Пабло Пикасо, „Портрет на Даниел-Анри Канвайлер“

След повече от 100 години от създаването си, портретът, който Пабло Пикасо нарисувал на търговеца на изкуство Даниел-Анри Канвайлер, си остава мистериозна картина. Зрителите често се чудят дали я гледат правилно. Има ли гледна точка, от която недоразвитите сенчести форми внезапно ще се подредят и ще разкрият ясно изображение на мъж? Отговорът е не или поне не по начина, по който оптическите пъзели често разкриват обектите си.

Но кубистичните картини на Пабло Пикасо и Жорж Брак може да бъдат разшифровани. За да разберем портрета на Канвайлер, ще разгледаме как се променя начинът, по който Пикасо е изобразявал човешката фигура. Той е започнал от подчертаване на солидните форми към по-линеен схематичен подход, при който границите между фигура и пространство са се размили.

Въпреки че предметите и фигурите, които е изобразил в най-ранните си кубистични картини, често да са били деформирани и абстрактни, не е трудно да ги разпознаем. В тези картини Пикасо е експериментирал с изобразяването на предмети в пространството, като е подчертавал триизмерността на масата и формата. Главата на жената в Жена с круши е съставена от подобни на блокове геометрични форми.

Но Пикасо не само е опростил повърхностните равнини на главата ѝ до основни геометрични форми. Той е преувеличил формите, за да изобрети нова абстрактна структура. Челото е сглобено от поредица от отделни изпъкващи и отдалечаващи се кубични форми. Сухожилията на врата изглеждат като масивни бетонни подпори, които поддържат главата. Пикасо e изобразявал главата по подобен абстрактен начин, чрез комбинация от геометрични форми, и при скулптурите, които правел по това време.

Едно от нещата, които улесняват прочита на Жена с круши в сравнение с портрета на Канвайлер, е че Пикасо е използвал контрастиращи цветове, за да отдели фигурата от фона. Може да забележим също, че ъгловатите абстрактни форми във фона повтарят формите на главата на жената. По този начин върху повърхността на платното се е създала различима структура. Вместо да се отдръпват в задния план, гънките на зелената завеса са успоредни на структурата на врата. Разпръснатите плодове на масата имитират формите на лицето на жената. Комплексното двусмислие на изобразяването на триизмерни предмети в пространство върху двуизмерната повърхност на картината се превърнало в основен фокус на Пикасовия кубизъм (и този на колегата му Брак).

В Портрет на Амброаз Волар, която е била нарисувана няколко месеца преди портрета на Канвайлер, Пикасо е разчупил фигурата на сбор от ъгловати равнини, които се разширяват към околното пространство подобно на парчета от счупен прозорец. Лесно е да идентифицираме главата, защото е нарисувана с натуралистичните тонове на плътта и изпъква на фона на околния сив цвят. Засенчените парченца по челото и очите напомнят за квадратното чело на жената в Жена с круши. За разлика от фигурата в тази картина, останалата част от тялото в Портрет на Амброаз Волар не е солидна и напълно се слива с фона.

За разлика от единната скулптурна форма, Портрет на Амброаз Волар на Пикасо до голяма степен е съставена от линии и реещи се абстрактни равнини, които биват обособени от наглед случайни светлосенки. Единствено лицето изглежда определено и солидно. Неясните очертания на бутилка горе вляво и архитектурните форми горе вдясно са по-различими от тялото на Волар на преден план. Едва успяваме да различим загатнатите рамене и ръце в засенчените равнини под главата. Белите равнини в центъра вероятно индикират предната част на ризата на мъжа.

От Жена с круши през 1909 г. до Портрет на Амброаз Волар, която била нарисувана следващата година, подходът на Пикасо в изследването на абстрактното репрезентиране на триизмерни форми в пространството значително се променил. Същата промяна си личи и в творбите на Брак от този период. Ранните им анализи и превръщането на солидните маси в абстракция довели до подчертаване на солидността за сметка на околното пространство. В по-късните си картини двамата творци наблегнали върху изобразяването на пространството за сметка на солидните триизмерни форми.

В Портрета на Канвайлер това разчупване на солидната форма е било отведено още по-далеч. Тук комплексните триизмерни форми са опростени до подредба от ъгловати отрязъци, които или излизат на преден план, или се отдалечават, и приличат на трептяща решетка от сенки и светлини, която създава призрачен вид. Докато гледаме картината, сякаш Канвайлер и околната среда едновременно се материализират и дематериализират.

За разлика от портрета на Волар, лицето на Канвайлер няма цвят, който ясно да го отличи от околното пространство. Има няколко предполагаеми участъка от тъмни форми, които ни подсказват за общата форма на фигурата. Въпреки че е трудно да се види, фигурата доминира в центъра на платното, както е и в портрета на Волар. Това е традиционен формат, който е бил използван в европейските портрети в полуръст като този на Хуан де Пареха на Диего Веласкес. В тази централна тъмна област виждаме по-светли четириъгълници и триъгълници в горната част, които ни подсказват къде се намират лицето, вратът, бялата риза и вратовръзката на Канвайлер. В долната част на платното се намира друга централна област от по-светли форми, които разкриват свитите му ръце. Едва няколко линии индикират основните форми на пръстите му.

Може да видим още детайли по лицето, като разгледаме внимателно горната част на фигурата. Опростени кубични форми описват очите и околните лицеви структури. Носът е изобразен от засенчена цилиндрична форма. Успоредни линейни криви се извиват над лицето и ни насочват към зализаната назад черна коса на търговеца на изкуство. Друга крива под носа ни подсказва за мустак или опростена уста.

Под изпъкващия ъгъл на брадичката има загатване за бяла яка, вратовръзка и плисирана предница на риза. По-долу две светли хоризонтални криви ни посочват блясъка на верижката на часовника на Канвайлер на фона на тъмното му яке. Пикасо твърдял, че е добавил тези разпознаваеми препратки към ясни форми към силно абстрактната си композиция по-късно в творческия си процес, за да помогне на зрителите да разпознаят темата.

Канвайлер не е изобразен в абстрактно празно пространство. Долу вляво виждаме натюрморт с лесно различима бутилка с дълго гърло. Има и загатване за архитектурни елементи и други предмети.

Художествените историци идентифицирали африканска маска в сенчестите форми горе вдясно и океанска скулптура от Нова Каледония горе вляво. Това са два артефакта, които Пикасо в действителност притежавал. Незападните творби от Африка и Океания били ключово вдъхновение, което довело до решението му да изостави западните репрезентационни техники и по-късно да започне да разработва абстрактните подходи, приложени върху кубистичната скулптура и колажа.

Портретът на Канвайлер илюстрира същностните иновации на аналитичния кубизъм. Триизмерните форми са сведени до геометрични форми и са съчетани с абстрактни геометрични равнини, за да създадат двузначни взаимоотношения между маса и пространство. Светлосенки са изобразени по такъв начин, че допълнително подчертават пространствените неясноти и абстрактните структури по повърхността на платното. Повърхностната схема е допълнена от видима мозайка от мазки с четката. Тя подсилва модернистичното напрежение във възприемането на картината като репрезентация на обекти в пространството и картината като плоска равнина.