Лечение на диабет тип I

Тъй като диабет тип 1 е причинен от автоимунно разрушаване на задстомашната жлеза, което води до пълен дефицит на инсулин, логично е, че лечението на диабет тип 1 е да дадем инсулин. Това е вярно, но, за нещастие, не е толкова просто. Да разгледаме какво е лечението на диабет тип 1. Преди да навлезем в детайлите на лечението, нека първо набързо прегледаме някои от метаболитните състояния в човешкото тяло. Има две общи състояния. Първото е абсорбтивно състояние, при което тялото получава енергия и я съхранява, а после следва постабсорбтивно състояние, при което тялото взима тази съхранена енергия от абсорбтивното състояние и я използва. Това абсорбтивно състояние тук се поддържа от хормона инсулин. Докато постабсорбтивното състояние се управлява от хормона глюкагон. През деня човешкото тяло обикновено непрекъснато преминава между абсорбтивното състояние и постабсорбтивното състояние. За да разберем по-добре как изглежда това, ще начертая т.нар. физиологична времева линия. И ще взема една графика тук, за да ми помогне да опиша тази времева линия. Тук долу на оста х имаме времето от деня. Тук в средата е обяд, шест сутринта, шест вечерта, полунощ, а после може би ще поставя три сутринта, девет сутринта, три следобед и девет вечерта. Както споменах преди, тялото преминава отново и отново между тези две състояния – абсорбтивно състояние и постабсортивно състояние. Да видим това тук. Ако погледнеш отблизо, това превключване е логично тук и около шест сутринта, когато преминеш от това постабсорбтивно състояние, докато спиш, а после ядеш закуска, след която навлизаш в абсорбтивно състояние, понеже трябва да абсорбираш хранителните вещества от храната в закуската. После се връщаш обратно в това постабсорбтивно състояние и така нататък. Тези промени напред-назад между тези метаболитни състояния биват регулирани от хормоните инсулин и глюкагон. На оста "у" ще поставя нивата на хормоните. В лилаво ще поставя инсулин, а в зелено ще покажа глюкагон. От това можеш да видиш, че всъщност инсулинът задвижва преминаването между постабсорбтивното състояние и абсорбтивното състояние и глюкагонът също играе роля, но нивото му не варира толкова много, колкото нивото на инсулина, през деня. И тъй като при диабет тип 1 тялото не произвежда достатъчно от този инсулин, логично е, че целта на лечението, когато лекуваме диабет тип 1, е да дадем инсулин, който ще опита да имитира нормалното производство на инсулин в тялото. Но когато лекуваме диабет тип 1, даването просто на инсулин един-два пъти на ден, както се прави с повечето лекарства, не върши работа, понеже нивата се променят твърде често. Как тогава в действителност овладяваме диабет тип 1? За да получим по-добро разбиране за това, ще изтрия част от това. За щастие, лекарите и фармацевтите са създали много елегантен метод за лекуване на диабет тип 1. Този метод е известен като базал-болус стратегия. За да разберем тази концепция малко по-добре, нека набързо поговорим за инсулина. Инсулинът е пептиден хормон, и като такъв това означава, че когато го дадем като лекарство, той не може да се приема във вид на хапче, понеже стомахът и храносмилателната система ще разградят пептидите в протеина, или инсулина, на съставните им части, преди да може да бъде абсорбиран. Следователно инсулинът трябва да бъде приложен като инжекция. Има много различни видове инсулин, които са налични за употреба при лечението на диабет, и те се класифицират въз основа на бързината на ефекта им, което е известно като начало на действието, и колко дълго работят, което е известно като продължителност на действие. За да разбереш това по-добре, ще направя друга графика, подобна на тази, която ще нарека фармакологична времева линия. На оста х ще поставя продължителността на действието. Това ще е един час, три часа, шест, девет, 12, 15, 18 часа. Една от трите главни групи инсулини, която може да бъде дадена при лечение на диабет тип 1, е известна като бързодействащи инсулини. Тяхното фармакологично време изглежда ето