Политическа философия: Трагедията на общите блага

Здравей, казвам се Джони Аномали и преподавам в университета Дюк и в УСК Чапел Хил. Днес ще говоря за трагедията на общите блага. Да започнем с един пример. Когато преди над 1000 години полинезийците дошли в Хавай, те срещнали птица, която не можела да лети, която археолозите днес наричат "моа-нало", хавайските думи за "изгубена птица". Понеже птиците нямали естествени хищници, те изгубили способността си да летят и били лесна плячка за гладните хавайци. Всички хавайци са щели да бъдат по-добре, ако са запазвали достатъчно птици, за да се възстановява естественият им източник на храна, но тъй като птиците били непритежаван ресурс, всеки хаваец имал сериозен мотив да яде птицата, докато тя не изчезне, и точно това се случило. Трагедиите на общите блага се получават, когато ресурсите са или непритежавани, или обща собственост и когато преимуществата на използването са в полза на отделния човек, а разходите са споделени от всеки в групата. За да направим предишния пример по-точен, предположи, че има 20 хавайци. Всеки хаваец получава 5 точки полза от убиването и изяждането на една птица, докато всички хавайци като група губят 10 точки полза всеки път, когато още една птица умре. Тъй като моята част от колективната загуба на 20 души е само половин точка, но получавам 5 точки, сумарно получавам 4,5 точки от убиването на застрашена птица, която би трябвало да се запази. Най-интересното нещо за трагедиите на общите блага, че, подобно на дилемата на затворника, те показват, че може да е напълно рационално за всеки член на една група да действа по начин, който оставя всеки от групата по-зле, отколкото би бил, ако сътрудничи. Забележи, че трагедиите на общите блага, като дилемите на затворника, не възникват задължително от личен интерес. Може да ловя застрашени видове, така че да мога да храня семейството си и приятелите си или да даря месото на някаква кауза, която смятам за ценна. Как избягваме трагедиите на общите блага? Най-често срещаното решение е правото на собственост, което води до това, че отделните собственици интернализират и преимуществата, и разходите от използването на рядък ресурс. Джон Лок и Дейвид Хюм видели това като жизненоважна функция на правото на собственост. Правото на собственост може да бъде използвано за запазване на редки ресурси, като застрашени видове. Но също могат да бъдат инструмент за увеличаването на социалното добруване като промотират произвеждането на нови и по-добри ресурси. Тъй като повечето възходи в продуктивността идват от идеи за трансформиране на съществуващи ресурси в нови продукти, интелектуалната собственост е важен вид на правата за частната собственост. Лесно е да видим как собствеността над външни обекти ще накара собствениците да запазват и подобряват природните ресурси. Но интелектуалната собственост, собствеността над идеи, е малко по-неясна. Докато има доста спорове за това колко ефикасни са определени системи на интелектуална собственост, много икономисти вярват, че без да позволяваме на хората да притежават идеи, те биха имали по-малък подтик да провеждат скъпо проучвания и разработки, за да създават нови лекарства, нови видове компютри или нови жанрове музика. Всички тези идеи създават социална стойност. Но без правото да имат изключителна собственост над идеите поне за малко, изобретателите не биха могли да си възвърнат времето и парите, които са похарчили, за да ги измислят. И все пак частната собственост не е панацея. Правата на собственост са скъпо струващи и може да затруднят иновациите в определени области. Помисли за проблема с "патентните тролове", хора, които правят пари, като купуват патенти, без да възнамеряват да ги използват. Патентните тролове съдят компании, които използват технологии, които наподобяват патентите, които те са купили. В много случаи на компаниите им излиза по-евтино да платят на патентните тролове, отколкото да водят съдебни битки срещу тях. Това води до неправилно разпределение на ресурси и възнаграждаване на хора, които изкарват пари, без да произвеждат реална стойност. Правата на собственост трябва да могат да бъдат наложени, за да работят добре. Налагането им е скъпо, понеже изисква наблюдаване на нарушенията, съдене на нарушителите и уреждане на спорове. Някои държави са твърде бедни, че да могат да наблюдават ефективно правата, а други са твърде корумпирани. В тези случаи Елинор Остром е показала, че местните трагедии на общите блага, като прекаления риболов в езеро или прекаленото пасене на крави в общи пасища, понякога могат да бъдат решени от общностите. Вместо формални права над собствеността и намеса на съда, членовете на малки общества често разчитат на социални норми, които определят как собствеността може да бъде получавана, използвана и търгувана. Хора, които нарушават местните норми за собствеността са отлъчвани, или изключени от използването на важни социални преимущества. В тези случаи загрижеността ни за добрата репутация и за преимуществата от живеенето в общност могат да разрешат трагедиите на общите блага, но само когато наблюдаването на социалните норми е евтино и сплотеността на групата е силна. Искам да приключа с предизвикателство за теб. Помисли за трагедия на общите блага, която наблюдава в последния месец, и опитай да откриеш защо вече не е била решена чрез социални норми или легални санкции.