Жорж Брак, Цигулка и палитра

Въпреки че голяма част от картината е ненатуралистична (необразна), в Цигулка и палитра на Жорж Брак можем лесно да разпознаем предметите на натюрморта. Формата на цигулката в долната част на картината е накъсана на части. Корпусът на инструмента е разделен на геометрични форми. Отдясно те израстват подобно на кристали към околното пространство.

Долната част на инструмента е нарисувана натуралистично и виждаме как се смалява. Но горната лява част не е изобразена по този начин. А част дори напълно липсва. Мостчето, което поддържа струните, е наклонено и изрисувано в плоска форма като светлосив петоъгълник между S-образните звукови отвори. Струните са разделени на две части под различен ъгъл. Шийката на цигулката е скъсена, а охлювът на върха е изместен и извит спрямо корпуса.

Тази картина е ранен пример от аналитичния кубизъм – името, което получава първото съвместно усилие на Брак и Пикасо, с което целят да създадат нов подход към картинното представяне на предметите в пространството. Въпреки че иновациите му често са объркващи, една от определящите черти на кубизма е фактът, че се ангажира с художествената традиция на Европа.

Това ангажиране с традицията се вижда особено ясно при традиционните теми на Брак и Пикасо – пейзажи, фигури, портрети и натюрморти на чинии, плодове, стъклени чаши и музикални инструменти. От най-ранните етапи натам пейзажите предимно изчезват от картинката. Пикасо създава предимно фигури и портрети по време на фазата на аналитичния си кубизъм. В същото време Брак предпочитал натюрмортите.

Радикалните формални иновации на кубизма били поддържани от относителната познатост на тези теми. Но защо предметите, а сякаш и самото пространство, са разчупени и дефрагментирани? Художествени критици и историци са предложили много различни обяснения, но всички те се въртят около радикалния нов анализ на триизмерната форма, който Брак и Пикасо провели, и неговата връзка и с буквалното, и с картинното пространство.

Някои от деформациите в Цигулка и палитра, най-видно в съотношението между охлюва и корпуса на цигулката, могат да бъдат обяснени като следствие от комбинирането на няколко различни гледни точки в един единствен образ. Съвременни критици често изтъквали това обяснение. То наистина обяснява голяма част от картините на салонния кубизъм. Но не успява да отчете всички деформации в Цигулка и палитра на Брак – например начина, по който части на цигулката са изрисувани като абстрактни геометрични форми, и факта, че цели части от инструмента са премахнати.

Също не отчита начина, по който е представено околното пространство. То е изобразено все едно представлява накъсани геометрични абстракции от солидни форми. Всички тези елементи са важни черти от работата на Брак по проучването на нови образни стратегии.

В горната половина на Цигулка и палитра виждаме допълнителни подходи към представянето на предмети и пространство. Виждаме няколко нотни листа, вероятно поставени върху музикална стойка зад цигулката по-долу. Хартията е плоска, но Брак е използвал сенки, за да покаже гънките и прегъването на страницата. По този начин хартията получава осезаема форма, която същевременно я свързва с абстрактните геометрични структури, доминиращи в картината. Обърни внимание, че Брак рисува нотните петолиния така, сякаш отиват наляво и излизат от страницата, върху която са отпечатани. Това е в унисон с начина, по който е нарисувал кубистичните сегменти от цигулката, която сякаш расте към по-долното пространство.

Над и зад нотните листове Брак е нарисувал зелена завеса и палитра, висяща от пирон. Тези два предмета ни насочват към традиционното натуралистично изобразяване. Завесата е общоприет метод за очертаване на картините, който бил използван в европейската живопис с цел да създаде пространствена дълбочина. В картината на Брак завесата рамкира палитрата. Въпреки че завесата, пиронът и палитрата са нарисувани по-скоро като скици, които не са много реалистични, той е използвал хвърлени сенки. Това директно ни препраща към вида илюзионизъм

оптична илюзия

, който използва Уилям Харнет в своята Цигулка и музика.

Понеже самата палитра е плоска, Брак нарисувал сенки зад извитите ѝ ъгли. Илюзията му е донякъде успешна. Тя контрастира с изкривеното представяне на цигулката по-долу. Той поставя пирона в горния център на картината и това добавя допълнителен слой към илюзията на картината. Изглежда сякаш буквално закача платното за стената. Като цяло, Цигулка и палитра съчетава натуралистично представяне с кубистични изобразителни техники, за да подчертае, че те са алтернативни и еднакво годни методи за изобразяване.

Обикновено се счита, че кубизмът на Пикасо и Брак е изследователски процес, а не стил, който следва предопределен теоретически подход. Двамата работели в близки и конкурентни взаимоотношения между годините 1908 г. и 1914 г., като често се срещали, за да видят най-скорошните си творби и се предизвиквали да достигнат до смели изобразителни иновации. Цигулка и палитра на Брак била нарисувана по време на ранните етапи на кубистичните им проучвания. През следващите няколко години изобразителният подход и на двамата творци щял да стане значително по-абстрактен.

В Мандора на Брак повърхността на картината е разделена на променяща се решетка от ромбоидни форми, в които едва можем да забележим намеци за няколко предмета. Мандората (вид лютня) е единственият предмет, който можем да видим със сигурност, но присъствието ѝ е много по-недоловимо, отколкото това на цигулката в Цигулка и палитра. Тъмни геометрични форми създават сянка, която очертава по-светлите централни участъци. Това ни подсказва очертанията на мадората и други предмети, подредени върху маса. Вертикални правоъгълници в горната част на платното може би посочват още предмети, лежащи върху маса, но няма достатъчно информация, за да знаем със сигурност. Предметите от натюрморта са се превърнали в сменящи се светлосенки (киароскуро) от абстрактни форми, които блестят из платното без грижа за разпознаваемост или изобразителна точност.

Още по-трудно е да разчетем Свещник и карти за игра върху маса. Заглавието ни казва какво да търсим. Намеци за формите на предметите изникват от сменящата се решетка от правоъгълници, представени под формата на овал. В центъра на композицията можем да открием кръглата основа на свещника. Тя е поставена над ъгъла на маса, която се издава напред към зрителя. Двете карти за игра вдясно са най-разпознаваемите обекти. Под тях Брак схематично е нарисувал отворено чекмедже, което е друг намек за художествените ефекти на традиционната оптична илюзия, подобно на завесата и пирона в Цигулка и палитра.

Стърчащият ъгъл на масата и отвореното чекмедже в картината на Брак са контрапункт на изобразяването на неопределено пространство. Ъглите на предметите са отбелязани с черни линии, които също създават абстрактни реещи се равнини, които се носят из картината. Това добавя ново измерение към сложността на композицията и подсказва множество преплитащи се слоеве равнини, които запълват и определят нов вид плоско картинно пространство.

Все по-ограниченият диапазон цветове е една от чертите на аналитичните кубистични картини на Брак и Пикасо. В своите най-ранни кубистични пейзажи Брак използва охра, зелено и синьо, които Сезан предпочитал. Цигулка и палитра е ограничена до кафеви и сиви цветове с бегла употреба на зеленото, докато по-късните му натюрморти са ограничени до кафеви и сиви.

От 1909 г. до 1912 г. и Пикасо, и Брак рисували изключително в диапазон от неутрални тонове, преди отново да въведат цветовете, предимно чрез колажите си. Други художници кубисти често използвали ярки цветове. Поради това ограничената палитра станала една от отличителните черти на аналитичните кубистични картини на Брак и Пикасо. Това премахване на цветовете обикновено се свързва със силния акцент върху структурния анализ на представянето на предмети в пространството.