If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Хипоталамус и хипофизна жлеза

Какво прави ендокринните жлези толкова важни? Научи в това видео за хипоталамуса и хипофизата! Създадено от Райън Скот Патън.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Сега ще разгледаме ендокринния контрол. Разглеждайки ендокринния контрол, ще разкажа за две главни жлези. Първата – хипоталамуса – ще я нарисувам тук уголемена, ето тук, това е уголемен изглед на хипоталамуса. А другата главна жлеза, която ще ни трябва, е хипофизната жлеза. Това е жлезата, която виси точно под хипоталамуса. Можеш да видиш, че хипоталамусът се намира в предния дял на мозъка, а хипофизната жлеза виси точно под него. Като част от мозъка, хипоталамусът получава нервни сигнали от мозъка и от периферната нервна система и насочва тези сигнали към хипофизната жлеза, която в крайна сметка контролира другите ендокринни жлези и хормоналния отговор на тялото спрямо околната среда. Хипофизната жлеза има две различни части. Има аденохипофиза – предният дял на хипофизната жлеза, и неврохипофиза – задният дял на хипофизната жлеза. Хипоталамусът взаимодейства с аденохипофизата и неврохипофизата по различен начин. Той взаимодейства с аденохипофизата основно чрез хипофизната портална система, която съм нарисувал тук. Хипофизната портална система е капилярна система, тоест малки кръвоносни съдове, които свързват хипоталамуса и хипофизната жлеза. Хипоталамусът отделя хормони, чрез тази малка система те отиват надолу и дават сигнали на хипофизната жлеза, и това е пример за паракриннна сигнализация или сигнализация на близко разстояние. Пример за хипоталамусен хормон, който сигнализира хипофизната жлеза, е гонадотропин-освобождаващият хормон (GnRH). Гонадотропин-освобождаващият хормон ще слезе към аденохипофизата и ще стимулира изпускането на фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон, тоест ФСХ и ЛХ. Тези хормони ще пътуват надолу до половите жлези – тестиси при мъжете и яйчници при жените – и ще стимулират половите жлези да отделят своите хормони. Друг пример за това как хипоталамусът контролира хипофизната жлеза, която в крайна сметка контролира ендокринните жлези, е кортикотропин-освобождаващият хормон. Кортикотропин-освобождаващият хормон стимулира аденохипофизата да отдели адренокортикотропен хормон – АКТХ. Адренокортикотропеният хормон слиза надолу към надбъбречните жлези и стимулира надбъбречната жлеза да отдели своите хормони. Да продължим нататък – хипоталамусът също така отделя тиреотропин- освобождаващ хормон. Този тиреотропин-освобождаващ хормон отива надолу към аденохипофизата и я стимулира да отдели тироид-стимулиращ хормон (ТСХ). ТСХ отива надолу и стимулира щитовидната жлеза да отдели своите хормони тироксин и трийодтиронин. Продължаваме със списъка: Имаме хормон за освобождаване на растежен хормон. Хормонът за освобождаване на растежен хормон е сигналът на хипоталамуса към хипофизната жлеза да отдели своя хормон – хормонът на растежа. Хормонът на растежа отива в дългите кости и големите мускули в тялото ни и стимулира растежа. И накрая, но не на последно място, имаме пролактин-инхибиращ фактор (ПИФ), като основен такъв е допаминът. Пролактин-инхибиращият фактор е малко различен, защото се отделя постоянно. И ако спре да се отделя, тогава хипофизната жлеза получава сигнал да отдели пролактин, а това е хормон, свързан с продукцията на мляко при майките. И така, някои от хормоните на аденохипофиза слизат надолу и директно стимулират други ендокринни жлези, като ФСХ и ЛХ, но други от тях директно въздействат на части от тялото, като хормона на растежа и проклатина. Има един забавен мнемоничен трик – ФЛАТ ПЕР, който ми помага да запомня кое какво е. Защото хормоните ФЛАТ – ФСХ, ЛХ, АКТХ и ТСФ се наричат тропични хормони. Ще използвам друг цвят за това. Тропичните хормони са хормони, които стимулират други ендокринни жлези. ПЕР хормоните са директните хормони, и те включват проклатин и хормона на растежа. А "Е" обозначава ендорфини, не ги сложих в списъка, защото аденохипофизата не отделя ендорфини, но други части на тялото го правят. Така че е Е означава ендорфини, а ПЕР хормоните са директни хормони. Директните хормони стимулират директно някоя част на тялото. Хормонът на растежа директно стимулира костите и мускулите, а проклатинът директно стимулира лактацията. И така, хипоталамусът праща сигнал на аденохипофиза чрез хипофизната портална система, или това малко капилярно легло. И освен това хипоталамусът комуникира с неврохипофиза, и го прави чрез стимулацията на нерви, които са разположени по хипофизната дръжка тук. И хипоталамусът изпраща сигнали надолу по тези нерви към неврохипофизата и кара неврохипофизата съща да освободи два хормона. Искам да подчертая, че неврохипофизата освобождава тези хормони, но те всъщност се синтезират в хипотоламуса и се складират в неврохипофизата. Тези два основни хормона са АДХ и окситоцин. АДХ е антидиуретичен хормон. Той стимулира събирателните каналчета в бъбреците да задържат вода. А окситоцин е хормонът, който има значение за маточните контракции при жените. Виждаш, че доста от ендокринния контрол в тялото в крайна сметка се дължи на неврохипофизата, която пък се контролира от хипоталамуса, който пък формира мост между нервната система и ендокринната система. И макар имената на хормоните да са сложни и трудни, идеята зад тях е доста смилаема. Просто една част от тялото стимулира друга чрез химични послания.