If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Какво представлява кожата? (Епидермис)

Създадено от Ража Нараян.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Казват, че красотата е нещо повърхностно, но знаеше ли, че най-външният, повърхностен слой на кожата всъщност се състои изцяло от мъртви клетки? Не знам какво може да е красиво в една мъртва тъкан, но в този клип ще се опитаме да разберем. Ще поговорим за различните слоеве на кожата. Както виждаш тук, кожата има множество слоеве, и има три различни вида слоеве, които можем да обсъдим. Първо е епидермисът, който се състои от първите пет слоя, после дермата, която обхваща следващите два слоя, и накрая последната част е подкожната тъкан, наричана хиподерма. В този клип първо ще обсъдим най-горната част от кожата. Това е епидермисът. Сигурен съм, че приятелите ти са ти казвали: "Ау, показваш много кожа!" Кожата, която те виждат, е най-горният слой – епидермисът. Той самият се състои от пет слоя. Пет слоя, всеки от които има свои собствени характеристики. Ще започнем най-отдолу и ще разгледаме най-дълбокия или най-долния слой на епидермиса. Той е известен като базален или основен слой. Базалният слой се намира точно над дермата и именно в него най-напред се създават кератиноцитите. Ще нарисувам цяла група кератиноцити ето тук. Това са кератиноцити и всъщност базалният слой има множество пластове кератиноцити. Както може би знаеш, "цити" означава клетки. И какво означава "кератино"? Нещо, което произлиза от протеин или междинно съединение, което се нарича цитокератин, това е нещо, което започваме да изграждаме най-напред в базалния слой. Понякога се нарича просто кератин, и той подпомага изграждането на твърдия външен пласт на кожата, когато стигнем до там, ще го обсъдим. При някои животни кератинът е основната съставка в неща като рога или дори копита. Така че това е твърдият материал, който помага за предпазването на кожата. Друго, което трябва да знаем, е, че в базалния слой имаме много бързо клетъчно делене. Бързо клетъчно делене, тъй като това е най-долният слой от епидермиса ни. Клетките се създават тук и бавно се движат нагоре. Другото важно нещо за базалния слой е, че оттук идва цветът на кожата ни. Има компоненти в базалния слой, които определят какъв цвят ще бъде кожата ни и клетките, които придават цвета на кожата, също са тук, може името им да ти е познато – наричат се меланоцити. . Меланоцити – както знаеш, "цити" означава клетки, но мелано показва, че има специален пигмент, който се прави в тези клетки, и той подпомага обособяването на цвета на кожата. И този пигмент, както може би се досещаш, се нарича меланин. Меланин. Интересното в тези клетки или този пигмент е, че не броят на меланоцитите определя колко ще е тъмната кожата ти. Всъщност хората с тъмна кожа и тези със светла кожа имат еднакъв брой меланоцити. Всъщност количеството меланин, което имаш, е това, което определя колко ще е тъмна кожата ти. Тоест хората с по-тъмна кожа имат повече меланин. Добре, нека преминем на следващия слой, виждаме, че кератиноцитите също стигат дотук и може да забележим малко цитокератин, който се произвежда в малки количества тук, и една от специфичните черти на този следващ слой е, че имаме тази малка връзка, която започва да се появява между кератиноцитите ни. Това приятелче се нарича дезмозома, и е свързано с нещото, от което произлиза името на слоя. Този слой над базалния слой, се нарича шипчест слой или още бодлив слой, който, както може би се досещаш от факта, че наричаме това базален слой, този слой е нашият шипчест слой и причината да го наричаме така е дезмозомата. Когато погледнем този слой кожа, понякога под някои микроскопи, ако сме загубили част от влагата или водата, която се намира в нашите клетки, ще видим тези съсухрени клетки, които изглеждат като звезди или като бодливи клетки с много заострени форми и причината да са толкова остри е това, че те още са свързани чрез дезмозоми, но са загубили водата си. Затова понякога тези пластове изглеждат сбръчкани, сбръчкани, защото са останали без вода, и освен това са бодливи. Така помним името на този слой – бодлив, шипчест слой. Друг вид клетки в този слой са имунните клетки, които търсят чужди тела или патогени или неща, които могат да