Синтетичен кубизъм, Част II

Смята се, че Китара, ноти и чаша на Пабло Пикасо е била създадена в отговор на Чиния за плодове и чаша на Жорж Брак. И двете творби внасят нов инструмент във вече сложната колекция на кубистичните техники на представяне на образи – използването на колаж.

Темата на Китара, ноти и чаша на Пикасо е позната от по-ранни картини на аналитичния кубизъм, които често изобразяват маси в кафене с напитки, вестници и музикални инструменти. Тук обаче абстрактните геометрични форми на аналитичния кубизъм са ограничени до рисунката с въглен на чаша върху хартия, поставена вдясно. Това е един елемент в колажа, който включва седем различни вида хартия, подредени върху основа от тапет.

Щампата на тапета е диагонална решетка, ограждаща цветя, която ни напомня за принтовете с решетки и квадрати, изграждащи по-ранни аналитично кубистични картини като Пиано и мандолина на Брак.

Докато Чиния за плодове и чаша на Брак използва само един вид залепена хартия (хартията с принтиран дървесен фладер), Пикасо използва множество и демонстрира онова изобилие от асоциации, което може да се постигне чрез съчетаването им по различни начини.

Между различните форми и цветове на апликираната хартия бива създадена детайлна схема на формални взаимовръзки, което също така създава сложен набор от възможни прочити. Китарата бива обозначена от множество елементи от изрязана хартия.

Вляво оцветената на ръка хартия с принтиран дървесен фладер е разрязана с двойно извит разрез, което ни насочва към материала и формата на тялото на китарата. Вертикално парче синя хартия с форма на трапец е шийката, погледната в перспектива, а плитката черна крива по-долу е както долната част на китарата, така и водещият ръб на кръглата маса, върху която стои натюрмортът.

В центъра на изображението кръгът от бяла хартия, който представлява звуковия отвор на тялото на китарата, изглежда като дупка, изрязана от картината, докато фрагментът с нотите едновременно се обозначава сам, и в същото време обозначава звуците, които излизат от инструмента.

Чашата, нарисувана с въглен, донякъде се губи измежду силните форми на залепената хартия, но нейният призрачен вид, както и полупрозрачността на хартията, върху която е нарисувана, ни напомня прозрачността на стъклото. Тя е изведена в композицията чрез използване на визуална рима – кръглото устие на чашата директно хармонира в тон с белия кръг от залепена хартия вляво.

Една спорна тема между художествените историци е значението на разчитащия се текст в кубистичните колажи. В този пример по принцип е постигнато съгласие, че текстът на вестника долу вляво е от значение. Заглавието “La Bataille s’est engagé” (битката започна) е от статия за Балканската война, но често бива интепретирано като състезателно предизвикателство към Брак във връзка с използването на папие коле. При този прочит творбата се приема като директен отговор на, и опит за състезание с, Чиния за плодове и чаша на Брак.

Отрязаното заглавие на вестника “LE JOU” (съкращение от le journal, френската дума за "вестник") също има значение. То се появява в много кубистични творби и не само обозначава наличието на вестника в натюрморта, но и също е заигравка с френските думи "да играеш" (jouer) и "играчка" (le jouet). Това е вербално ехо на множество формални рими и визуални закачки, които се появяват в творбите на синтетичния кубизъм. Те позволяват множество прочити на отделните елементи и взаимовръзките между тях.

В Китара, ноти и чаша, например, “LE JOU” ни напомня също и за френската дума за "ден" (le jour) и ни насочва към друг прочит на формите в творбата. Кръгът бяла хартия, припокриващ трапецовидната синя хартия над него, може да бъде интепретиран като представяне не само на звуковия отвор и шийка на китарата, а и като слънцето, издигащо се в небето в началото на новия ден. Битките често започват по изгрев и съчетаното наслагване на китара от папие коле и рисунка на чаша в стил аналитичен кубизъм ни насочват към конкуренция между по-старите и по-новите кубистични техники.

