Плочите се движат поради конвекция в мантията

В това видео искам да поговорим за това защо плочите се движат. Нищо от това, което ще спомена, не е твърдо доказано. Това е просто водещата теория относно това защо се движат. Макар и все още да нямаме твърди доказателства, причината сигурно е комбинация от няколко фактора. Преди да говорим за плочите, нека поговорим за конвекцията. Може вече да познаваш термина, но в случай че не, нека разгледаме какво означава. Да кажем, че имам един съд. Ето това е той. В него има вода. Имам вода в съда. Да приемем, че загрявам само единия му край. Поставям пламъка точно на края на съда. Какво ще се случи? Водата точно над пламъка ще се загрее много повече от цялата останала вода. Тази вода ще се затопли. Когато е по-топла обаче, ще е и по-рядка. Ако загреем флуид, молекулите му започват да вибрират повече. Имат повече кинетична енергия. Ще се отдалечават повече едни от други. Ще са по-нарядко. Когато имаме нещо, което е по-малко рядко, сред други, по-гъсти неща – и всичко е флуидно – тогава топлата и по-рядка вода ще отиде нагоре. Щом това стане, нещо ще я замени. По-хладката вода от тази страна на гърнето ще я замени. Какво ще стане с тази вода, щом се издигне? Ще се охлади, защото ще се е отдалечила от пламъка. Ще се смеси с другата вода или ще ѝ предаде част от кинетичната си енергия. Охлажда се. Какво ще иска да направи след това? Помни, че колкото по-близо до пламъка е водата, толкова по-топла е. Тоест тази част ще е по-топла, а всичко останало тук горе... най-хладката вода винаги ще е най-далеч от пламъка. Така че най-студената вода ще е тук. Спомни си обаче, че най-студената вода е и най-гъстата. Тоест водата тук е гъста. Ще отиде надолу. По-гъста е от водата наоколо. Спомага и за заменянето на водата, която пак ще се затопли. Получава се един цикъл. Топлата вода се издига, отива тук вдясно, а след това пак отива надолу, след като се охлади и сгъсти, и пак се затопля. Това, което този процес всъщност прави, е топлинен трансфер, пренос на топлина. Помага на топлината да се разпредели във флуида. Затова го наричаме „конвекция“. Мислим, че плочите се движат, защото смятаме, че подобни конвекционни течения има и в астеносферата, в по-флуидната част от мантията. Спомни си, че по-голямата част от мантията представлява една не-съвсем течна, но не и съвсем твърда, една пластична маса. Може да се движи като някаква наистина гъста, вискозна течност. Не е съвсем твърда, не е съвсем течна. Но може да се получи същото нещо. Има определени части от мантията, които са по-горещи, особено в астеносферата. Материалът в в тези части на мантията ще се движи нагоре, защото е по-горещ и по-рядък. Може да предизвика дивергентни разломи, където се образува кора и материал на плочите. Докато се издига, той се охлажда и после отива надолу, докато не се нагрее пак. Получава се кръгово движение, както при врящата вода. Помни, че това не е напълно течно. Има и скала вътре. Ще може да понесе и други неща със себе си. Например някаква част от кората. По-точно казано – литосферата, не само кората. Може да повлече тази неподвижна скала след себе си, карайки я да отиде в тази посока. Ето го дърпането. Можеш да си представиш също, че има всмукващ ефект; ако го приемем за флуид, то част ще слиза надолу. Ще дърпа литосферата надолу в тези точки и ще я бута нагоре в тези точки. Тоест тези конвекционни течения движат цялото нещо. Не са като бързодвижещите се флуидни конвекционни течения, като при вряща или загряла вода. Тези са бавни, но се движат достатъчно устремено, че да повлекат и литосферата. Това е главната теория на най-високо ниво защо плочите се движат. Има и други, че например литосферните плочи един вид се удебеляват, докато се отдалечават от зоната, където се оформя разлома. Поглеждаме и океанската кора тук. Ако след време се окажат по-дебели там, то е, защото има повече охладен материал в тези точки. Вече е и доста по-бавен, защото много от сушата е била създадена. Може да има и гравитационни влияния. Основният ефект обаче, смятаме, се дължи на конвекцията в горната част на мантията.