Киселинно-алкални свойства на соли

Нека имаме солна киселина и разтвор на натриев хидроксид. Знаем, че солната киселина е силна киселина, която се състои от Н+ и Cl–. Натриевият хидроксид е силна основа, така че в разтвора ще имаме натриеви катиони и хидроксидни аниони. Да видим кои са продуктите на реакцията. Едните продукти ще бъдат Н+ и ОН–. Когато имаме Н+ и ОН–, се получава вода. Значи единият ни продукт ще бъде вода, а другият продукт ще бъде каквото е останало. Имаме Na+ и Cl–, които дават натриев хлорид, NaCl. Това е пример за реакция на неутрализация, когато силна киселина реагира със силна основа и се получава вода и сол. В този случай нашата сол е натриев хлорид. Нека да разгледаме водния разтвор на натриевия хлорид. Ако вземеш вода и сол, можеш да разтвориш натриевия хлорид във водата, за да се получи разтвор. В разтвора ще имаш натриеви катиони и хлоридни аниони. Да помислим какво се случва с тях и водата. Знаем, че рН на водата е седем. рН на водата е равно на седем. Натриевите йони не реагират с водата, така че те няма да променят рН-то на нашия разтвор. Може би си мислиш, че хлоридния анион може да действа като слаба основа и да отнеме протон от водата. Обаче това няма да се случи, защото хлоридният анион, Cl– е спрегната основа на НCl. Знаем, че солната киселина е силна киселина, и колкото по-силна е киселината, толкова по-слаба е спрегнатата основа. При много силна киселина ще имаме много слаба спрегната основа. Така че хлоридният анион няма да отнеме протони от водата и рН няма да бъде повлияно от него. рН на разтвора на натриевия хлорид е равно на седем. Когато имаш сол, която е продукт на силна основа и силна киселина, както натриевият хлорид се образува от силна киселина и силна основа, тези соли имат неутрални разтвори. Значи рН ще остане равно на седем. Нека сравним тази ситуация със сол, която е образувана от слаба киселина и силна основа. Тук имаме оцетна киселина, която знаем, че е слаба киселина. После имаме натриев хидроксид, който е силна основа. В разтвора ще имаме Na+ и ОН–. Хидроксидът ще присъедини един протон от оцетната киселина, ето този киселинен протон на оцетната киселина. Отново, Н+ и ОН– дават вода Н2О. Нека да помислим за солта, която ще се получи. Когато отнемем протон от оцетната киселина, остава ацетатен йон. Остава СН3СОО–, ацетатен йон. И все още имаме натриеви йони. Натриевият йон образува йонна връзка с ацетатния анион. Тук се получава натриев ацетат. Нека да разгледаме водния разтвор на натриев ацетат. Знаем, че рН на водата е седем. Да помислим какво имаме в разтвора. Отново, имаме натриеви катиони, които няма да реагират с водата, така че няма да променят рН-то. Но ацетатните аниони ще го променят. Нека да запиша какво ще се случи. Ацетатните аниони ще реагират с водата. Да видим какво се случва. Нека да поставя знак за равновесие. Ацетатните аниони... знаем, че те са спрегната основа на оцетната киселина. Това ще действа като основа по Брьонстед-Лоури, а водата ще действа като киселина по Брьонстед-Лоури. Водата ще отдаде един протон на ацетатния анион. Ако ацетатният анион присъедини един протон, той ще образува оцетна киселина, СН3СООН. Така че просто добавяме Н+ към ацетатния анион. Ако ацетатният анион отнеме протон от Н2О, ако отнемем Н+ от Н2О, оставаме с ОН–. Какво се случва с разтвора? Поради присъствието на ацетатния анион се увеличи концентрацията на ОН– в разтвора. Повиши се концентрацията на хидроксидни йони, значи рН вече не е седем. Тук рН се повиши. рН ще бъде по-голямо от седем. Водният разтвор на натриев ацетат има рН > 7. В общия случай това е вярно. Ако имаш сол, която е получена от слаба киселина и силна основа, такива соли образуват основни разтвори, чието рН е по-високо от седем. Да видим още един пример. Това е пример на силна киселина и слаба основа. HCl е силна киселина, а амонякът е слаба основа. Значи HCl e H+ и Cl–. Ще отдадем един протон на NН3. Ако NH3 приеме протон, той става NH4+, така че това е амоний. Имаме и хлоридни аниони. Те ще реагират йонно с NH4+ и се получава амониев хлорид. Това е нашата сол. Нека да разгледаме водния разтвор на амониев хлорид. Да повторим, рН на водата е седем, а хлоридните аниони няма да повлияят на рН. Но NH4+ ще повлияят. NH4+ ще реагира с водата и ще промени рН-то. Нека да видим реакциите. NH4+ + Н2О и ето какво ще се случи. NH4+ е киселина. Той ще действа като киселина по Брьонстед-Лоури. Ще отдаде протон на водата. Водата ще действа като основа по Брьонстед-Лоури, и ще приеме един протон. Ако отнемем протон от NH4+, се получава амоняк NН3. Ако добавим Н+ към Н2О, се получава Н3О+ или хидроний. Какво става в разтвора? Увеличава се концентрацията на хидрониеви йони. Увеличава се концентрацията на хидрония и знаем какво означава това за рН. рН вече не е седем. Това ще понижи рН, така че ще имаме кисел разтвор. рН сега е по-ниско от седем. Водният разтвор на амониев хлорид ще има рН < 7. Сол, която е образувана от силна киселина и слаба основа има киселинен разтвор.