Диагностициране на диабет

Нека обсъдим симптоматиката и диагнозата на захарния диабет. Припомни си, че захарният диабет е група заболявания, които могат да бъдат причинени от множество различни подлежащи механизми. Но всички различни видове биват диагностицирани по един и същи начин и това е чрез комбинация от клинична симптоматика и диагностични тестове. Ще изтрия това тук и ще започнем с презентацията на захарния диабет. Припомни си, че има два типа диабет, тип 1 и тип 2 и, в зависимост от типа, заболяването ще се прояви по различен начин. Има три основни начина, по които диабетът ще се прояви, преди човек да бъде диагностициран със заболяването, и това са остър, подостър и асимптоматичен. Нека започнем с острата презентация. Това е най-тежката проява и тя може да бъде животозастрашаваща и при тип 1, и при тип 2 диабет. Този човек бързо се разболява за сравнително кратък период от време, обикновено само няколко дни. Симптомите ще включват неща като гадене, повръщане и стомашна болка и това често ще доведе до тежка дехидратация, а като резултат човекът може дори да стане объркан или да изпадне в безсъзнание. При диабет тип 1 това е познато като диабетна кетоацидоза. Това е начинът, по който при 30% от хората с диабет тип 1 ще се прояви заболяването преди поставянето на диагнозата. При диабет тип 2 острата презентация отнема много по-дълго време. Позната е като хиперосмоларно некетогенно състояние и се среща много по-рядко от диабетната кетоацидоза, тъй като е начална презентация само при около 2% от хората с диабет тип 2. Разликата между ДКА (DKA) и ХНКК (HHNS) е свързана с разликата между подлежащите механизми на диабет тип 1 и диабет тип 2. Най-важната разлика е, че при DKА човекът ще изпадне в ацидозно състояние поради производството на кетонови тела, откъдето идва името диабетна кетоацидоза, за разлика от хиперосмоларното некетогенно състояние, при което не се произвеждат кетонови тела. Следващият начин, по който диабетът може да се прояви, е подостър. Това е средна до умерена презентация, която се проявява през период от седмици до месеци. Тези хора или може би някой близо до тях забелязват, че не се чувстват толкова добре, колкото нормално, и може да изпитват симптоми на умора, увеличена жажда, често уриниране и дори загуба на тегло. Отново, това може да се случи и при тип 1, и при тип 2 диабет. При тип 1 диабет това е най-честият вид проявление преди диагнозата, което се среща при около 70% от хората с диабет тип 1. При диабет тип 2 това също се среща често, но доминиращите симптоми са малко по-неясни и загубата на тегло се среща по-рядко. Последният начин, по който диабетът може да се прояви, е чрез асимптоматични скрининг тестове. Диабет тип 2 засяга почти 10% от населението и поради високата честота, потенциално тежките усложнения и сравнително лесното лечение повечето възрастни, особено тези с рискови фактори за диабет тип 2, трябва рутинно да преминават скрининг за наличие на заболяването. Това е най-честият начин, по който се диагностицира диабет тип 2. Но е рядко за диагностициране на диабет тип 1, понеже рутинен скрининг за диабет тип 1 обикновено не се извършва. Нека преминем към диагностичните тестове за захарен диабет. Без значение от вида диабет или тежестта на проявата, лабораторните изследвания са необходими за диагностициране на захарен диабет. Нека набързо припомним общия механизъм на диабета, за да разберем по-добре двете основни лабораторни изследвания, които се използват за диагноза на заболяването. Повишаването на нивата на глюкоза в кръвта се разпознава от бета клетките в панкреаса, които секретират хормона инсулин. Инсулинът действа върху клетките в тялото, така че да приемат глюкозата от кръвта и, следователно, понижава нивата на глюкоза в кръвта. При захарен диабет, без значение от вида, този инсулинов механизъм не работи правилно, следователно тялото не може