If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Какво е полиомиелит (детски паралич)

Полиомиелит, или полио, е инфекциозно заболяване, причинено от вируса на полиомиелита, който влияе на гръбначния мозък и мозъчния ствол. Въпреки че в огромното мнозинство случаи инфекцията с полиовирус е безвредна, ако стигне до главния мозък или гръбначния мозък, може да причини парализа и дори смърт. В средата на 20-и век инфекциите с полиовирус стигнали епидемични размери. В наши дни опасността от полиомиелит е широко елиминирана в развитите страни поради въвеждането на ваксини. Но продължаващото ѝ съществуване е рисково за хората, живеещи в най-засегнатите страни, като особено податливи на инфектиране са децата под 5 години. Като казахме това, официалните лица в областта на общественото здраве смятат, че е възможно да се постигне пълно премахване на полиомиелита и през 1999 г. един от трите щама на полиовируса е бил елиминиран напълно.

Твоята нервна система

Нервната ти система включва главния мозък, гръбначния мозък и нервите, като главният мозък и гръбначният мозък се наричат централна нервна система (ЦНС). ЦНС контролира възприятията ти за света. Тя получава информация от всички части на тялото, обработва я и изпраща инструкции към други части на тялото, така че да можеш да реагираш на изключително разнообразните стимули, на които се излагаш всеки ден. Мрежата нерви, която пренася информация през тялото ти, към и от ЦНС, се нарича периферна нервна система.
Нервната ти система съдържа милиони нервни клетки, или неврони, които биват три вида: сетивни неврони, интерневрони и двигателни (моторни) неврони. Сетивните неврони са тези, които отговарят на стимули като топлина или светлина, или химикали, както във, така и извън тялото ти. Тези неврони пренасят информация към ЦНС, където интерневроните я дешифрират и после предават инструкции по двигателните неврони към частите на тялото, където се изисква действие – мускули или жлези. ЦНС може да инструктира тялото ти да извърши два главни вида действия: волеви действия, които мозъкът ти контролира съзнателно, и неволеви действия, които предоставят добър пример как работи нервната система. Когато един сетивен неврон приеме информация, например когато те убодат с игла, тази информация пътува към ЦНС, където бива обработена. ЦНС после изпраща инструкции чрез моторните неврони, които казват на мускулите на ръката ти да се отдръпнат от източника на болка.
Изображение на ЦНС
ЦНС е изградена от два вида тъкани, наречени сиво вещество и бяло вещество. Ако разгледаш напречно сечение на гръбначния мозък, ще видиш, че сивото вещество наподобява формата на пеперуда. Сивото вещество във вентралния (или антериорен) рог съдържа предимно моторните неврони, които са отговорни за движението на мускулите, които използваш, за да преглъщаш, дишаш, за да поддържаш циркулацията на кръвта, както и за невроните в торса ти, ръцете ти и краката ти. Моторните неврони в тази област са особено податливи на инфекция с полиовирус.
Изображение на напречно сечение на гръбначния мозък, което показва бяло вещество, сиво вещество, дорзалния рог и вентралния рог

Как се разболяваш от полиомиелит?

Инфектирането с полиовирус е най-вероятно да се случи чрез контакт с инфектирани фекалии. Но можеш да се заразиш и чрез директен контакт с носител на вируса, който може да е заразен, без да проявява никакви симптоми, и който може да разпространява вируса чрез фекалиите си в продължение на седмици. Всъщност полиомиелитът е толкова заразен, че всеки, който живее с наскоро инфектиран човек, вероятно също ще се инфектира. Понеже полиовирусът може да оцелее седмици извън човешкото тяло, той може също така да бъде предаден чрез замърсена храна и вода. Поради тези причини е най-лесно да се разпространи в общности с лоша инфраструктура, лоша хигиена и пренаселени жилища, където малките деца са в особено висок риск от инфекция. Рискът от инфекция е по-висок и когато имунната ти система не е напълно функционална, например при много малки деца, много възрастни хора или бременни жени. Не е учудващо, че други състояния, които отслабват имунната ти система, като ХИВ или премахнати сливици, могат също да увеличат риска от инфектиране с полиомиелит.

