Основно съдържание
Диференциално смятане
Курс: Диференциално смятане > Раздел 2
Урок 2: Секущи линии- Наклон на права, пресичаща крива
- Секущa правa при произволна разлика
- Секущa правa при произволнa точкa
- Секущи прави и средна скорост на промяна с произволни точки
- Секущa правa при произволна разлика (с опростяване)
- Секуща права при произволна точка (с опростяване)
- Секущи прави и аредна скорост на промяна при произволни точки (с опростяване)
- Секущи линии: предизвикателна задача 1
- Секущи линии: предизвикателна задача 2
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Секущa правa при произволна разлика
Сал намира наклонът на права, пресичаща графиката на ln(x) в точките ( 2 ; ln2 ) и ( 2+h ; ln(2+h) ).
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Секуща пресича кривата y = ln(x) (натурален логаритъм) в две точки с x координати 2 и 2 + h. Какъв е наклонът на секущата? Добре, дават ни две точки от правата. Може да не е видно веднага, но ни дават точките, когато x = 2. Когато x = 2, колко е y? Казват ни, че y = ln(x), така че в такъв случай ще бъде ln(2). A когато x e равно на 2 + h, колко е y? y винаги ще бъде натурален логаритъм от това, което е x. Следователно ще бъде
натурален логаритъм от (2 + h). И така, това са две точки,
които лежат на секущата. Това се случва там, където
секущата пресича нашата крива. Но това са
две точки от правата, а ако знаеш две точки от една права, ще можеш да намериш
какъв е наклонът на тази права. Сега можем да си припомним, че наклонът е просто ∆y/∆x
(изменение по y върху изменение по x). А на колко ще бъде равно това? Ако разглеждам втората точка
като крайна такава, то ∆y ще бъде от ln(2) до ln(2 + h). Следователно изменението по y
ще бъде нашата крайна точка или ln(2 + h) минус началната точка, т.е. крайната стойност за y
минус началната стойност за y, т.е. ln(2). Тогава ∆x, изменението по x, ще бъде равно
на крайната стойност за x (2 + h) минус началната стойност
за x, т.е. минус 2. Тези двете разбира се,
се съкращават, и ако погледнем тук изглежда, че имаме възможност,
която директно отговаря на това, което току-що записахме. Ето това тук, ln(2 + h) минус ln(2) върху h. Ако искаш да визуализираш това по-добре, може да направим чертеж,
така че ще изчистя това, за да имам място да направя графиката. Само, за да може наистина
да видиш, че това е секуща. Нека да начертая моята ос y, и нека да начертая моята ос x. И y = ln(x) ще изглежда... нека да подчертая това: ще изглежда като нещо такова. Чертая го на ръка, така че няма да стане
перфектно ето тук. И когато имаме точката (2; ln(2)), която ще бъде, нека да кажем над, ако това например е 2, тогава това тук е ln(2), следователно това е точката (2; ln(2)). Тогава имаме още една точка, която
означихме абстрактно като (2 + h), така че е 2 плюс нещо. Нека да кажем, че това е (2 + h), а това ще бъде точката, която лежи на графиката. Тоест това ще бъде ((2 + h); ln(2 + h)), а упражнението, което току-що
направихме, е намиране наклона на правата, която
свързва тези две точки. Следователно правата
ще изглежда като нещо такова и начина, по който направихме това, е като се запитахме: "Добре,
какво е изменението за y?". И така, изменението за y...
нека да видим. Ние се движим от y = ln(2) до y = ln(2 + h). Следователно изменението за y, т.е. нашето ∆y, e ln(2 + h) минус ln(2). Минус ln(2). А колко е
нашето изменение за x? Движим се от 2 до (2 + h). Тръгваме от 2 до (2 + h), така че
нашата промяна за x, e просто нарастването h. Тръгваме от 2 и стигаме до (2 + h), така че ∆x = h. Наклонът на секущата, която пресича нашата графика
в две точки, ще бъде ∆y/∆x, което още веднъж е точно това,
което имаме тук.