Какво е полиомиелит (детски паралич)

Полиомиелитът, наричан още детски паралич, се причинява от полиовирус. Полиовирусът причинява инвалидизиращо мускулно разстройство. То е резултат от увреждане на неврони, които идват от централната нервна система. Централната нервна система включва главния и гръбначния мозък. Тези неврони, които идват от гръбначния мозък, инервират, или предоставят тонус и отговор на мускулите на тялото, тоест, мускулите на ръцете са инервирани и мускулите на краката са инервирани от двигателни (моторни) неврони. Полиомиелитът засяга тези двигателни неврони, уврежда ги и ги инвалидизира. И, както можеш да видиш тук, този мъж с бастуна, е бил засегнат от полиомиелит, когато е бил по-млад, и се е изправил пред последиците от увреждането на двигателните неврони. Мускулите в десния му крак са атрофирали или, с други думи, загубили са мускулния си тонус и са се свили. Понеже, без входящи сигнали от двигателните неврони, те просто се свиват. Можем да си представим невроните и като електрически жици, които доставят електричество в дома ти. Ако изключиш електрическите жици, очевидно в дома ти вече няма да има електричество и не можеш да захраниш дома си с енергията, която ти трябва от тези жици. Двигателните неврони действат по същия начин и тези неврони вече не могат да активират мускулите, след като полиовирусът е увредил тези двигателни неврони. Това се е случило с мъжа тук. Една ярка историческа личност, която е била диагностицирана с полиовирус, е Франклин Делано Рузвелт, 32-рият президент на Съединените щати. Той е бил инфектиран през 1921 г., което му нанесло трайни увреждания от кръста надолу. Но, интересно, Рузвелт не искал да демонстрира болестта си, затова има много малко снимки на Рузвелт в инвалидна количка. Въпреки че бил диагностициран с полиомиелит, сега се вярва, че това е погрешно и че симптомите му са били причинени от нещо друго – т.нар. синдром на Гилен-Баре. Това би означавало, че диагнозата му полиомиелит може да е била една от най-ярките погрешни диагнози в историята. Има няколко причини да вярваме, че може да е бил засегнат от синдром на Гилен-Баре и това е поради две разграничителни причини. Полиомиелитът засяга най-често деца. Особено деца, които са под шестмесечна възраст. Не е много вероятно Рузвелт да е развил полиомиелит на 39 години. И, второ, полиомиелитът причинява нещо, наречено асиметрична парализа. Асиметрична парализа. Мускулите се увреждат на случаен принцип. Еднаквото увреждане на двата крака е слабо вероятно. Помисли. Полиомиелитът може да засегне невроните от тази страна, но невроните, предоставящи енергия на левия му крак, може да не бъдат увредени. Може да видиш какво се е случило с мъжа тук, при който е засегнат предимно десният крак. При Франклин Делано Рузвелт били засегнати и двата крака. Това се нарича симетрична парализа. Известно е, че синдромът на Гилен-Баре причинява симетрична парализа. Как полиомиелитът инфектира човек или, по-точно, най-вероятно дете под шестмесечна възраст? Вирусът обикновено идва и навлиза през устата и започва да слиза надолу и да се репликира в гърлото. Започва да се увеличава на брой. Може да премине надолу към стомаха и червата. Може да се репликира и в червата. След като полиовирусът се е увеличил на брой, някак, не сме на 100% сигурни как, той навлиза в централната нервна система, в гръбначния мозък, където може да увреди двигателните неврони, които контролират мускулите. Не всеки, който се зарази с полиомиелит, развива това дегенеративно увреждане на двигателните неврони. Всъщност от 90 до 95% от хората, които са заразени, са асимптоматични, което означава, че нямат симптоми. Асимптоматични. Около 5 до 10% от хората получават само леки симптоми. Леки симптоми. Какви са леките симптоми? Това са симптомите, които по принцип виждаш при всеки вирус. Може да се развие висока температура, главоболие, умора. Това е от имунната ти система, която опитва да убие вируса, опитва се да го пребори. Пациентът може също да има болки в гърлото и това е поради репликацията в гърлото. Пациентът може също да изпита коремна болка, стомашна болка, или гадене или повръщане. Това е от репликацията, която се провежда в тънкото черво. Пациентите, които имат тези леки симптоми, по принцип