Как полиовирусът атакува тялото ти

Полиовирусът обикновено навлиза в тялото през носа или устата и почти незабавно инфектира клетките, които покриват тези кухини (фаринкса), както и тънките черва, където започва да се репродуцира. След около седмица може да се разпространи към сливиците и други части на имунната система, където се размножава светкавично. В крайна сметка полиовирусът може да навлезе в кръвообращението, и ако това се случи, той бива транспортиран навсякъде из тялото ти. В повечето случаи тялото ти изтребва полиовируса, докато е все още в червата или кръвообращението ти. Но при някои хора полиовирусът успява да стигне до ЦНС. След като е вече там, той инфектира и се репликира в двигателните (моторните) неврони, копирайки се хиляди пъти. Когато е готов да се прояви, той унищожава невроните и се разпространява към съседните неинфектирани клетки. В този момент заболяването се класифицира според невронната увреда, която се проявява, и областта на ЦНС, която е повлияна, като:
  • Спинален полиомиелит: това е най-често срещаният вид полиомиелит. Той възниква, когато полиовирусът инфектира и убие моторните (двигателни) неврони в сивото вещество във вентралния рог на гръбначния стълб. Докато нервните клетки умират, мускулите на торса и крайниците вече не могат да получават сигнали от ЦНС, така че стават слаби и започват да атрофират. В кратък период от време (няколко дни) може да се стигне до пълната им парализа.
  • Булбарен полиомиелит: този вид полиомиелит възниква в малък брой случаи и е причинен от това, че полиовирусът инфектира и убива неврони в булбарната област на мозъчния ствол. Това отслабва мускулите, които използваме, за да говорим, преглъщаме и дишаме.
Напречно сечение на мозъка, илюстрирано
  • Булбоспинален полиомиелит: Около един на пет души с паралитичен полиомиелит имат и булбарна, и спинална (гръбначна) инфекция. В този случай полиовирусът инфектира и горната част на цервикалния (шийния) гръбначен мозък, причинявайки парализа на диафрагмата.

Какви са симптомите на полиомиелита?

Огромното мнозинство хора, които биват инфектирани с полиомиелит, няма да имат симптоми и дори няма да знаят, че са били инфектирани. Но ако вирусът премине през червата в кръвообращението, може да се развият симптоми на субклиничен, или непаралитичен полиомиелит. Симптомите обикновено са като на лек грип, например висока температура, умора, главоболие и повръщане, схващане на врата и болка в крайниците.
Ако полиовирусът достигне ЦНС, симптомите стават много по-зловещи и се развива така нареченият паралитичен полиомиелит. Мускулната слабост и парализата обикновено прогресират бързо, често придружени с висока температура, мускулна болка, загуба на рефлекси и несръчни крайници. Често парализата засяга само едната страна на тялото и парализата на краката и ръцете често е по-тежка, когато е по-близо до гръбначния мозък, отколкото в пръстите на ръцете и краката. За седмица или две вирусът може да нанесе значителна увреда на моторните неврони, гръбначния мозък и мозъчния ствол, така че да се стигне до постоянна парализа. Но в повечето случаи мускулната функция се завръща до някаква степен и много хора, които развиват паралитичен полиомиелит, се възстановяват напълно. Като казахме това, мускулната слабост и парализа, които продължават година или повече, може да станат перманентни.1
Ако булбарният мозък бъде инфектиран, има вероятност да изпиташ други симптоми, свързани с увреждането, причинено на нервите в тази област. Те може да включват трудности с преглъщането и движението на езика, което може да доведе до натрупване на мукус във въздушните пътища, водещо до задушаване. Може също да изпиташ лицева мускулна слабост, двойно зрение и анормално дишане, което също може да е фатално.

