If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Поток в пример с три измерения

След като научихме какво представлява потокът в три измерения, сега имаме възможността да се упражним с този пример.

Стъпките

В предходната статия разгледахме потока на флуид, протичащ през някаква повърхнина, като мярка на количеството флуид, което преминава през повърхнината за единица време. Ако този флуиден поток се представи чрез векторно поле F(x;y;z), и ако S представлява самата повърхнина, потокът се изчислява със следния повърхностен интеграл:
SFn^dΣ
Векторната функция n^(x;y;z) ни дава единичния нормален вектор към повърхнината S. За затворени повърхнини обикновено избираме единичния нормален вектор с посока навън..
На практика решаването на този интеграл е доста трудоемко.
  • Стъпка 1: Представяме интеграла чрез параметризацията на S, както за всеки повърхностен интеграл.
  • Стъпка 2: Заместваме с израза за единичиния нормален вектор n^(x;y;z). Най-добре е това да заместване да стане преди изчисляването на единичния нормален вектор, тъй като някои членове могат да се съкратят с членовете на повърхностния интеграл.
  • Стъпка 3: Опростяваме членовете вътре в интеграла.
  • Step 4: Изчисляваме двойния интеграл.

Задачата

Дадена е графиката на параболоид, дефиниран със следното уравнение:
z=4x2y2
S е частта от параболоида, която лежи над равнината xy:
Еха, това прилича много повече на ядрена бойна глава, отколкото очаквах! Но поне става ясно коя е повърхнината, която разглеждаме.
За интегралите на потока трябва да определим ориентацията на повърхнината. Ще я ориентираме чрез нормални вектори, които сочат навън, което означава, че векторите i^, j^ и k^ сочат навън от областта на параболоида.
Сега си представи, че флуидът тече през тримерно пространство. Да кажем, че тече по протежение на векторно поле, дефинирано от следващата функция:
F(x;y;z)=[xyxzyz]
Ключов въпрос: Какъв е потокът на този флуид, който преминава през повърхнината S?

Стъпка 1: Преработване на интеграла на потока с помощта на параметризация

В момента повърхнината S е дефинирана като графика, която има ограничение за z.
Графика: z=4x2y2
Ограничение: z0
За изчисляване на повърхностните интеграли трябва да опишем повърхнината параметрично. За щастие това не е особено трудно. По същество единият параметър изпълнява ролята на x, докато другият параметър изпълнява ролята на y:
v(t;s)=[ts4t2s2]
След като запишем тази функция, трябва да определим областта в равнината ts, която съответства на нашата повърхнина S. Това означава, че превръщаме ограничението за променливата z0 в ограничение за t и s.
Проверка на концепцията: Какво е ограничението на t и на s, което ни гарантира, че компонентът z на вектор v(t;s) е по-голям или равен на 0? Представи отговора си като неравенство.

Понеже тази област е диск с радиус 2, ще я означим като D2.
По-късно ще развием това като пълен набор от граници за t и s, но докато още работим вътре в интеграла е достатъчно да е записано със символи.
Представяме нашия повърхностен интеграл като двоен интеграл в параметричното пространство и получаваме:
SFn^dΣ=D2двоен интеграл вплоско параметрично пространствоF(v(t;s))n^(v(t;s))|vt×vs|dAdΣ
Ако това преминаване към двоен интеграл в параметрично пространство ти се струва непознато, направи преговор на статията за повърхностни интеграли или на статията за лице на повърхнина.

Стъпка 2: Заместваме с израза за единичния нормален вектор

В предишната статия разгледахме как можем да намерим функция, която ни дава единичния нормален вектор към повърхнината въз основа на параметризацията ѝv(t;s). По същество нормализираме векторното произведение на частните производни на v(t;s) (боже, толкова много думи):
vt×vs|vt×vs|
Ако си от хората, които обичат да изчисляват дължината на векторно произведение на частни производни, изчакай само момент. Когато заместим това в интеграла за потока, тези дължини се унищожават:
D2F(v(t;s))n^(v(t;s))|vt×vs|dA=D2F(v(t;s))(vt×vs|vt×vs|)|vt×vs|dA=D2F(v(t;s))(vt×vs|vt×vs|)|vt×vs|dA=D2F(v(t;s))(vt×vs)dA

Стъпка 3: Развиваме подинтегралната функция

Сега да се заемем с члена с векторното произведение:
vt×vs
За справка, ето как дефинирахме v(t;s):
v(t;s)=[ts4t2s2]
Първо изчисляваме частните производни, а после намираме тяхното векторно произведение.
vt=
i^+
j^+
k^

vs=
i^+
j^+
k^

vt×vs=
i^+
j^+
k^

Проверка на концепцията: Дали изразът за vt×vs, който току-що намерихме, дава нормален вектор, който сочи навън, или такъв, който сочи навътре?
Избери един отговор:

След това изразяваме члена F(v(t;s)) чрез t и s. За сравнение ето как са дефинирани F и v:
F(x;y;z)=[xyxzyz]v(t;s)=[ts4t2s2]
F(v(t;s))=
i^+
j^+
k^

Супер! Сега имаме всички части на подинтегралната функция!
D2F(v(t;s))(vt×vs)dA
След като намерим скаларното произведение на предишните два получени отговора, записваме израза под интеграла чрез параметрите t и s. Това ще ни помогне за изчисляването на интеграла в следващия раздел, ако опростим максимално отговора.
D2
dA

Стъпка 4: Изчисляване на интеграла

До този момент записвахме малко D2 под двойния интеграл, за да покажем, че областта в равнината ts ще бъде интегрирана върху диск с радиус 2. Сега, когато стигнахме до изчисляването на самия интеграл, трябва да представим това като конкретни граници за параметрите t и s.
За да направим това, да си представим D2 и как го разрязваме на вертикални ивици:
Стойността t се мени от 2 до 2. Интервалът s зависи от стойността на t, което можем да намерим с помощта на питагоровата теорема.
От чертежа виждаме, че s приема стойности от 4t2 до +4t2. Ето какво получаваме, когато приложим тези граници към двойния интеграл:
024t2+4t2s(2t2+(2t+1)(4t2s2))dsdt
От тук има няколко начина, по които можем да довършим задачата:
  1. Трудният начин: изчисляваме този двоен интеграл изцяло на ръка (майко мила!).
  2. Практичният начин: използваме калкулатор или компютърна програма като например тази на сайта Wolfram Alpha.
  3. Умният начин: Можем да забележим, че подинтегралната функция е нечетна функция спрямо s. Разкриваме скобите и умножаваме по s, след което виждаме, че всеки член съдържа или s, или s3. Това означава, че вътрешният интеграл в частта от 4t2 до 0 ще се унищожи с частта от 0 до 4t2. Следователно целият интеграл е 0.

Обобщение

Интегралът за потока в началото изглеждаше по следния начин:
SFn^dΣ
Решаването му включва следните четири стъпки:
  • Стъпка 1: Параметризираме повърхнината и преобразуваме повърхностния интеграл в двоен интеграл върху параметричното пространство.
  • Стъпка 2: Използваме формулата за намиране на единичен нормален вектор.
  • Стъпка 3: Опростяваме подинетгралната функция, което включва намирането на две векторни частни производни и на тяхното векторно произведение и скаларно произведение.
  • Стъпка 4: Изчисляваме двойния интеграл (на практика оттук нататък можем да оставим работата да я свърши компютър).

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.