се възстановяват и не развиват мускулна слабост. Всъщност, само около 0,5% от хората, които са засегнати остро от вируса, изпитват мускулни симптоми. Тези мускулни симптоми може да включват слабост, атрофия, или, с други думи, мускулите се свиват поради неупотреба, тъй като двигателните неврони са увредени от вируса, също нисък мускулен тонус и мускулни спазми, които се получават поради анормалното изпращане на сигнали от някои от невроните, които все още може да предоставят инервация на мускулите. Може би си мислиш: "Чакай, само 0,5% от хората имат тези увреждания на двигателните неврони и мускулна парализа? Това не изглежда много." Но нека поставим това в перспектива. Ако погледнем един футболен стадион примерно с около 100 000 души, около 90 000 души може да са асимптоматични. Само около 5000 до 10 000 души ще имат симптоми. Може би тази група тук. Хората, които изпитват мускулна слабост, може би всички членове на оркестъра и всички участници, играчите, треньорите, на двата отбора ще бъдат повлияни. Това може да не изглежда много в сравнение с всички други хора, които са асимптоматични, които не изпитват симптоми. Но заболяването може лесно да се разпространи от човек на човек, което води до засягане на все повече и повече хора с полиовирус. Въпреки че това е малко количество хора, увреждането може да е доста тежко. Всъщност, мислим за, може би, ръцете и краката, не можеш да вървиш или да движиш ръцете си. Но какво се случва, ако мускулите, които се използват при дишането, бъдат парализирани? Ами ако тези мускули бъдат увредени? Тогава пациентите вече не могат да дишат сами. Това може да е силно инвалидизиращо и фатално, ако засегне дихателните мускули. За какви други мускули не мислим често? Има мускули и в гърлото ни. Сърцето също е мускул. Има нерви, които преминават от долната част на мозъка, също позната като мозъчен ствол. Тази област има неврони, които контролират речта, както и функционирането на сърцето. Ако преминем напред и вземем изглед от долната страна на мозъка, можеш да видиш, тук е мозъчният ствол и това са нервите, които преминават от тази част на централната нервна система. Те са познати като черепномозъчни нерви. Нервите, които може да бъдат засегнати, са езикогълтачният, черепномозъчен нерв девет, блуждаещият нерв, черепномозъчен нерв 10, добавъчният нерв, черепнозомъчен нерв 11, и подезичен нерв, черепномозъчен нерв 12. Тези двигателни неврони също могат да бъдат увредени. Какви са някои от симптомите, които може да видиш? Езикогълтачният нерв помага при преглъщането. Пациентите може да имат трудности с преглъщането. Блуждаещият нерв контролира движението на гърлото. Не бих могъл да ти говоря сега без блуждаещия нерв. Блуждаещият нерв инервира и други части на тялото, включително мускула, познат като сърце. Пациент, чиито черепномозъчни нерви са засегнати, трябва да се подложи на сърдечносъдово наблюдение. Сърцето му трябва да бъде наблюдавано много внимателно. И, накрая, добавъчният нерв контролира движението на раменете, а подезичният нерв контролира движението на езика. Виждаш, не само мускулите на ръцете и краката се засягат, но някои пациенти също имат булбарна парализа, което е името за този дефект на черепномозъчните нерви. Когато тези черепнозомъчни нерви бъдат засегнати, пациентът може да има трудности с говоренето, трудности с преглъщането и да има сърдечни проблеми, трудности с поддържането на сърдечната функция, тази парализа на черепномозъчен нерв е известна като булбарна парализа. И "булб" просто се отнася до мозъчния ствол, долната част на мозъка. А парализа си е парализа. Това е. Нерви от главния мозък биват парализирани, булбарна парализа. Накрая, след началната инфекция и след като пациентът е имал мускулно увреждане, години по-късно пациентът може да получи нещо, наречено следполиомиелитен синдром. Следполиомиелитният синдром се случва години след началната инфекция, бавен е и имаш прогресивна загуба на мускули, тоест тези мускули, които вече може да са слаби, могат са станат все по-слаби. Не е ясно колко е разпространено това. Не се случва при всички пациенти, които получават мускулна слабост. Но знаем, че някои от тези пациенти получават закърняване и дисфункция на мускулите години след началната инфекция.