Колко вероятно е да се разболееш от полиомиелит?

Полиомиелитът е силно инфекциозен (заразен) и предимно засяга деца под петгодишна възраст.2 Въпреки че е бил заличен от повечето части на света, все още е ендемичен в Нигерия, Афганистан и Пакистан. Други държави в близост до тях, както и страни, внасящи стоки от тези страни, са в по-висок риск от случаи на полиомиелит. Въпреки че случаите на полиомиелит силно са намалели през последните 25 години, все още има около 400 докладвани случаи на полиомиелит всяка година и 1 от 200 случая приключва с перманентна (постоянна) парализа.2
карта, показваща къде полиомиелитът не е бил заличен.

Как можеш да се защитиш от полиомиелит?

Най-ефективният начин за предотвратяване на полиомиелит е ваксината срещу полиомиелит, която те защитава от всички три щама на полиовируса. Както орално администрираната с живи вируси ваксина срещу полиомиелита, така и инактивираната инжекционна ваксина са широко международно използвани. Тя е 90% ефективна след две дози, 99% ефективна след три дози и, ако е администрирана с бустерни инжекции, може да те защити до живот. Световната здравна организация препоръчва оралната ваксина (три дози) плюс поне една доза от инактивираната ваксина за бебетата в повечето страни.3 Северна и Южна Америка, Западният тихоокеански регион и Европа в момента са сертифицирани от Световната здравна организация като свободни от полиомиелит. Ако са те ваксинирали срещу полиомиелит по време на детството ти и пътуваш от една от тези области към инфектиран с полиомиелит регион, е силно препоръчително да приемеш единична бустерна доза за възрастни 4-6 седмици преди да тръгнеш, ако вече не са ти давали такава.

Как се диагностицира и лекува полиомиелитът?

Лекарят може да постави предварителна диагноза за полиовирусна инфекция въз основа на медицинската история и симптомите. Например, ако не са те ваксинирали и дойдеш с трудно преглъщане или дишане, анормални рефлекси и схванат врат, лекарят ти може да подозира, че имаш полиомиелит. За да потвърди това, лекарят вероятно ще иска мукусна проба (гърлен секрет), проба от изпражненията или може да иска да вземе проба от цереброспиналната течност – течността в ЦНС. После пробата се изпраща в лаборатория за култивиране, за да се види дали съдържа полиовирус.
В момента няма лекарство или лечение за полиовирусна инфекция. Вместо това лекарят ти ще се фокусира върху стратегии, които помагат за ускоряване на възстановяването ти и предотвратяват усложнения. Те включват почивка на легло, обезболяващи лекарства, подвижен вентилатор, подпомагащ дишането, умерени упражнения, за да се предотврати мускулна атрофия, и здравословна диета, за да се подкрепи имунната система и други телесни функции.

Обърни внимание на следното:

  • Постполиомиелитен синдром: Ако си имал/а паралитичен или непаралитичен полиомиелит, може да изпиташ свързани с него симптоми години по-късно (средно след около 35 години, но началото може да се прояви след около 10 години до след повече от 60 години по-късно).4 Това е познато като пост-полиомиелитен синдром. Може да се случи внезапно или постепенно и е свързано с увреждането, което полиовирусът е нанесъл на невроните ти, когато за пръв път те е инфектирал. Често срещани признаци и симптоми включват прогресивна мускулна слабост и трудност с координацията, обща умора, мускулна атрофия, разстройства на съня и дишането, депресия и когнитивни проблеми като загуба на памет. Смята се, че симптомите може да са свързани с това, че останалите здрави неврони не са способни да поддържат произвеждането на нови нервни коренчета, така че в крайна сметка денервацията е по-голяма от реинервацията.5
Изображение на нормални нерви, нерви, повлияни от остър полиомиелит, възстановяващи се нерви и нерви по време на пост-полиомиелитен синдром

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.