип пясъчен часовник след свободните прави силуети на Джазовата ера – трябвало да се появят в октомврийското издание на френския Vogue, но списанието не публикувало броеве нито през октомври, нито през ноември, поради несигурността при избухването на Втората световна война. Затова снимката била публикувана чак през декември. Анонимна уводна статия в декемврийското издание на френския Vogue от 1939 г. оплаквала отиващата си фриволност в модата, създадена през предходния август, но заявявала, че модната индустрия е твърде важна за Франция и работещата ѝ икономика, че просто да се спре индустрията поради войната. Страниците на готовото, но закъсняло октомврийско издание били включени в декемврийското издание на френския Vogue, но в намален размер. Съответно Корсетът Майнбохер на Хорст бил лишен от внушителната си естетична сила. По времето, по което била публикувана снимката, и фотографът, и създателят на корсета вече се били преместили от Париж в САЩ, далеч и от центъра на модата и от европейския театър на войната.

Какво в тази снимка продължава да ни вълнува и днес? Яркото осветление и драматичния контраст привличат вниманието ни към наведената глава на модела и скритото лице. Това е поза, която изразява страх или тъга. Корсетът бил пуснат отново като моден аксесоар за есенната колекция на 1939 г. в Париж. Това може да бъде прието като трагично хващане на жената в капана на неудобно и фетишизирано облекло, което тя дори не може да сложи или свали сама. Усуканите, падащи връзки, които излизат от задната част на пристягащия корсет добавят елемент на хаос, което подчертава неуспешния опит да се поддържа ред. Позата на модела и липсата на видими долни крайници увеличава усещането, че това е снимка на уловена в капан жена и сковано равновесие на ръба на колапса. Въпреки че снимката притежава неувяхващата елегантност, която била толкова ценена в модните творби на Хорст, емоционалното въздействие, което той постига, се издига над простата реклама на продукт.

Точно това емоционално въздействие уловила Мадона. Тя го използвала за собствените си цели в музикалното си видео за Vogue. В "Материално момиче" се съдържат много пластове на културна апроприация. Тя използва не само снимката на Хорст, но също и танците и естетиката на драг-културата на Ню Йорк, създадена от цветнокожи гей мъже през 80-те години на 20-и век. Тя потиска меланхолията, имитира позата и превръща хванатото в капан тяло в начин да обозначи единствената власт, от която се ползват жените при патриархата – сексуалното прелъстяване.

Официално музикално видео на Мадона за „Vogue“ (започва от 4:26), режисирано от Дейвид Финчър, записано през декември 1989 г., пуснато на 27 март 1990 г.

Дейвид Финчър, режисьорът на видеото, се възползва от движещото се изображение и показва гърба на Мадона, заснет в елегантно осветени черно-бели нюанси. Тя е седнала на подобна мраморна балюстрада. Едва дишаща в корсета си при кулминацията на видеото, докато пее „остави тялото си да се движи под нотите на музиката“, тя вдига ръцете си, докато се извива. За разлика от модела на Хорст в Корсетът Майнбохер, във финала Финчър ни дава пълен профил на лицето на Мадона, докато тя мощно изрича думата „Vogue“.

През 1939 г. Хорст прави последната си снимка в Париж, докато Европа е на ръба на война. Снимката пътува през океаните и времето и 50 години по-късно трансформира едно заглавие от списание в концепция и глагол.

[1] “Париж отново пристяга телата в корсет с връзки — ето го. Детол изработи изключителен корсет с пристягане откъм гърба… за да оформи тялото ви като силуета на Веласкес.” Хорст П. Хорст, “От Париж – Новият корсет на Детол с пристягане отзад,” Vogue (Ню Йорк), том 94, брой 6 (15 септември 1939 г.): 76-76a. 

[2] Цитат на Хорст от: Сузана Браун, “Корсетът Майнбохер” от Хорст: Фотографът със стил (Ню Йорк: Рицоли, 2014 г.), 76.  

Сузана Браун, Хорст: Фотографът със стил (Ню Йорк: Скира Рицоли).

Валентин Лоуфорд, Хорст: Неговият свят и неговото творчество (Ню Йорк: Алфред Кнопф, 1984 г.).