If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

План на Гайтнер 3

По-екзотични начини, по които банка може да закупи трансферна експозиция към данъкоплатеца. Създадено от Сал Кан.

Видео транскрипция

Във второто видео за плана на Гайтнър представих сценарий на банка със следния счетоводен отчет. Ох, не исках да го направя така. Да кажем, че това е банка. Нека разпиша активите и задълженията, които тя притежава. Притежава някакъв токсичен актив А тук. Това може да е капиталът на банката, това са задълженията ѝ, а това – останалите активи. Може да притежава някакъв токсичен актив А, като е изложена на 100 процента от риска. Представихме сценарий, при който банката може да вземе малко пари и да ги заеме на друг участник. Да кажем, че ги заеме на хедж фонд и това става заем за хедж фонда. Хенд фондът дължи тези пари на нашата банка и сега те ще се появят в счетоводния му отчет. А тези пари ще се превърнат в заем за хедж фонда. Това е счетоводният отчет на хедж фонда. Задължението му е заемът от банката. Сега разполага със средствата да инвестира в програмата за държавни заеми от държавно-частни инвеститори, за която говори Гайтнър. Ако направят това, могат да вземат тези, да кажем, 7 долара и да участват в капитала на програмата. Хазната ще се включи с още 7 долара. Федералните ще се включат с 84 долара и така те ще имат 100 долара (знам, че е малко разхвърляно), които могат да използват, за да купят тези активи. Крайният ефект от това е, че вместо да бъде изложена на 100 процента от риска на този токсичен актив, сега банката рискува само 7 долара чрез заема към този хедж фонд, дружество със специална цел или както точно предпочиташ да го наречеш. Получих няколко електронни писма, дори от колеги, които ме питат: "Може ли наистина да стане това?" Мигновената ми реакция беше, че дори да не може да стане, те ще намерят начин да го направят, защото става дума за милиарди долари и стимулите са устроени по този начин. Честно казано, правителството вероятно иска те да го направят, защото въпреки че това би бил масивен паричен превод от данъкоплатците към банките, на някакво ниво ще реши проблема. Ако хората не осъзнаят това, всички ще са доволни, защото банки като Ситибанк и Банката на Америка ще оцелеят, което изглежда добре. За да отговоря на тези въпроси, ще трябва да използвам точните термини. Получих писмо от Лей Лоугън, която подчерта една клауза в условията за държавните заеми, която изглежда, че адресира това, за което говорих във второто видео. Това е извадка от условията за държавните заеми: "Частни инвеститори не могат да участват в държавно-частни инвестиционни фондове, купуващи активи от продавачи, които са свързани лица с тези инвеститори или представляват 10 или повече процента от сборния частен капитал във фонда." Въпросът е какво означава свързано лице? В закона за търговия с ценни книжа от 1934-та година има няколко дефиниции, но тази вероятно е най-добрата: "Терминът "свързано лице" означава компания, която контролира, е контролирана или има общ контрол с друга компания." Точно тази ситуация описах. Банката всъщност не контролира хедж фонда, нали? Те просто им дадоха заем при много изгодни условия, които им позволяват да действат. Може да кажеш, че няма как банката да накара хедж фонда да закупи тези активи, така че този план няма да проработи. Другият аспект е дефиницията на частен капитал. Не може да представляваш повече от 10 процента от сборния частен капитал. Честно казано, гледам на частния капитал по-скоро като на капиталови инвестиции, но може по дефиниция той да включва и инвестиции в заеми, макар че се съмнявам. В това видео искам да представя сценарий, при който от икономическа гледна точка ще направя точно това, което очакват другите участници, без да съм свързано лице или да има трансфер на капитал директно към тях. Нека разпиша отново банка А. Всъщност не банка А, а банката, която държи токсичния актив А. За това се сетих, след като помислих по темата пет-десет минути. Можеш да си представиш какво ще измислят банките, когато залогът са милиарди долари и техните кариери. В този сценарий притежаваш този токсичен актив А и искаш да направиш това, което описах, но не искаш да си свързано лице или да изглежда, че търгуваш сам със себе си. Продаваш риска от кредитно неизпълнение на А, чиято цена е изключително ниска, и така разполагаш със 7 долара от този риск. Нека го направя така. Да кажем, че продаваш 7 долара от суапите за кредитно неизпълнение (СКН). Задължението ти тук е СКН от 7 долара. Ще разгледам икономическия смисъл на тази операция след малко. Получаваш част от потока от доходи и дори не го осчетоводяваш на толкова. Ако застраховаш суапове за кредитно неизпълнение на стойност от 7 долара, задълженията ти няма да са на тази стойност. Ще вземеш предвид вероятността това да се случи и така задължението ти ще стане, да речем, 1 долар, като ще получиш поток от доходи за него. Но принципната идея е, че продаваш суапове