Палеолитните технологии, култура и изкуство

Каменните инструменти са може би първите културни артефакти, които историците може да използват, за да реконструират света на палеолитните народи. В действителност, каменните инструменти са толкова важни в епохата на Палеолита, че имената на палеолитните подпериоди са базирани на развитието на инструментите: Ранен палеолит, Късен палеолит, Мезолит (Среднокаменна епоха), и Неолит (Новокаменна епоха). $^ 1$start superscript, 1, end superscript

Каменните инструменти също ни дават информация за развитието на културата. Антрополозите смятат, че палеолитните хора вероятно са ловували, събирали горски растения и са използвали колективна система за разпределяне на труда и ресурсите. Антрополозите правят това заключение помощта на аналогии със съвременните групи ловци-събирачи и чрез тълкуване на пещерното изкуство, което изобразява групово ловуване.

Преди около 40 000 години, заедно с простите дървени инструменти, се появяват тесни каменни ножове и инструменти, изработени от кости, слонова кост и еленови рога. Преди около 20 000 години са създадени първите познати игли. А преди между 17 000 и 8000 години хората започват да произвеждат по-сложни инструменти като назъбени харпуни и устройства за изстрелване на копия.

Вероятно много инструменти, изработени от други материали освен камък, са били широко разпространени, но просто не са оцелели до днес, за да бъдат описани от учените. Едно изключение е неолитният "Леден Човек", открит от двама туристи в Тиролските Алпи, консервиран в леда в продължение на 5000 години! Той е намерен с пълен набор от инструменти от камък и естествени тъкани, включително голям 1,8-метров лък, сандък от еленова кожа, четиринадесет стрели, пръчка с връх от еленов рог за наточване на кремъчни остриета, малка кама от кремък в плетена ножница, медна брадва и медицинска чанта.

Езикът е може би най-важната иновация на Палеолитната епоха. Учените могат да правят заключения за ранното използване на език от факта, че хората прекосяват големи ивици земя, установяват селища, създават инструменти, търгуват и основават социални йерархии и култури. Без помощта на езика тези неща най-вероятно биха били невъзможни.

Изследванията на черепите на архаични Хомо сапиенс предполагат големи мозъци с вдлъбнатини, които означават развитие на мозъчни области, свързани с речта. Точно как хората развиват капацитет за език е въпрос на значителни дебати. Обаче историческият архив показва, че езикът позволява все по-сложни социални структури, с подобрен капацитет за обмисляне, морал, духовност и смислотворене.

Произведения на изкуството като пещерна живопис и преносимо изкуство са признак за творчество, както и групови структури. Те показват интерес към споделяне на знания, изразяване на чувства и предаване на културна информация на по-късни поколения. Въпреки че произведения на изкуството от преди повече от 35 000 години са рядкост, има достатъчно доказателства за пещерни рисунки и статуетки от по-късни периоди.

В допълнение към пещерното изкуство са открити и преносими фигурки, датиращи от Палеолитните времена. Много от тях включват фино издълбани черти на лица, докато други акцентират върху полови органи и задни части, като 25 000-годишната фигурка, намерена в Долни Вестонице в днешна Чехия. Такъв предмет показва желание да се създават красиви фигурки, но някои също предполагат, че предмети като този са свързани с интерес към човешката плодовитост.

Какви доказателства имаме че палеолитните хора са развили умения за език? Биха ли могли да оцелеят по същия начин без език?

Каква мислиш е целта на Палеолитното изкуство, като пещерни рисунки и фигурки?