са унищожителни за телата ни, като бактерии и гъби, и ги изяждат. Те се наричат Лангерхансови клетки. И, както може би се досещаш, те са част от имунната ни система. Те се намират тук, но определено могат да пътуват до други слоеве, и ще поговорим за тях в нашите лекции за имунната система. Така, продължаваме напред и нагоре към следващия слой тук. Този по-повърхностен слой се нарича зърнест слой, наричан още гранулозен слой, причината да го наричаме така са кератиноцитите, които се намират тук сега, в допълнение към дезмозомите, които разгледахме в предходния слой, имат огромен брой гранули, които се произвеждат тук, и тези гранули са много забележими, когато ги гледаме през микроскоп. Тези гранули се наричат кератохиалинни гранули. Сигурно се чудиш дали това означава, че в този слой се произвежда още много кератин. Принципно е така, но тези гранули всъщност не съдържат кератин или цитокератин. Те съдържат множество други протеини, които ни помагат да се справим с нашия кератин. Просто знай, че тези гранули произвеждат протеини, които лесно се помнят като кератин-управляващи протеини. И така, нашите кератохиалинни гранули създават нашите кератин-управляващи протеини, защото те местят цитокератина в клетката. Другото нещо, което прави зърнестият слой, е да отделя тези неща, които се наричат ламеларни тела и тези ламеларни тела съдържат множество липиди, които после се събират, и оформят здравия липиден слой, който се намира върху нашата кожа. Този липиден слой е непропусклив. Това придава на кожата нейните водонепропускливи свойства, които пречат на чуждите патогени да влязат по-дълбоко в кожата ни и съответно в кръвта ни. И оттук отиваме на следващия слой, който се нарича стратум луцидум (блестящ слой). Това е нашият блестящ слой. Аз си го представям така: нашите кератиноцити са се потрудили доста усилено, за да създадат тези кератохиалинни гранули и да отделят тези ламеларни телца, че всъщност са умрели, докато стигнат догоре, до блестящия слой. Клетките, които имаме тук, тези кератиноцити, всъщност са мъртви. Това за кератиноцити зомбита и точно тага изглеждат под микроскоп защото са загубили своите ядра или другите органели, които обикновено им предават цветът, който видяхме в по-долните, по-живи слоеве. И в резултат на това тези слоеве няма да имат тези гранули или ядра или органели, които видяхме в предишните слоеве. Вместо това ще са много по-чисти или много по-прозрачни от предишните слоеве, и това е нещо, което си струва да отбележим. Блестящият слой е изгубил ядрата и органелите, които обикновено би трябвало да придават на клетките цвят, когато ги гледаме през микроскоп. Тази тенденция продължава, и при най-горния слой тук. Това е роговият слой. Най-повърхностният слой на епидермиса на кожата ни. Аз го виждам така: това е роговият слой, най-горният слой, той е подобен на главния следовател, при когото изпращат мъртви тела за аутопсия, тоест това е слой от мъртва кожа. Една от ключовите характеристики на роговия слой е че той трупа слоеве от нашите кератиноцити, нашите мъртви кератиноцити и може да имаме от 15 до 20 натрупани слоя от тези прости плоскоклетъчни епителни клетки. Ще напиша това ето тук. Можем да имаме от 15 до 20 слоя кератиноцити. Повтарям, те още са си мъртви, защото са умрели в блестящия слой, и тъй като това е нашият най-горен слой, ще видим, че тези клетки постоянно ще отпадат на случаен принцип. Те ще отпадат постоянно и случайно или с други думи ще напускат, ще изпадат, ще правят място на нови клетки отдолу от нови кератиноцити, които се качват нагоре. Друго интересно нещо в този слой е, че влечугите, ще го напиша в зелено, влечугите сменят този слой или изхвърлят този слой наведнъж, затова можеш да срещнеш обвивка от змийска кожа, като цялостно, ненакъсано покритие на змия. Те сменят целия рогов слой, което е много интересно и много гнусно. Добре, това са всички слоеве на епидермиса ти всичките пет слоя, като двата най-горни са мъртви, а тези трите отдолу, тоест по-дълбоките три слоя на епидермиса са живи и когато отидем по-надолу и започнем да говорим за дермата, тези клетки също са живи и съдържат съдове, които ги подхранват. Никъде в епидермиса няма съдове, защото хранителните вещества и кислородът идват отдолу и се движат нагоре.