Текущ час:0:00Обща продължителност:9:28

Видео транскрипция

В това видео ще говорим за сетивността в периферната нервна система и сетивата. Ще помислим за петте сетива, които са много полезни за различни медицински изследвания. На първо място имаме позицията на тялото в пространството, това означава, че можем да разберем каква е позицията на отделните части от тялото една спрямо друга. Например, ако си затвориш очите и някой вдигне ръката ти над главата ти, можеш да усетиш, че ръката ти е преместена. Не трябва да го виждаш, за да го разбереш. Друг вид сетивност е усещането на вибрации. Ако сме в контакт с нещо, което вибрира можем да го усетим. Често използваме камертон, когато преглеждаме пациенти, за да разберем дали имат нормална способност да усещат вибрации. Следващото усещане е докосване, ще го напиша в друг цвят и по-късно ще обясня защо използвам различни цветове. След това имаме болка и температура. Температура. Ще напиша "R" ето тук, за да означа рецепторите за всеки един вид сетивност, защото за да можем да усетим нещо, ни трябват рецептори, които могат да възприемат дразнението. Има много видове соматосензорни рецептори и ние ги групираме в няколко различни категории. Първата голяма група соматосензорни рецептори отговарят на физични сили - наричаме ги механорецептори, тъй като отговарят на механични дразнения. Механорецептори. Рецептори от категорията на механорецепторите възприемат позицията на частите от тялото едни и спрямо други, могат да 'усетят' и вибрация или докосване. След това имаме рецептори за усещане на болка и на температура, ще ги означа с "R" ето тук. Соматосензорните рецептори, които възприемат неприятни дразнители, които могат да създадат усещане за болка се наричат ноцицептори. Ноцицептори. Те могат да възприемат различни видове дразнители, които причиняват болка. След това имаме соматосензори рецептори, които възприемат температурни разлики, наречени терморецептори. Терморецептори. Соматосензорните рецептори от всички тези категории могат да се открият на най-различни места в тялото. Едно от най-големите места е кожата. Тук имаме схема на кожата. Това е повърхността на кожата, от нея излиза косъм след това виждаме по-дълбоките слоеве на кожата. Имаме и много аксони, които навлизат в кожата на различни места, те имат някои от тези различни видове соматосензорни рецептори. Да разгледаме механорецепторите. На тази фигура имаме няколко механорецептора, те имат тези структури в края. Например тук, тази малка структура в края на аксона, която навлиза в кожата, това е вид механорецептор близо до повърхността на кожата. Тук имаме друг вид механорецептор с тази структура в края на аксона, навлизащ в кожата. Това са два от видовете механорецептори, които се срещат в кожата. В нея има много видове механорецептори, които възприемат всякакви механични дразнения, но има и соматосензорни рецептори дълбоко в тъканите, дълбоко под кожата. Например на тази рисунка има мускул. Това е скелетен мускул. На тази илюстрация са увеличили един соматосензорен рецептор, който е в мускула. Цялата тази структура и точно този соматосензорен рецептор е механорецептор, който може да възприеме, ако скелетния мускул се разтегне, така че когато този мускул се разтегне, рецепторът го възприема и изпраща информация към централната нервна система през невроните. Рецептори като тези в мускулите, както и други в сухожилията и в ставните капсули са много важни са усещането за позиция в пространството, защото те изпращат информация обратно към нервната система за относителната позиция на частите от тялото в пространството, докато някои механорецептори в кожата или в тъканите близо до кожата често са по-важни за възприемане на неща като вибрации и допир. Ноцицепторите възприемат болка, а терморецепторите, които възприемат температурни разлики обикновено нямат тези структури в края на аксона, който носи информацията обратно към централната нервна система. Обикновено изглеждат, както са нарисувани тук, където има аксон, който навлиза в кожата и на края му няма такава структура. Аксонът просто завършва с аксонално окончание. Ще го оградя. Те се наричат свободни или некапсулирани рецептори, защото не са покрити с никаква структура, подобно на тези. Ноцицепторите възприемат вредни стимули, които предизвикват болка, а терморецепторите възприемат температурни разлики, те имат свободни или некапсулирани окончания. Щом соматосензорните рецептори възприемат дразнение, което е специфично за тях, по аксона ще се изпрати сигнал, който преминава през периферната нервна система. Това са аксоните, които носят информация от периферията през нервите на перфиерната нервна система обратно към централната нервна система. Те са аферентни неврони, които носят информация към централната нервна система. Тези аферентни неврони носят соматосензорна информация, затова ги наричаме соматосензорни неврони. Повечето от тях имат тела, разположиени в ганглии близо до гръбначния мозък или ако навлизат в мозъчния ствол, телата им са в ганглии близо до мозъчния ствол. Различните видове соматосензорна информация пътуват през различни видове соматосензорни неврони. Информацията за позиция в пространството, вибрации и част от информацията за допир пътува по определени соматосензорни неврони, които тук съм нарисувал в синьо, докато информацията за болка и температура, както и останата информация за допир пътува през различен вид соматосензорни неврони, които също предават информацията към централната нервна система. Една от основните разлики между тези различни видове соматосензорни неврони е големината на аксона, както и колко миелин има по него. Този вид соматосензорни неврони носят информация за позиция в пространството, вибрации и някои от дразнителите, предизвикващи усещане за допир. Техните аксони имат голям диаметър. Ще нарисувам двете линии надалеч една от друга, за да представя големия диаметър на аксона. Освен това тези аксони имат дебела миелинова обвивка. Швановите клетки, които създават миелиновите слоеве на тези соматосензорни аксони се увиват около аксона в много, много слоеве, така че миелиновата обвивка е много дебела. Ще нарисувам тези оранжеви елипси, за да представя дебелата миелинова обвивка на този вид соматосензорни аксони. Докато другият вид соматосензорни неврони, носещи информация за болка и температура, както и останалата информация за допир, имат аксони с малък диаметър. Ще нарисувам по-тънкия аксон ето така. Ще нарисувам два аксона. И двата са по-тънки и с по-малък диаметър. Те имат по-тънка миелинова обвивка, ще нарисувам по-малки елипси тук, за да представя по-тънката миелинова обвивка, която се е получила с по-малко увиване на мембраната на Швановата клетка около аксона на този соматосензорен неврон. Тези аксони може и изобщо да нямат миелинова обвивка. Те могат да са без миелинова обвивка. Тъй като аксоните с по-голям диаметър и по-дебела миелинова обвивка пренасят акционни потенциали по-бързо, този вид соматосензорни неврони пренасят акционни потенциали бързо, докато соматосензорните неврони, които имат аксони с малък диаметър и тънка миелинова обвивка или никаква миелинова обвивка пренасят акционни потенциали по-бавно. Тази инфомация ще стигне до дестинацията си, но ще ѝ отнеме по-дълго време да премине от рецептора в периферията до централната нервна система. Усещането за допир е по-специално, защото пътува и по двата вида неврони, по бързите и по бавните соматосензорни неврони. Информацията за допир, която е много прецизна, информация за фините тактилни усети пътува по бързите соматосензорни неврони, докато по-малко прецизната информация, информацията за по-груби тактилни усещания пътува по по-бавните соматосензорни неврони. В следващи клипове ще говорим повече за сетивността и за това какво се случва със соматосензорната информация щом стигне до централната нервна система. Но сега дадохме само общ преглед на това какво се случва със соматосензорната информация в периферната нервна система.