Тектонски плочи: Разлика между земната кора и литосферата

В това видео искам да поговорим малко за тектоника на плочите. Сигурно знаеш този израз и от преди, а може би дори имаш познания относно това, до което се отнася. Идеята е, че повърхността на Земята е съставена от поначало неподвижни плочи. Въпросните твърди, неогъваеми плочи се движат една спрямо друга. Докато това се случва, всичко върху тях също сериозно се раздвижва. Това включва континентите. Тоест терминът обозначава движението на плочите. Това е снимка на плочите, която взех от Уикипедия. Това е Тихоокеанската плоча. Нека е в по-тъмен цвят. Ето я Тихоокеанската плоча. Тук е плочата Наска. Това е Южноамериканската. И така нататък. Това е Антарктичната. Всъщност е доста очевидно, че когато проектираш нещо върху две измерения от повърхността на една сфера, нещата на дъното и най-отгоре изглеждат доста по-големи, отколкото са. Антарктида не е толкова голяма спрямо, например, Северна или Южна Америка. Просто е разтеглена в случая, за да запълни правоъгълника. Това е Антарктичната плоча, това – Северноамериканската. Вижда се, че се движат едни спрямо други. Това показват тези стрелки. Тук плочата Наска и Тихоокеанската се отдалечават една от друга. Оформя се нова земя. Ще говорим повече за това в други видеа. Тук виждаш как насред Атлантическия океан се срещат Африканската и Южноамериканската плоча, а тук се отдалечават едни от други, което означава, че нова земя, повече „плочен материал“, така да се каже, се образува тук – ще поговорим повече за това в бъдещи видеа, – разделяйки двете плочи. Преди да навлезем в доказателствата за всичко това или дори в подробностите относно създаването на плочите или пък теории за произхода на движението им, искам да изчистя част от терминологията покрай тектониката на плочите, защото понякога хората ги наричат „плочи на кората,“ а това не е съвсем вярно. За да ти обясня разликата, ще ти покажа два различни начина на класификация на слоевете на Земята, а след това ще помислим как те се отнасят един към друг. Обикновено, като съм направил и видео, което навлиза в повече детайли за това, се прави разбивка на химичните слоеве на Земята. Под „химични слоеве“ имам предвид това, което съставлява отделните части. По този начин казано, най-горният и най-тънък слой е кората. Отдолу е мантията. Нека ти покажа всъщност цялата Земя, макар че рисунката няма да е в мащаб. Тоест, ако нарисувам ядрото, то трябва да е най-тънкият и външен слой на Земята. Представи си, че това е синята линия. Под това е мантията. Тоест всичко между синята и оранжевата линия представлява мантията. Нека обознача кората. Буквално можеш да си я представиш като сините пиксели тук. По-навътре в мантията е ядрото. Щом стане дума за тези висококласови разделения, говорим за химична дивизия. Така означаваме, че кората е съставена от различни типове елементи. Съставът ѝ е различен от този на мантията, която пък е различна спрямо това, което изгражда ядрото. Съставът не описва механичните свойства. Говорим ли за механични свойства, там вече опира до това дали нещо е твърдо и неподвижно. А може и да е нагрято и разтопено като магма или вид пластична твърдина. Тоест това е най-крехката част. При загряване скалата започва да се топи и се получава нещо като магма или твърдо вещество, което може да се деформира. Макар думата "пластична" да напомня "пластмаса", не се бъркай, пластмасата на телефона ти няма нищо общо с това. Идеята е, че е деформируема. Скалата е деформируема, защото се е загряла дотолкова, че частично се е стопила. Държи се малко като флуид. Доста повече като флуид, но е по-вискозна. По-гъста е и се движи по-бавно, в сравнение с обичайната ни представа за флуидите като водата. Това е вискозeн флуид. Най-флуидно, естествено, е течното състояние. За това говорим, когато стане дума за механичните свойства. Ако погледнем разделението тук, откриваме, че кората е твърда. Мантията има части, които са твърди. Най-горната ѝ част е твърда. Останалата част от мантията под нея е един вид магма, едно деформируемо, някак флуидно състояние, и вече в зависимост от дълбочината има различни нива на флуидност. Що се отнася до ядрото, най-външният му слой е течен, защото температурата е наистина много висока. Вътрешното ядро има същия състав, а температурата е дори по-голяма, но то е твърдо поради огромното налягане. Затова разграничението между мантия, кора и ядро не ни казва дали нещото е твърдо, дали е магма или дори течно. Просто показва състава. Съставът от своя страна е доста важен в тектониката на плочите, защото при тях не става дума само за кората. Говорим за външния, неподвижен слой. Нека приближа малко. Приближили сме тук. Разглеждаме кората. Това е кората. Всичко под нея е горната част на мантията. Не сме прекалено надълбоко в мантията, затова наричаме тази част „горна“. Мантията точно под кората е достатъчно охладнена, че да има твърда форма. Тоест това е твърда мантия. Всъщност при плочите говорим за този външен, солиден слой, който включва и кората, и твърдата част на мантията. Това наричаме „литосферата“. Затова, когато стане дума за тектоника на плочите, не бива да казваме, че са от кората. Те са литосферни плочи. Под литосферата е най-малко вискозната част от мантията, защото температурата е достатъчно висока да стопи скалата, но налягането не е достатъчно голямо, за да стане като в по-долните слоеве. Флуидите могат да се разминават, макар пак да са високовискозни. Това е все още магма. Това е в магменото си състояние. Това е една флуидна част от мантията, която все още не е съвсем течна, но при дългосрочно наблюдение проявява флуидни свойства. Това, което повлича литосферата отгоре в движенията си, се нарича „астеносфера“. Тоест при литосферата и астеносферата става дума за механични слоеве. Външните, солидни слоеве са литосферата. По-флуидният слой под тях е астеносферата. Разделяйки ги на кора, мантия и ядро вече говорим за химични свойства, за състава на всички тези неща.