Икономика на кексчетата, част 2

В последното видео говорихме малко за (поне потенциалното) стартиране на фабрика за кексчета. Смятам да направя голяма инвестиция, така че като минимум направих електронна таблица в Ексел, която можеш да намериш на khanacademy.org/ downloads/cupcakes.xls. Ако кликнеш върху наклонената черта, ще видиш всичко в папката download (ще започна да слагам повече неща там). Насърчавам те да си поиграеш с нея, но като цяло тя ще прави за нас изчисленията от последното видео, свързани с инвестицията във фабриката. Да кажем, че в реални условия, в момента, в който получа оферти от подизпълнители, фабриката ми излиза 1,1 милиона долара. Годишният капацитет е един милион кексчета на година. Да кажем, че разходите за едно кексче са се покачили по някаква причина. Сега сметките ще ги прави компютърът, така че не е задължително да използвам кръгли числа. Да кажем, че са 1,05 долара. Цената за едно кексче е 2 долара. Може да е всякаква, нали? В това поле въвеждаме стойност, която сега е 2 долара. Следва броят на кексчетата, които очакваме да продадем. В този сценарий това е отчетът на приходите, поне докато стигнем до приходите от дейността. Изчисленията показват, че имаш печалба от 2 милиона долара. Забележи как се променя: Ако продавам кексчетата си за 1,50 долара едното, тогава приходите ще са само 1,5 милиона долара. Изчислява това, което очакваме от него – себестойността на продадените стоки. Ако променя броя на кексчетата, ако вместо един милион продам 500 000, той изчислява съответния резултат. При всички тези сценарии излизат приходите ми от дейността – и малко по-надолу – използването на капацитета. Това е броят на продадени кексчета, разделен на възможния брой произведени. При 50 процента използване на капацитета, възвращаемостта на активите са приходите ми от дейността, разделени на първоначалната ми инвестиция, което прави 275 000, разделено на 1,1 – минус 25. Това всъщност е лош резултат. В последното видео споменах, че истинският лост, с който аз като собственик на фабриката мога да си послужа, е цената. Очевидно, ако понижа цената, ще има повече желаещи да си купят от кексчета ми, а ако я повиша, ще има по-малко. Въпреки, че понякога по-високата цена кара хората да смятат продукта за по-качествен или превръщат скъпото кексче в символ на висок статус като го ядат демонстративно пред приятелите си. Но в повечето случаи, колкото по-ниска е цената, толкова повече продаваш. Сега действително можем да разберем при какви обстоятелства мога да получа дадена сума. Ако цената ми за кексче е 1,50 долара и продам само 500 000 кексчета, ще имам загуби от 275 000 долара годишно. Ако ги продавам по 1,75 долара и продам например 700 000 кексчета, съм почти на нулата. Трябва да ги продавам по 1,85 долара, за да имам печалба реално. Така имам 5 процента възвращаемост на активите. Само за твоя информация, правя голяма инвестиция – 1,1 милиона долара. Искам да се уверя, че съм наясно с всички сценарии за цена и продажби. Всъщност използвах Ексел, за да направя проучване на чувствителността. Нека да отида на тази част от електронната таблица. Насърчавам те да си поиграеш с това, защото е интересно. Показва ти, че дори за сравнително прост бизнес можеш да направиш сериозен анализ. Ако си в училище, това може да се окаже забавно. Не знам дали разрешават такъв тип научни проекти, но можеш да отидеш и да анализираш някой местен бизнес по сто различни начина. Ако гледаш видеата за вероятности, там използвам процеси за месечни вноски и други неща от този тип. Можеш да анализираш бизнеса, да направиш Ексел таблици и вероятно ще спечелиш конкурса за научен проект. Наречи го математичен или инженерен проект. Както и да е, тук искам да разбера каква е възвращаемостта на активите. На практика това е оперативната ми печалба, разделена на първоначалната ми инвестиция, което зависи от определената от мен цена и съответното количество. Малко е трудно да се визуализира, за това го направих като графика на тримерна повърхност. В три измерения. Както виждаш тук, ако определя цена от 2,80 долара, ще продам само 300 000 и това тук е моята възвращаемост на активите. Тази крива всъщност е нулевата, нали? Тук излизам на нулата. При всяка точка от тази крива тук съм на нулата. Ако вземам по 2,80 долара на кексче и продам само 300 000, излизам на нулата. Да видим, какво е това тук? Ако продавам по 1,60 долара кексчето и продам 900 000, тогава също съм на нулата. Това е нулевата крива. Тук отляво е областта, в която не искам да попадам. Всичко тук е отрицателно, според легендата е от минус 50 процентна до нулева възвръщаемост. Така че тук губя пари и бих го оцветил, ако не бях в Ексел режим. Ако вземам по 1,60 долара на кексче и продам само 400 000 кексчета, ще имам отрицателна възвращаемост. Можем да го видим и в таблицата, която направих. Забавно е да се разгледа и те насърчавам да си поиграеш с нея. Показва ти, че всъщност комбинацията от тези две променливи е сравнително интересна и сложна. А това е възможно най-простият бизнес. Представи си какво става, когато добавиш още параметри, но тези са двата най-важни. Да