така. На тези бързодействащи инсулини са им нужни около 15 минути до 30 минути, преди да започнат да работят и продължителността им на действие, можеш да видиш тук, е някъде около четири до шест часа. Следващата главна група инсулини са познати като среднодействащи (интермедиерни) инсулини. Тези среднодействащи инсулини, както виждаш от графиката, имат нужда от повече време, преди да започнат да действат, около 30 минути до един час, и действат малко по-дълго от бързодействащите инсулини, някъде между осем до 12 часа, както можеш да видиш на графиката тук. Последната главна категория инсулини са познати като дългодействащи инсулини. Както можеш да видиш на тази графика, на дългодействащите инсулини им е нужно повече време, за да започнат да действат – приблизително около един до четири часа, и пикът на действието им не е толкова интензивен, колкото на бързите или на среднодействащите инсулини. Също така продължителността на действието им е много по-голяма. В зависимост от вида дългодействащ инсулин, то може да е между 12 и 24 часа. Сега, когато познаваме малко по-добре различните видове инсулин и защо той трябва да бъде инжектиран, вместо приеман като хапче, нека се върнем обратно към тази физиологична времева линия. Нека специално разгледаме това ниво на инсулина. Забележи, че нивото на инсулина никога не спада до нула. Винаги има основно ниво. Ще наречем това базално ниво. После следват тези пикове, които наричаме болуси. Тези болуси възникват след като ядем и те задвижват прехода от постабсортивното състояние към абсорбтивното състояние, около три пъти на ден, в зависимост от това колко често ядеш. Надявам се, че виждаш, ако използваме две от тези графики, фармакологичната времева графика и физиологичната времева графика, можем да използваме инжекции инсулин, за да имитираме тази физиологична времева графика, за да лекуваме диабет тип 1. За тези болуси, тези стръмни пикове, ще забележиш, че изглеждат донякъде като бързодействащия инсулин. Ще поставя това тук. Това базално ниво тук, това постоянно ниво, може да бъде създадено с дългодействащ инсулин. Ще поставим това на графиката. Надявам се, че от това можеш да видиш, и става малко претрупано, така че ще го подчертая, чрез тази базал-болус стратегия човек с диабет тип 1 може да имитира естествените нива инсулин, които задстомашната жлеза трябва да произвежда. Затова тази базал-болус стратегия за лечение на диабет тип 1 е много ефикасна. Понеже имитира какво би направило тялото, ако задстомашната жлеза работеше правилно. Като резюме на базал-болусната стратегия – обикновено се прилага един-два пъти дневно в зависимост от вида на дългодействащия инсулин, да кажем, сутринта, а после отново вечерта, човек с тип 1 диабет ще приеме доза от този дългодействащ инсулин, която ще служи да осигури базалното ниво. После по време на хранене ще приеме допълнителна доза от бързодействащия инсулин, за да покрие тези болуси, за да помогне на тялото да премине от постабсорбтивното към абсорбтивното състояние, за да абсорбира енергията от храната, която току-що са изяли. Важно е да знаем, че тази графика демонстрира принципа на базал-болус стратегията, но донякъде е свръхопростена и правилното поддържане с инсулин изисква много внимание с дозирането и прилагането на инсулин. Това е особено важно що се отнася до болус дозите. Това е така, тъй като количеството инсулин, което някой трябва да взима с всяка болус доза, зависи от стойността на кръвната му захар в конкретния момент, както и колко въглехидрати планира да изяде. За да регулират правилно инсулиновия си режим, хората с диабет тип 1 трябва редовно да проверяват нивата на кръвната си захар и съответно да нагласяват дозата на инсулина. Диабет тип 1 може да е много сериозно и дори потенциално смъртоносно заболяване. Но със стриктно спазване на базал-болус стратегията и редовни прегледи при лекаря, за да се нагласи дозата инсулин, както и да се наблюдава за усложнения, човек, диагностициран с диабет тип 1, все пак може да живее много здрав и дълъг живот.