да понижи нивата на глюкоза в кръвта. Това води до повишени нива на глюкоза в кръвта, познато като хипергликемия, което е характерен признак за захарен диабет. Страничен ефект на хипергликемията е процес, познат като гликозилиране, което е неензимно прикрепяне на глюкозата към протеини. Един протеин, с който се случва това, който е важен при захарен диабет, е протеинът хемоглобин, който се намира в червените кръвни телца. При наличието на хипергликемия глюкозата ще се прикрепи към анормално висок процент от хемоглобина в червените кръвни клетки. Това е познато като гликиран хемоглобин, или хемоглобин А1с, и именно за хипергликемия и тестваме кръвта за нивата на хемоглобин А1с, за да поставим диагноза захарен диабет. Нека вземем тази диаграма тук и да обсъдим тези диагностични тестове малко повече. Първо, нека говорим за трите категории резултати от диагностичните тестове. Първо е нормалното ниво. Второто е нивото, което е свързано с диабет. Между тях е трета категория и тя е свързана само с диабет тип 2 и е позната като предиабет. Тъй като диабет тип 2 е хронична болест, която обикновено отнема много години, и се скринира рутинно, често пъти хората ще имат резултат, който е над нормалното ниво, но не достатъчно тежък, че да се приеме за диабет и това е известно като предиабет. Това е важно, понеже хората с предиабет, както предполага името, имат много по-висока вероятност да развият диабет тип 2 в бъдещето. Като ги идентифицираме с наличие на предиабет, те могат да започнат да лекуват подлежащия механизъм чрез промени в начина на живот като загуба на тегло, правилна диета и рутинни упражнения, за да се предотврати или отложи развитието на диабет тип 2 в бъдеще. Както споменахме преди, има два главни вида лабораторни изследвания, които се използват за диагностициране на захарен диабет, и това са нива на глюкоза в кръвта и хемоглобин А1с. Нивата на глюкоза в кръвта могат да бъдат измерени по много различни начини и, за нещастие, резултатите ще варират в зависимост от метода. Трите най-често срещани метода са случайно, на гладно и двучасов тест за глюкозна толерантност, който просто ще съкратя на ГТТ (GTT). Ще покажа различните диагностични нива тук, но точните стойности за всяка от тези категории са по-маловажни, отколкото няколко тенденции. Първата е, че без значение от метода, случаен, на гладно или двучасов тест за глюкозна толерантност, ниво на кръвна захар, което е по-голямо от или равно на 200 mg/dL съответства на диабет. Но тази стойност е малко по-ниска, ако се използват нивата на глюкоза на гладно. Тогава нивото е 126 mg/dL. Последният важен момент, който да споменем, е че случайното изследване на глюкоза не може да се използва за диагностициране на предиабет. Или ти трябва глюкоза на гладно, или двучасов тест за глюкозна толерантност. За щастие, изследването на хемоглобин А1с е малко по-лесно, тъй като за него времето няма значение. И, подобно на кръвната глюкоза, трябва да запомниш едно важно нещо. Това е, че ниво, по-голямо от или равно на 6,5%, е показателно за захарен диабет. Сега, когато имаме по-добро разбиране на клиничното проявление на захарния диабет и лабораторните тестове, нека съберем тези два компонента, за да обсъдим как се поставя диагнозата захарен диабет. Нито проявата, нито диагностичните тестове сами по себе си са достатъчни за диагностициране на диабет. Диагнозата се поставя чрез комбинация от двете. Има два начина, по които може да се диагностицира захарен диабет, и те са базирани на различни прояви. Първо, ако човекът има симптоми на диабет, било то остри, или подостри, тогава само един положителен тест, или нивата на глюкоза, или хемоглобин А1с е необходим за поставяне на диагноза захарен диабет. Но ако човекът е асимптоматичен, тогава поставянето на диагноза захарен диабет изисква два положителни теста, които са направени с разстояние от поне една седмица.