Брак, "Виадуктът в Л'естак"

Намираме се в Центъра за изкуство "Помпиду" в Париж и в момента гледаме една от ранните картини на Жорж Брак. Тя е рисувана веднага след смъртта на Сезан, когато Брак отива в Естак. Тя е нещо като израз на почитание към стила на Сезан и късните му картини. Можеш да видиш виадукта, който се среща и в много картини на Сезан, също и цветовата палитра, която присъства при Сезан, същата техника на рисуване с четката като при Сезан. Но нещата се променят. Брак вече е видял "Госпожиците от Авиньон". Пространството е сгъстено. Неговата среща с Пикасо и това, че вижда как Пикасо един вид филтрира Сезан, да не говорим за други художници, включително и Матис по това време, оказва влияние тук. Именно в тези картини Брак връща това, което Пикасо вижда и което движи Пикасо напред. Говорим за сгъстяване. Мостът трябва да е на заден план, но също така излиза и напред по един доста агресивен начин. А небето над него се мъчи да дойде напред дори още повече. Цялото платно сякаш се свива и се движи към нас. Къщите на преден план сякаш също се движат напред и назад. Виадуктът на заден план и къщите - като че ли тук няма среден план. Да, и как постига това? Виждам голямо редуциране до няколко геометрични форми. Виждам правоъгълници, триъгълници, пирамиди и полукръгове. Къщите изглеждат почти като планини, а планините - като къщи. Дърветата изглеждат като небе... Трудно е да не разглеждаш това през идеята за разпадане на формата, която ще последва в аналитичния кубизъм. Цветовете до голяма степен са сходни с цветовете на аналитичния кубизъм - сиво и кафяво. Имаме сиво-синьото горе, също и долу в сенките, имаме бежово, кафяво и червено по картината. Има последователност по цялото платно, която свързва цветовете по протежение на повърхността му. Има и едно преливане на формите, което ще се появи в аналитичния кубизъм. Този хоризонтален покрив там с охра и златисто се слива с един друг покрив в златисто. Така че не могат да се различат там в пространството. Има и някакво моделиране, формите се оформят с черни линии, отново нещо типично за аналитичния кубизъм. Това преливане на една форма в друга е нещо, което се разглежда като ключова характеристика на Сезан и в неговата работа се споменава като "passage". А и начинът, по който тя разкрива геометрията в тази структура... Преди малко говорихме за природата и присъствието на повърхността на картината. То не идва само от работата на четката, от цветовете, но и от произволността. Виж зелените мазки на четката вляво център. Или бежовите мазки горе вдясно. Те са напомняне за това, че гледаме двуизмерно пространство, напомняне за отричане на пространството. Почти ми се струва, че това е урок, който Брак е научил от фовизма. Тези отделни мазки боя, които някак могат да бъдат отделени от това, което пресъздават. Но тук цветът не е средството, нали? Да, вярно е, има ги тези случайни замахвания на четката. Цялото нещо създава усещане за грубост. А също и незавършеност - така, както Сезан често се чувства. Това е откриване и по никакъв начин не е планирано да бъде нещо незавършено, а по-скоро стъпка напред. А и едно преразглеждане на Сезан.