кажем, че когато изляза на пазара, искам всеки в града да опита кексчетата ми. Защото смятам, че когато ги опитат, ще осъзнаят колко са вкусни. И между другото съм се поучил от цигарените компании и съм добавил никотин в кексчетата си, за да се пристрастяват хората към тях. Ще им поставя сравнително ниска цена. Да кажем, че започна с 1,75 долара, което е доста ниска цена за кексчета и в момента никой в града не ги произвежда. Така че разпродавам всичките си кексчета. Получавам 200 000 долара годишно, което е 18 процента възвращаемост на активите. Много хора биха били щастливи с това, но аз считам, че оставям пари на масата, защото разпродавам всичките си кексчета. Какво ще се случи, ако вдигна малко цената? Капацитетът е напълно оползотворен. Използвам го на 100 процента. Така че има смисъл да проверя дали няма хора, които да искат кексчета, но да не могат да ги получат, защото не произвеждам достатъчно. Нека да повиша малко цената. Да кажем на 1,85 долара. Оказва се, че при тази цена все още продавам един милион кексчета на година. Значи съм бил прав. Оставял съм пари на масата – пропускал съм потенциални печалби. Сега оперативната ми печалба е 300 000 на година. Това беше добра идея. Искам да проверя колко са склонни да платят клиентите. Да кажем, че вдигна цената на 2 долара. Но в този сценарий цената започва да става твърде висока. Малък ценови шок. Може би трябваше да използвам 1,99 долара. Така че не продавам един милион, а 950 000. Може да има 50 000 човека на границата, които са склонни да ги купят за 1,85 долара, но не и за 2 долара. Това все още работи, нали? Все още изкарвам повече. Въпреки че продавам по-малко кексчета, тъй като вземам доста повече за кексче, имам 37 процента възвращаемост. Да кажем, че продължавам така и разбирам, че оптималната точка е при цена от 3 долара за кексче. При 3 долара за кексче успявам да продам 750 000 кексчета и така оперативната печалба е 962 000 на година, което води до огромна възвращаемост на активите – 88 процента. Представи си бизнес или инвестиция, която ти носи 88 процента от вложените пари годишно. Всичко е чудесно, карам Бентли, имам най-голямата къща на хълма в града и т.н.. Но някой друг си казва: "Сал просто произвежда кексчета. И аз мога да направя това, а и имам достатъчно пари, за да си построя фабрика. Има по-добра инвестиционна възвращаемост от борсата и всичко друго, което познавам. Ще се захвана с този бизнес на фабрика за кексчета. Това е втората страница на тази електронна таблица. Да кажем, че разполагам с 1,3 милиона долара. Ще го уголемя малко в случай, че не виждаш. Ето, готово. Това е аналогично. Казах по 3 долара за 750 000 кексчета при разходи от 1,05 долара. Така че оперативната ми печалба е 962 000 долара. Тогава Имран … Ако се чудиш защо не записвах видеа през последните две седмици, причината е Имран – синът ми, който се появи на бял свят преди две седмици, така че вероятно има смисъл в това да кръстя магазин за кексчета на него. Да кажем, че той решава, че му е омръзнало да взима джобни пари от баща си и също иска да произвежда кексчета. Всъщност той има повече пари, тъй като неговата баба му е дала по-голяма сума, защото го харесва повече от сина си. Иска да инвестира 1,5 милиона долара, защото смята, че това е добра инвестиция и иска да вложи повече пари в нея – 1,5 милиона. Построява фабрика, която може да произвежда по два милиона кексчета на година. Също така тази фабрика е по-ефективна – използва по-малко електричество и хаби по-малко сметана и глазура, както и никотин предполагам. Така че разходите за едно кексче са по-малко. Решава да подбие цените на баща си, така че ги продава за 2,90 долара едното. И тъй като ги продава за 2,90 долара, всеки тича при него, защото кексчетата му са също толкова добри. Няма разлика. Да кажем, че продава 500 000 кексчета. Така аз ще продавам само 250 000 на цена от 3 долара. Има хора, които просто харесват моите кексчета. Аз съм кажи-речи на нулата и като виждам, че това са най-лоялните ми фенове, решавам да ги възнаградя (те няма да отидат на друго място) като вдигна цените малко, защото знам, че ме харесват. Така поне ще имам печалба. Но осъзнавам, че това не е добра ситуация. Той взе бизнеса ми. Искам да обърнеш внимание на това какво се случи тук в този момент. Аз имах 88 процента възвращаемост на парите си, нали? И когато се появи този Имран и излезе на пазара, какво се случи с възвращаемостта изведнъж? Той използва само 25 процента от капацитета си. Възвращаемостта на активите му е само 20% заради това слабо оползотворяване на производствения му капацитет. А моята възвращаемост на активите е паднала на 1 процент. Това е често срещана ситуация. Когато някой се справя много добре и получава страхотна възвращаемост, това привлича конкуренция с нов капацитет, нали? Ако има достатъчно голямо търсене, което да удовлетвори този нов капацитет, може да получат по-добра възвращаемост. Но с течение на времето при много добра възвращаемост, все по-голяма конкуренция ще навлиза на пазара. Времето ми в студиото изтече. В следващото видео ще разгледам повече сценарии с конкуренция. До скоро.