Най-ранните дебати по кубистичните колажи акцентирали върху техните формални нововъведения и иновативните стратегии за представяне на обекти, които се използвали тук. Но по-късно някои художествени историци започнали да гледат по-отблизо текстовете на изрезките от вестници в творбите на Пикасо и открили препратки към политическите му интереси.

Натюрморт с бутилка Сюз е друга творба, която използва истински изрезки от статии за актуалната по това време Балканска война. Тя също включва изрезка за социалистическа демонстрация срещу тази война, която се провела в едно парижко предградие. Когато бил попитан за това години по-късно, Пикасо казал, че използвал тази определена изрезка, понеже съобщавала за многолюдно събитие, както и да покаже, че е противник на войната.

Макар да е слабо вероятно Пикасо да е очаквал зрителите внимателно да прочетат дребния шрифт в изрезките от вестник, които използвал, заглавия и подзаглавия често изпъкват и създават впечатление, че правят значими коментари. В Натюрморт с бутилка Сюз удебеленото подзаглавие вляво, "La Dislocation", е лесно за разчитане и е поставено точно до предмети от натюрморта, които са разделени и разместени от кубистичните техники на представяне.

Най-ранните кубистични колажи изобразяват обекти в натюрморт, като обикновено това са предмети, които се срещат по масите в кафенетата. Това са обикновените места, където творците си взимат напитка, слушат музика, четат вестник и се срещат с приятелите си. Изрезките от вестници представляват онзи вид местни събития, обсъждани в кафенетата. Запазени в творбите, вестниците и другите обичайни нехудожествени материали като тапети, етикети, билети и т.н. сега изглеждат като спомени за конкретното време и място.

В колажите си Пикасо и Брак избягвали конвенционалните, често скъпи материали и откритата проява на технически умения, които биха ни насочили към художествено обучение. Преди използването му от Брак и Пикасо, колажът предимно бил творческа техника, използван от жени и любители през 19-и век с цел направа на албуми за залепване на изрезки. Колажите са "бедни" художествени творби, в които не се използват традиционните умения на професионалните творци.

Au Bon Marché на Пикасо гордо демонстрира "евтината си стойност" не само чрез материалите, но и чрез заглавието си. Bon marché е френски термин, който означава "добра сделка" или "евтино", а същевременно е и име на известен парижки универсален магазин. В горната част на колажа една реклама на конкурентен парижки универсален магазин, Samaritaine, ни насочва към друга постоянна тема на колажите: препратки към маркови продукти, масови медии, реклами и търговия. Много творци, като се започне от дадаистите по време на Първата световна война и се стигне до наши дни, възприели кубистичната употреба на евтини намерени материали, използвани като основна стратегия за повдигане на въпроси във връзка с търговската стойност в художествения свят и модерното общество.

Според много хора привлекателността на ранните кубистични колажи и папие коле е по-скоро интелектуална, отколкото традиционно естетическа. Тези творби карат наблюдателя да се наслади на множеството препратки и значения, които могат да се срещнат в комбинациите от форми и игриви текстове, вместо да му показват сенситивните качества на нарисуваната повърхност или майсторските умения на твореца.

Но въпреки донякъде тайнствената си интелектуална привлекателност кубистичният колаж оказва огромно влияние върху съвременното изкуство на 20-и век. Неговите методи на прилагане на опростени плоскостни форми съдействали за налагането на необразното изкуство, особено на геометричната абстракция на движения като супрематизъм, конструктивизъм, Де Стийл, абстрактен експресионизъм и минимализъм. Също така начинът, по който колажите комбинират разнородни намерени материали, е препратка към масовата консуматорска култура и размива разделението между "ниска" и "висока" култура, допринасяйки за развитието на дадаизма, сюрреализма, асамблажа, попарта и различните тенденции, свързвани с постмодернизма.