за кредитно неизпълнение на този токсичен актив А изключително евтино. Ако не знаеш какво са суапове за кредитно неизпълнение, направих няколко видеа за тях – това е застраховка на заем или на компания, при която ако този заем не бъде изпълнен или компанията не може да покрие задълженията си, ти трябва да изплатиш застраховката. Продаваш суапове за кредитно неизпълнение на А на стойност от 7 долара. За твоя информация, повечето от тези токсични активи, които банките притежават, са създадени от самите тях, така че са много специфични за различните банки. Когато една банка продава суап за кредитно неизпълнение, те знаят, че в крайна сметка ще са основният печеливш от тази операция. Ако ти продаваш суапове за кредитно неизпълнение на А за 7 долара и аз съм хедж фонд, какво ще направя? Ще ги купя на много изгодна цена и ще ги инвестирам в спасителната програма TALF, нали? Аз съм хедж фонд и имам две неща: Имам инвестиция от 7 долара в TALF (извинявай, в плана на Гайтнър), както и този суап за кредитно неизпълнение, този застрахователен договор. За твоя информация, в зависимост от цената се плаща определена сума годишно. Но разковничето тук е, че тази банка може да го продаде почти безплатно, ако поиска. На практика могат да подарят тези суапове за кредитно неизпълнение. Ако банката ги продаде, активите на хедж фонда ще включват инвестицията от 7 долара в програмата на Гайтнър и 7 в осигуровката от суапове за кредитно неизпълнение. Какво ще се случи с хедж фонда сега? В положението, при което актив А струва много, получават всичките позитиви чрез инвестицията си в плана на Гайтнър. Инвестицията им от 7 долара се равнява на 100. Нека го разпиша отново. Имаш инвестиция от 7 долара, 7 долара капитал и 7 долара от хазната. Имаш 86 долара от Федералните, които превеждат парите тук, те идват обратно тук и ти притежаваш токсичния актив А. Ако се окаже, че той струва много, тогава това струва много, а това не струва нищо. Няма проблем, защото хедж фондът не плати почти нищо за него, така че при този сценарий всички печелят. От друга страна, да кажем, че този актив не струва нищо. Ако тези заеми не бъдат изплатени, тази инвестиция не струва нищо. Но познай какво? Хедж фондът има застрахователна полица, издадена от тях. Той може да изиска изплащане на застрахователната си полица, така че тези тук трябва да му преведат 7 долара. От икономическа гледна точка е абсолютно същото като това, което описах във второто видео за Гайтнър, но в тази ситуация тези два участника имат близки взаимоотношения. Тази банка може да постигне това, и като излезе на пазара и продаде суаповете за кредитно неизпълнение на същия този актив на много изгодна цена. Това е просто първото, за което се сетих. Има и други начини. Ако просто си отделен хедж фонд и притежаваш достатъчно от акциите на банката – да кажем, че притежаваш всички или голям процент от нейните акции, тогава отново ще имаш стимул да използваш плана на Гайтнър, за да купиш и обезпечиш тези активи. Не искам да навлизам в технически детайли, но ако притежаваш опорна част от заем (част, която се търгува с отстъпка, защото се страхуваш, че банката ще фалира), отново ще искаш да участваш в плана на Гаутнър, за да канализираш средствата от правителството за закупуването на този актив А. Принципната схема тук е, че ако имаш двама участника от частния сектор и сценарий, при който участник А може да изкара 100 долара, като се отърве от риск за 100 долара, а участник Б има потенциална загуба от 7 долара, на практика налице е паричен трансфер. Рискът за 100 долара при теб е риск за 7 долара при него. Някой друг покрива 93 долара от този риск и това е правителството. Правителството поема само негативите. Това е огромна субсидия и тя зависи от реалната стойност на тези активи (дали действително струват 30 долара, при което имаш риск за 63), но при всички случаи частният сектор ще намери начин да се възползва от тази субсидия. Според това, което описах дотук, ако А е банката, при която е 100 процента от риска, всичко, което те трябва да направят посредством някоя вратичка, финансов продукт, застраховка, заем с много изгодни условия или каквото и да е друго, е да предоставят на този участник по някакъв начин компенсация от 7 долара, без да нарушават правилата на правителството и тази транзакция ще се осъществи. Надявам се, че няма да се случи и е много възможно да не стане, защото вероятно пропускам нещо тук, но от всичко, което разбрах за плана на Гайтнър, има огромен стимул това да се случи и, честно казано, това е единствената причина планът да проработи. Защото, както подчертах в другите видеа, за частния инвеститор, който не е стимулиран по този начин, пут опцията, която правителството им предлага, не е достатъчна причина да плати 60 долара за актив, който струва 30 долара. Това няма да сработи без допълнителните стимули. Единственият начин планът да "проработи" и да накара хората да платят повече за активите е ако има такъв тип операции.