Фагот: Интервю и демонстрация на солиста Нанси Гьорес

("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Това е фагот. Той е най-големият член на семейството на дървените духови инструменти, и като такъв издава най-ниските тонове. Прави го специален двойният платък (стройка), с който се свири на него. Така изглежда един двоен платък. Представлява две крилца от бамбукова тръстика, съшити с с тел и конец. Когато се вдухне въздух в платъка, двете тръстикови крилца вибрират едно срещу друго и така възниква звукът. Изобщо не прозвуча като фагот. Но когато го поставя на този край на извитата тръбичка, онези смешни вибрации поемат своя път по дължината на целия инструмент и това поражда характерния за фагота звук. Както вече споменах, това е голям инструмент, но тръбата му е дори още по-голяма. Дълга е близо два метра. В тази част тръбата завива нагоре. В началото тръбата е съвсем тясна, и тъй като формата й е конична, тя се разширява и е най-широка на върха. Има множество клапи, които, разбира се, са уникални за фагота и се различават от клапите при другите дървени духови инструменти, като кларинет, обой флейта. При фагота има и много клапи, които се натискат с палец. ("Симфония No 5, 2 част" от Лудвиг ван Бетховен) Една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет клапи за левия палец, и една, две, три, четири, пет за десния. Когато натискам тази клапа, която стига чак до тук, се заваря последния отвор в инструмента и тогава звучи най-ниския му тон. (звучи си бемол на контра октава) Най-ниският тон на фагота отговаря на си бемол. Тази клапа се намира на най-високата позиция, но щом се затвори, звукът преминава през цялата тръба, която е затворена, за да излезе отгоре. Това всъщност е единствения тон, който излиза само от горния край на тръбата. Така че, ако свиря си бемол, и някой постави ръка на отвора отгоре, тонът няма да прозвучи. Само този тон няма да прозвучи, ако се запуши тръбата. ("Симфония No 4, 2 част" от Пьотър Чайковски) В горния си регистър фаготът звучи малко по-светло. Не обичам да използвам тази дума, защото има негативен отенък, но звучи малко по-пронизително и ярко. В долния регистър звукът му е много дълбок и по-мек. Точно това обичам най-много при фагота. Звукът му е много сочен и се съчетава прекрасно с оркестъра, но също така заема видно място чрез соловите изпълнения по един чудесен начин. ("Симфония No 3, 2 част" от Роберт Шуман) Фаготът може да изпълнява много роли в един оркестър. Композиторът Стравински например, е написал прекрасната музика за балета "Пролетно тайнство", който започва със соло за фагот. В него има много високи тонове и по времето, когато го е написал, е било възмутително по много причини, и особено за фаготистите заради извънредно високите тонове. Стравински е искал, според мен, да изрази нещо първично, искал е донякъде да звучи като писък. В наши дни много фаготисти се упражняват много с високите тонове от това соло. за да ги изпълнят красиво, а не така пронизително, както е било по времето, когато музиката е написана. Отново Стравински, композира приспивната песен от балета "Жар птица", и си служи с фагота, за да я изпълни. Този път музиката е много, много нежна и е в красивия среден регистър на инструмента. (Сюита No 2 из балета "Жар птица" от Игор Стравински) Винаги ми е било приятно да свиря приспивната песен от "Жар птица", защото ми дава възможност да изразя истинско чувство и красота чрез моето свирене. За мен е много специална. Това бе един от първите записи, които имах като дете. Моята леля Линда ми даде на записи, и приспивната песен от "Жар птица" бе сред тях. Тогава си помислих, че звучи много красиво. Толкова красиво, че пожелах да мога да свиря на фагот. На седемгодишна възраст започнах да свиря на пиано. Пианото много ми харесваше, но не обичах много да репетирам, като че ли нямах и специално отношение към него, и репетирах под напрежение преди следващия урок. В края на пети клас дойде момента да избера духов или ударен инструмент. Нямахме школа за обучение по струнни инструменти, в Лоди, откъдето идвам. Затова трябваше да избирам между духов или перкусионен инструмент. По-голямата ми сестра свиреше на кларинет и дори и в нашия малък град вече имаше 20 кларинетисти в оркестъра. Всяка седмица те имаха трудности, например къде да седнат, и се караха кой да получи стола най-отпред. Сестра ми ми каза: Нанси, свири на фагот, защото нямаме фаготист в оркестъра. Помислих си: Добре, вече съм чувала този инструмент и ми харесва, значи е идеалния избор за мен. Обикнах го от самото начало. Семейството ми обаче не го заобича толкова бързо. Колкото и да се упражнявах, продължавах да им звуча зле. Имаха две имена за него: "орнамент от старинен креват" и "болната крава". Наричаха го още "сирената за мъгла". Но когато започнах да свиря на фагот се случи магия, и всичко си дойде на мястото. Исках да се занимавам сериозно, и тръгнах на уроци в Мадисън, сравнително близо до родния ми град. Ходех на уроци в Уиско̀нсинският университет. В седми и осми клас, бях на 13-14 години, се упражнявах много, и ми харесваше, както ми харесваше и да свиря в духов оркестър. Започнах да свиря с младежката филхармония. За късмет станах част от Младежката филхармония на Уиско̀нсин на доста ранна възраст. Така опознах симфоничната музика и тогава целият свят се отвори за мен. Тъй като съм фаготист, е наистина важно да мога да изпълнявам Брамс, Шостакович, Малер, Брукнер. Но в тази прекрасна симфонична музика нямаше солови изпълнения за фагот, писани от тези композитори. Чудесно е да си част от голям оркестър, да свириш в симфоничен оркестър, и да се потопиш в този прекрасен звук около теб. Фаготите винаги се намират точно в средата на оркестъра. И за мен е наистина прекрасно да мога да свиря в оркестър. (Симфония No 9 "Из новия свят", 4 част, от Антонин Дворжак)