Тънките черва 2: храносмилане

Най-добрият начин да разгледаме храносмилателния процес и дванадесетопръстника е да разгледаме четирите основни макромолекули, които изграждат всичко в тялото ни, като започнем с протеините. Протеините са просто вериги от аминокиселини. Ето една аминокиселина и ето друга аминокиселина. Те са свързани с пептидна връзка. След протеините също имаме въглехидрати. Въглехидрати, или полизахариди, и те са просто повтарящи се единици от прости захари, свързани една с друга. Можеш ли да наименуваш една проста захар? Да, мисля, че каза глюкоза. Нещо като глюкозата, свързано, да кажем, с галактоза, ще е дизахарид. Този конкретен дизахарид се нарича лактоза. Една проста захар наричаме монозахарид, две образуват дизахарид, а множество свързани захари образуват полизахарид. В допълнение към въглехидратите също имаме нуклеотиди. Те изграждат нуклеиновите киселини, нашата ДНК, и са съставени от три основни части. Има фосфатна група, която е свързана със захарта рибоза, която чертая тук, този малък пeтоъгълник, а после тук ще имаш азотна база. Тази азотна база е основната кодираща част на твоята ДНК, като аденин или гуанин, ако тези названия са ти познати. И, накрая, имаме мазнини. Мазнините имат две части, триглицеролна глава, която има три кислородни групи, а после при всеки кислороден атом има опашка от мастна киселина. 1, 2, 3. Три опашки от мастни киселини. Сега, когато знаем какви са основните макромолекули, можем да говорим какви са основните процеси, които участват в разграждането им, така че да бъдат абсорбирани в кръвообращението ни. Да започнем с протеините – тук има ензими на четковидния епител (микровилите), чиято функция е разграждането на пептидните връзки, или връзките между аминокиселините. Просто ще запиша пептидази, понеже, както може би си спомняш, когато имаш ензим с име, свършващо на "аза", това означава, че се разгражда това, което стои пред наставката. Тоест пептидната връзка се разгражда от пептидаза. Освен това панкреасът (задстомашната жлеза) отделя два важни ензима, които помагат за разграждане на протеините. Първо има трипсиноген, както и химотрипсиноген. Но когато видиш "ген" в края на името на един ензим, това означава, че той още не е готов да работи, трябва да се активира чрез разцепване, за да стане напълно функционален. Тук микровилите отново са полезни, понеже върху тях има ензим, който се нарича ентеропептидаза. Той има специалната задача да разгради трипсиногена до активната му форма, наречена трипсин. Също така разгражда химотрипсиногена до химотрипсин. Тези ензими също могат да разграждат пептидните връзки, точно както пептидазите, но им трябва малък "ритник", за да започнат да работят. След като разградим протеините, ще имаме единични аминокиселини, които могат да бъдат абсорбирани. После стигаме до въглехидратите и забелязваме, че задстомашната жлеза (панкреасът) е доста полезна и тук, понеже задстомашната жлеза освобождава ензим, който се нарича амилаза, който може да помогне за разграждане на захарната връзка, или тази гликозидна връзка, което е друго име за тази връзка тук в определени въглехидрати. Микровилите също са полезни тук, понеже те имат купища много специфични ензими, които разграждат гликозидната връзка между много специфични прости захари. Например ензимът, наречен лактаза, може да разгражда само лактоза, както начертах тук. Интересното нещо за лактозата, което трябва да спомена, е, че когато имаш стомашен вирус, той може да започне да възпалява стената на дванадесетопръстника и, като прави това, може да "събори" части от лактазните ензими. И няма да имаш лактаза. Няма да можеш да разградиш лактозата. Няма да можеш да разделиш глюкозата от галактозата. Така получаваш временна лактозна нетолерантност. Повечето хора си връщат тази способност обратно, но сега можеш да разбереш колко ценни са тези ензими за нас. Те ни помагат да разградим определени дизахариди. Задстомашната жлеза също ще си свърши работата, и, в крайна сметка, тук ще останат прости захари. Спомни си, всяка единица прости захари се нарича монозахарид. Когато става въпрос за нуклеотидите, ензимите на микровилите отново помагат. Специфичният ензимен набор, който имаме на микровилите, който помага за разграждане на нуклеотидите, се нарича нуклеозидази. Наричат се нуклеозидази, а не нуклеотидази, понеже разграждат тази връзка тук, поради което фосфатната група остава да стърчи върху захарта рибоза. Но сега азотната ни база е напълно отделна единица от нуклеозида. И, накрая, когато става въпрос за мазнините, ще получим помощ от жлъчния сок, както споменах по-рано. Жлъчният сок, ако помниш, идва от черния дроб и от жлъчката. Те ще освободят жлъчен сок в дванадесетопръстника ни. Ще помогнат за емулгация, или организиране, на мазнините. В скоби ще напиша организиране, понеже те не участват в разграждането им, те помагат за организирането им. Едно от основните неща, което ни помага да ги разградим, е от задстомашната жлеза. Задстомашната жлеза освобождава липаза. Липазата се прикрепя тук. Липазата разцепва мастната молекула тук и се отделят тези три мастнокиселинни вериги тук, включително триглицеридната глава, която ще е отделна единица. Сега имаш тези четири неща, които произлизат от една молекула мазнина.