Да разгледаме подробно диабета

Захарният диабет е синдром, който е причинен от неправилна функция на инсулина и, като резултат, има дерегулация на нивата на кръвната захар. Това води до висока кръвна захар, което също е познато като хипергликемия, но какво точно означава всичко това? За да получим по-добра представа, нека първо разгледаме нормалната регулация на кръвната захар. За целта ще използвам една диаграма. На тази диаграма ще видиш хранопровода, който продължава към стомаха и после следват тънките черва. Това в розово представлява кръвоносен съд. В жълто е задстомашната жлеза. Има три главни вида хранителни вещества, които тялото ти използва за енергия. Това са мазнини, протеини и въглехидрати. Ще се фокусираме върху въглехидратите. Ще съкратя това на СНО, което означава въглерод, водород и кислород, което е химичният състав на въглехидратите. Въглехидратите, които приемаме, преминават през хранопровода в стомаха и започват да бъдат храносмилани. Навлизайки в тънките черва, те биват разградени до глюкоза. Глюкозата е проста захар и е много важна в тялото, понеже клетките в тялото използват глюкоза за енергия. Глюкозата, както казах, е вид захар, така че понякога хората казват ниво на кръвната захар, когато имат предвид нивото на глюкоза в кръвта. Тази глюкоза се абсорбира от храносмилателния тракт в кръвоносните съдове. След като е в кръвта, тя преминава към клетките на тялото, например към мускулните клетки, където може да бъде използвана за енергия, или глюкозата в кръвта може да отиде в черния дроб, където се съхранява, за да бъде използвана като енергия в бъдещето. Да видим това. Тук ролята на задстомашната жлеза става важна, понеже глюкозата, сама по себе си, не може да навлезе в клетките, в мускулните клетки или в черния дроб. Без задстомашната жлеза глюкозата просто ще се натрупа в кръвта. За щастие, задстомашната жлеза може да усети натрупването или повишението на кръвната захар и освобождава хормон, известен като инсулин. Когато панкреасът освободи този инсулин, той действа като ключ, който отключва клетките на тялото, каквито са мускулните клетки и черния дроб, позволявайки на глюкозата да навлезе в клетките, в този случай, мускулните клетки, и тези клетки сега могат да започнат да работят, а в случая с черния дроб, глюкозата може да бъде съхранена. Но ако това просто продължи и инсулинът не се регулира с времето, както можеш да видиш тук, тогава нивото на глюкозата в кръвта ще стане твърде ниско. За щастие, задстомашната жлеза може също да усети кога тези нива на глюкоза в кръвта стават твърде ниски и спира секретирането на инсулин, и започва да секретира друг хормон, известен като глюкагон. Глюкагонът стимулира черния дроб да освободи съхранената глюкоза обратно в кръвта, за да възстанови нивата на глюкоза в кръвта и нивата на глюкоза в кръвта се връщат към нормалното. Ще направя диаграма тук, за да ти помогна да запомниш как тялото ни поддържа нивата на глюкоза в кръвта. Може да мислиш за поддържането на нивото на глюкоза в кръвта като баланс между инсулина – и ако балансът бъде наклонен в посоката на инсулина, това ще доведе до отключване на клетките и също ще позволи на черния дроб да съхрани глюкоза, а тези две неща ще доведат до намаляване на нивото на глюкоза в кръвта. После, когато глюкозата спадне твърде много, задстомашната жлеза реагира и секретира глюкагон, за да премести баланса, като доведе до освобождаването на тази съхранена глюкоза, което води до повишаване на нивото на глюкоза в кръвта. След като вече знаем как тялото нормално регулира нивата на глюкоза в кръвта с инсулин и глюкагон, да видим какво точно става при захарен диабет. В началото споменах, че захарният диабет е синдром, който е причинен от неправилно функциониране на инсулина и, в определен смисъл, инсулинът просто не работи. Това може да се дължи на редица причини, като невъзможност на задстомашната жлеза да произведе инсулин, задстомашната жлеза може да произвежда твърде малко инсулин, или поради някаква причина клетките може да не приемат инсулина, в смисъл, че механизмът на ключа не отключва клетките, за да позволи на глюкозата да навлезе. Без значение от подлежащия механизъм, когато нямаш инсулин тук, за да балансираш нивата на глюкоза в кръвта, балансът ще е наклонен в полза на глюкагона. Действието на глюкагона тук ще стане доминиращо, така че при захарен диабет една от характерните находки е наличие на хипергликемия. Това е понеже глюкагонът кара глюкозата от черния дроб да бъде освободена и, тъй като инсулинът не функционира правилно, този ефект на ключа тук също не работи, така че клетките не могат да получат цялата тази глюкоза, която е в кръвта, и въпреки че разполагаме с всичката тази енергия, налична в кръвта, клетките не могат да я използват. Затова човек с диабет често се чувства изтощен или изморен. Това е понеже не успява да извлече енергия от кръвта. Последно, тялото опитва да компенсира тази повишена концентрация на глюкоза в кръвта и се опитва да разреди кръвта с вода от клетките. Всичката тази вода напуска клетките и човекът се дехидратира, така че често човек с диабет ще е дехидратиран и много жаден. Захарният диабет е синдром, който е причинен от дисфункционален инсулин или липса на инсулин, което води до неспособността на кръвта да поддържа нормалния баланс на кръвната захар и следователно получаваш хипергликемия. С времето тази продължаваща хипергликемия може да причини увреждане на много жизненоважни органи в тялото като нервната тъкан, очите и бъбреците.