Хелън Франкенталер, Заливът

На пръв поглед е трудно да се възприеме носещата се, атмосферна картина на Хелън Франкенталер Заливът.

Виждаме синя течност, която се простира като син нос пред нас. Цветовете варират от виолетово до индиго, преливайки се един в друг, като погледа привлича ясна зона в морско синьо в горната част на платното. Преливането на цветовете дава идея за процеса на художника: боята е нанесена върху платното, докато е мокро. Почти можем да видим как сините се преливат едно в друго в по-ранните етапи, придавайки на изображението преливащ се и гладък завършек.

Дали заглавието подсказва темата - определен вид земна форма с емблематични асоциации? Дали издутата аморфна синя маса, която се носи сред границата в зелено и кремаво е замислена да покаже нещо повече от самата себе си? С много от картините на абстрактните експресионисти от 50-те и 60-те години на 20 век е важно да не се заплитаме във възможните социални и исторически контексти и биография, а да се фокусираме върху това, което е пред очите ни - самите физически елементи на творбата, тъй като тези елементи могат да ни кажат много за картината.

Когато Хелън Франкенталер рисува Заливът, тя вече е уважаван художник. За нея пише LIFE Magazine през 1956 г. и тя е една от малкото жени в традиционно мъжкия клуб на абстрактните импресионисти в Ню Йорк. Картината Заливът е избрана да бъде представена в Американския павилион през 1966 г. на Венецианското биенале. Ако се вгледаме, ще видим, че отсенките на синьото, които се преливат една в друга, са част от специфичен процес на изливане на боя върху платното, вместо рисуване на цветове върху повърхността с четка, както е известно, че правят водещите абстрактни експресионисти като Джаксън Полък, Вилем де Конинг и Франц Клайн.

Подходът на Франкенталер е да използва метода на просмукване-петно с разредена акрилна боя. Акрилната боя предлага по-голяма гъвкавост поради вискозитета и подвижността си в сравнение с маслените бои, което позволява по-добър контрол при изливането на кутиите с боя върху опънатото платно, така че боята да се абсорбира в тъканта на плата. Вместо да използва четка, Франкенталер подвига платното и го накланя в различни ъгли, за да може боята да се разпространи върху неговата повърхност. Тя разчита на гравитацията, тежестта и течливостта на флуида по плоската повърхност, така че един обаятелен аспект на метода на Франкенталер е комбинацията от контрола на художника и непредвидимостта на природните сили.

Този вид рисуване често се класифицира като Цветно поле, живопис, която се характеризира с простота на линиите и фокус върху цвета като тема, а не като добавка. Първото поколение абстрактни импресионисти, Марк Ротко и Барнет Нюман, са и първите важни художници, използващи техниката Цветно поле, докато Хелън Франкенталер често е определяна като член на групата от второ поколение.

Франкенталер е вдъхновена от метода на капане на Джаксън Полък, който започва да рисува на пода в края на 40-те години на 20-и век, но тя знае, че иска да работи по различен начин. Полък и други художници като де Конинг и Франц Клайн са направили похвата известен и разпознаваем до началото на 50-те години. През 1952 г., на 23 годишна възраст, експериментите на Франкенталер водят до създаването на първата и значима картина Планини и море, експанзивно осветено изображение на пейзаж от Нова Скотия, където тя прекарва ваканцията.

На свой ред Планини и море вдъхновява други художници да използват този метод на просмукване-петно, за да постигнат успех – художници като Кенет Ноланд, Морис Луис и Пол Фийли, чиито платна с носещи се, ефирни цветове бележат нова ера на абстрактната живопис. Усещането за естествена спонтанност и посветеност на цвета е част от това, което прави Заливът и работите на художниците от течението Цветно поле толкова значими. Основните формални елементи на картината говорят сами за себе си, докато зрителят преживява картината по фундаментален, пряк начин.

Влиятелният художествен критик от 20-те години Клемънт Грийнбърг, близък приятел на Франкенталер (и Полък), вярва, че ако изкуството, създадено след травмите на Втората световна война, ще има реално влияние върху социалното съзнание на американците, то трябва да се промени радикално и да се измести към абстрактното. За Грийнбърг абстракцията може да достигне по-универсални и експанзивни модели във визуалната комуникация.

В интервю за Artforum Magazine от 1965 г. с художествения критик Хенри Гелдзахлер, Хелън Франкенталер описва своя процес за концептуализиране на своята работа:

Това последно изречение, “от тях извличаме настроения и нюанс” е решаващо. Цветовете върху платното не трябва да представляват нещо конкретно, а имат по-неясно, емблематично качество за зрителя. Основният акт на реакция на цвета, начинът, по който някой реагира на залеза или на светлината от цветен прозорец, простотата и чистата емоция, която изяснява цвета и формата.

През същата година, през която рисува Заливът, Франкенталер рисува поредица от подобни просмукване-петно картини със заглавия, свързани с вода и география: Канал, Нисък прилив, Син прилив, вдъхновени от пейзажи в дома и в Провинстаун, Масачузетс. Както казва Франкенталер, за нас е важно да не сме твърде обременени с контекст и спекулации, когато гледаме творбите ѝ. Можем да я възприемем така, както сами пожелаем.

Текст: Фариса Калид