If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:23

Видео транскрипция

След като преминава през кръвоносните съдове в телата ни, хормонът в крайна сметка се среща с рецептор, който е бил създаден специално за него от прицелните клетки, които е бил изпратен да възбуди. Този хормон взаимодейства с рецептора по два много отличителни начини. Днес искам да ти покажа как става това. Първият основен механизъм на хормоналното действие с клетката, с който ще започна, е чрез вторични пратеници. Ще започна с вторичните пратеници, защото, исторически, те са малко по-объркващи. Но в общи линии се случва това, че хормонът се свързва с рецептор на клетка. Нека нарисувам една клетка и нейния рецептор. И ще нарисувам хормона, който се свързва с него. Но процесът на свързване, вместо просто на стимулиране на ефект, задейства верижна реакция която води до освобождаване на вторични пратеници вътре в клетката. Нека ги нарисувам. Тези вторични пратеници се освобождават и всъщност те са това, което стимулира желания ефект, независимо дали става дума за изпускане на инсулин, или приемане на глюкоза в клетката, или някое друго от безбройните неща, случващи се в телата ни, които са контролирани от хормони. И за да ти покажа как това се случва в клетката, съм подготвил няколко картини Нека ги видим. Искам да подчертая, че тези картини изобщо не съответстват на реалния мащаб. Но това е най-доброто, което мога да направя за да обясня процеса, защото всичко това се случва на атомно ниво а атомите са наистина малки. Но както и да е, тук имаме изображение на рецептор. Нарисувал съм го в розово, намира се вътре в клетъчната мембрана. Това е фосфолипидният двуслой на клетъчната мембрана, виждаме външната и вътрешната част на клетката. В клетъчната мембрана имаме също G протеин, нарисувал съм го в зелено. Нарича се G протеин, защото свързва молекули, които включват нуклеотид гуанин. И това е същото G от ДНК базите, което може би ти е по-познато. Но момента е свързано с молекула наречена гуанин дифосфат. И ще видим как се променя това. Но освен имаме този аденилат циклаза ензим който е в клетъчната мембрана. Не забравяй, че ензимите ускоряват реакцията. Ще видим как тази аденилат циклаза ускорява реакция. Но това, което стартира процеса, е свързването на хормона и рецептора. Ще изглежда така. И така хормонът ще е свързан към рецептора. И след като хормонът се свърже с рецептора, той ще промени формата си. И това ще му позволи да взаимодейства с G протеина тук. Изглежда така. Когато G протеинът взаимодейства с рецептора в хормонния комплекс, той ще замени този гуанин дифосфат, с който е започнал, за гуанин трифосфат. В крайна сметка разменя гуанина, свързан с два фосфата за гуанин, свързан с три. Това позволява на G протеина да премине клетъчната мембрана и да си взаимодейства с аденилат циклаза. И това активира аденилат циклазата. Като ензим, тази активирана аденилат циклаза способства за преобръщането на аденозин трифосфат, което е енергийната валута на клетката, в цикличен аденозин монофосфат (ЦАМ). Така че взехме този АТФ, аденозин трифосфат, и създадохме цикличен аденозин монофосфат. И също така имаме допълнителни два фосфати. Но тази ЦАМ молекула е това, което активира проитена в клетката, чиито ефект е бил цел на хормона от самото начало. В крайна сметка системата се възстановява, но не и преди да се активират няколко аденилат циклаза ензими, което довежда да създаването на много ЦАМ молекули. Това се нарича подсилване на сигнала. Какво се има предвид? На теория един хормон може да се свърже с рецептор. И този процес може да задвижи верижна реакция, която да доведе до създаването на много ЦАМ. И това може да значи, че е необходим по-малко хормон, за да се активира желаният ефект. Така че вторичните пратеници са начин, по който хормоните въздействат на клетката. Но всъщност, ако трябва да съв честен, този ефект протича различно в много клетки. И много от механизмите на хормоналните действия на вторичните пратеници не са известни напълно. Има множество вторични пратеници различни от ЦАМ. Но важното е, че при повечето от хормоните в тялото ти, свързването с клетъчната повъхронст активира серия от реакции, които задействат отговор в клетката. Това е много подобно на използването на услугите на телефонен оператор. И тъй като ние като хора... нека го нарисувам... тъй като не можем да комуникираме директно с някои хора, заради разстоянието или липсата на ефективност, използваме телефонни услуги за да им изпратим гласа си чрез телефонен разговор. И чрез телефонен разговор, ни изпращаме гласа си на хората, с които искаме да комуникираме. Или използваме изпращането на текстово съобщение. И този текст предава на другия човек съобщение, което поради някаква причина ние не можем да предадем лично. Това е много подобно на начина, по който вторичните пратеници помагат на хормоните, които не могат да общуват директно с рецептора вътре в клетката. И така пептидните хормони и катехоламините не могат да пресекат клетъчната мембрана и използват вторични пратеници за да комуникират. Другият главен метод на хормонално действие върху дадена клетка е чрез първичен пратеник. Определени хормони, като стероидите и тиреоидните хормони могат да пресекат клетъчната мембрана. Това напълно елиминира системата на посредничество, която разгледахме. Нека ти покажа друга клетъчната мембрана. Хормонът преминава през клетките на мембраната и се свързва с рецептора, който е разположен или в цитозола, или в ядрото. Можем да си представим ядро, в което има ДНК. Но когато хормонът се свърже с рецептора, който е или в цитоплазмата или в ядрото, това свързване директно повлиява на транскрипцията в ядрото или транслацията в цитоплазмата, на протеина, който е бил активиран от хормона. И в този процес има доста по-малко елементи, отколкото системата с вторичните посредници. Но отново се връщаме на факта, че това са стероиди и тиреоидни хормони, които обикновено имат липидна основа и са способни сами да пресекат клетъчната мембрана. Затова се не нуждаят от други допълнителни приспособления. Но общо взето това са първичните пратеници и вторичните пратеници. И това са двата главни процеса, чрез които хормоните повлияват на клетката, към която са насочени.