Джаспър Джонунс, "Знаме''

(свири музика) Сал Кан: Това е творба, която наистина ми въздейства много силно. Когато погледнеш американското знаме – мисля, че някак го разбирам. Това е толкова могъща икона или образ и предизвиква толкова много неща. Това е нещо, което виждаш толкова често, най-малкото ако си американец. Ако не си американец, това е нещо, което вероятно пак виждаш сравнително често и вероятно означава нещо за теб. Но после художникът го променя и изменя по този старинен начин. Не мога да го изразя изцяло и няма да твърдя, че това предизвиква философските ми разбирания по някакъв дълбок начин, но донякъде разбирам основното – какво се опитва да се случи тук. Мисля, че заради това тази картина стана толкова популярна знаменитост. Тя беше на корицата на един от учебниците ми по история от гимназията. Има блузи, които са направени с тази картина. Дали виждам "всичко", като го описвам по този начин, или има нещо повече? Стивън Зукър: Мисля, че си абсолютно прав. И смятам, че Джоунс щеше да бъде щастлив да чуе това, което каза. Според мен той е искал тази картина да функционира като нещо, което носи различен смисъл за човека, който минава покрай нея. В смисъл, че това, което ни показва, е не толкова знаме, колкото огледало, защото е много силен символ. Ние всички се изправяме пред нея с нашия личен житейски опит. Това може да означава много различни неща за различните хора. В известен смисъл той ни е предоставил доста неутрално поле. Нека да погледнем отблизо. Не гледаме принтирано американско знаме, не гледаме и знаме от плат. Някои критици са задавали въпроса дали това е картина, или е знаме? С други думи, това репрезентация ли е, или е истинско знаме? Разбира се, нещо, което е символично, като знамето, може да повдигне този вид проблем, което според мен е една от причините Джоунс да се интересува от това. Нека погледнем повърхността за момент. Това е предмет, който наистина изпъква от стената с няколко инча. Това е платно над шперплат. Намира се в тази плитка форма, подобна на кутия. Ако разгледаш повърхността, ще видиш, че е работено доста грубо. Това не е традиционното масло или още по-модерния акрил. Това е така наречената енкаустика, което е древноегипетска техника която Джоунс съживил. И други хора през вековете са я използвали. Но е древна. Покритието е полупрозрачно и на бучки, но също позволява да се вижда през него. Когато погледнеш през този вид повърхност с бучки восък, това, което виждаш, са ленти от вестник. Те сякаш са разкъсани. Не можеш да ги прочетеш. Няма последователна история, но е ясно, че този пигмент, този восък са отломките от нашия политически живот. Сал Кан: Не знам точно защо, може би вие се справяте чудесно с обучението ми, но тази картина наистина ме докосва точно заради текстурата и факта, че не е принтирана. Изработена е ръчно и има тези пластове. Това е могъща идея. Когато просто отпечаташ едно знаме, опростява това, което е държавата и какви са идеите, които страната представлява през историята си. Но когато погледнеш тази картина – да, това е американското знаме. Но ти го оценяваш, виж, Америка е... Америка има контекст. Америка има история. Америка има дълбочина. Америка има текстура. Ако погледнеш отблизо, Америка не е нещо толкова просто. Има много, много, много пластове. Мисля, че това върши доста добра работа. И мисля, че заради това много хора реагират на тази картина, дори и хора, които може традиционно да са скептични към модерното изкуство. Мисля, че те визуално усещат много от тези неща, когато я видят. Те усещат дълбочината, връзката, разказа за Америка, който е повече от това ярко червено, бяло и синьо, семплата идея за нея. Стивън Зукър: Мисля, че е точно така. И мисля, че Джоунс улавя тази възможност да преосмисли какво може да бъде изкуството. Това изкуство може все още, по много фундаментален начин, да представя комплексни неща. Не е нужно да е чрез внимателна визуализация, или старателно изобразяване на предмети върху маса, или на човешко лице, а чрез подобен символичен език, който реферира по някакъв начин и истински изобразява много сложната американска история. Мисля, че е точно така. Сал Кан: Ние говорим много за доста художници. Какво наистина се забелязва... Макар да мисля, че това е една от тези творби, които не се нуждаят от толкова контекст, за да ги оцениш. Но за да достигнеш до следващото ниво на контекст, Имам предвид, дали Джаспър Джоунс наистина е първият, който взима наистина могъщи символи като американското знаме и повторно ги изобразява по този начин? Стивън Зукър: Той е бил. Факт е, че това произведение е създадено преди да съществува Поп-артът. Тази идея наистина да превърне платното си, да превърне четката си във визуална форма, която сама по себе си е фиксирана, завладяваща идея. Помисли от какво се отказва. Нещата, които ние ценим в картината традиционно са изборът на цветове от художника, композицията, и тези неща са дадени тук. Тях вече ги има. Той не се намесва в това. И все пак това не толкова е знаме, колкото е репрезентация на знаме. Това е като ходене по тесен ръб. Сал Кан: Много странно е за мен, защото сме говорили за традиционното изкуство. Ако се върнеш 500, 800 години назад, винаги е било изобразително, чак до Ренесанса. След това модерното изкуство в по-голяма степен е свързано с идеи, които предизвикват нашето мислене. Това задължително спада към последната категория, Но наистина... може да се отнася само за мен... но събужда нещо в мен, което е естетично, което е въздействащо като всяка от тези творби. Очевидно, това е американското знаме и само по себе си може да предаде силни емоции, но просто както е визуализирано, то също предава чувства и дълбочина, която всъщност не съм изпитвал при много от модерните творби, които сме виждали.