Английски рог: Интервю и демонстрация на Педро Диас

("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Този инструмент се нарича английски рог. Английският рог и обоят са братя. Спада към семейството на дървените духови инструменти с двоен платък. Платък е тази част най-отгоре. Изработих си го сам. Най-добре е човек да си го изработи сам, защото така постига по-голям контрол върху звученето на инструмента. Английският рог се изработва от африканското дърво кокоболо. Моят е направен от известен майстор в Ню Йорк, като в неговото ателие работят само трима души. Всичко се прави на ръка, с ръчни инструменти, докато други производители имат автоматизирани машини и компютри, които правят всички отвори. Направата на този инструмент отне повече от година. Платъците се правят от малко тръстиково растение, което расте в Южна Франция. Всъщност то се среща навсякъде, но повечето хора купуват това от Южна Франция, защото традицията така повелява. Английският рог представлява дълга тръба с конична форма. На самия си връх тя е съвсем тясна. Тази извита тръбичка се нарича бокал. Името й на други езици означава "извита кука". Силното стеснение на тръбата в горния край ни дава малко повече контрол и придава звучене, наподобяващо тромпет. Това се усеща още по-силно при обоя. Когато клапите се затворят с пръсти, в действителност тръбата се удължава. Например, ако затворя поредни клапи: (изпълнение на гама на английски рог) Колкото повече клапи затварям, толкова повече се удължава тръбата. Колкото по-надолу отиват моите пръсти по тръбата, толкова повече я удължавам, което означава, че тоновете стават по-ниски. (изпълнение на английски рог) Много харесвам този красив и прочувствен звук. Отличава се с голяма изразителност, сравнима с на тази на човешкия глас, защото не свири нито твърде високо, нито твърде ниско. Диапазонът му е сходен с този на човешкия глас. Много хора винаги са обичали звученето на английския рог. Има прекрасни произведения, композирана е чудесна музика за английски рог. ("Симфония No 9 в ми минор, Оп. 95, 2 част" от Антонин Дворжак) Симфонията "Из новия свят" от Дворжак е нещо като Светия Граал за всеки изпълнител на английски рог. В нея е едно от най-известните сола за английски рог. Сигурно няма човек, който да не е чувал тази мелодия. Тя е образец за това колко красиво може да звучи английския рог. Английският рог има една приятна особеност. Тя е, че не винаги звучи като да е перфектно настроен. Точно като човешкия глас. Свиренето на цигулка и обой може да бъде много технично, педантично и точно, докато английският рог е повече като виолата и виолончелото. Никой не очаква изпълнението да бъде на сто процента правилно. Звукът е много сладък, много топъл, има донякъде характеристиките на фолклорен инструмент. Може би заради това Стравински прибягва до фагот и английски рог, в началото на балета "Пролетно тайнство". Искал е да звучи като нещо екзотично, което не можеш да чуеш всеки ден. Може би по същата причина Дворжак избира за своята Девета симфония английския рог, защото има този топъл и древен звук, и не винаги е добре настроен, но все пак звучи много красиво. ("Симфония No 9 в ми минор, Оп. 95, 2 част" от Антонин Дворжак) Когато бях дете, родителите ми ни водиха, мен и моя брат, на концерти, и така от малки свикнахме да ходим на симфонични концерти. В мен се появи афинитет към дървените духови инструменти. Много харесвам обоя и обикновено уроците започват точно с него. Английският рог е инструмент, който се изучава на по-късен етап, както, ако свириш на цигулка, после можеш да се прехвърлиш на виола. Започнах да свиря на обой, когато бях на 12 години. Обстоятелствата ме предразполагаха да се упражнявам. Исках да свиря в младежката филхармония, исках да стана най-добрия в училище. Родителите ми ме подкрепяха, но не ми се месеха, не ме принуждаваха да свиря. Всичко бе плод на обстоятелства: едно нещо водеше след себе си до друго. Никой не ме е тласкал към музикална кариера и не ме е насилвал да стана перфектния солист на обой. Просто се наслаждавах на това, което правя. Работех над себе си. Слушах много записи на класическа музика, които дядо ми имаше. Слушах и радио. Много обичах да слушам Бранденбургските концерти на Бах, всеки ден. Чудех се как е възможно някой да измисли нещо подобно! Как изобщо е измислено това красиво трио в първата част? Как е възможно? Беше толкова съвършено. Размишлявах над подобни теми по цели дни, когато бях в седми клас. В училището, в което ходех, може би защото бяхме друго поколение, отивахме на училище и си носехме стероуредби и си пускахме музика на Щраус. После сравнявахме изпълненията на Чикагската и Берлинската филхармония с това на Филаделфийската филхармония. Всички бяхме се увлекли по това. Случи се малко случайно, че започнах работа като изпълнител на английски рог. Явих се на прослушване за симфоничен оркестър в Южна Африка. Имаше две свободни места, и едното беше за заместник на солист-оркестранта на обой, а другото бе за английски рог. Тъкмо по това време си бях купил английски рог, без да има конкретна причина, и така получих мястото. Има дни, когато свиря по-добре на английски рог, но има и дни, когато свиря по-добре на обой. Това зависи от времето, което отделям за всеки инструмент. От гледна точка на техника, ако човек се научи да свири добре на обой, заради което ходих на училище, има възможност да стане и добър изпълнител на английски рог. Същото е като разликата, когато се прехвърляш от цигулка на виола или виолончело например. Интервалите са по-малки, по-тесни, а звукът е доста по-висок, когато се свири на обой или цигулка. Когато човек се прехвърли на английски рог, вибратото има по-широк диапазон, точно както ако от цигулка мине на виолончело. Звъкът е по-топъл. Има по-малко интензитет в звученето. Не трябва да си толкова стегнат и педантичен. И звукът на инструмента е много по-отпускащ ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер)