Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:22

Видео транскрипция

Хора с паническо разстройство имат чести и повтарящи се епизоди от нещо, наречено панически атаки. Тези панически атаки са периоди на интензивен страх и дискомфорт, че нещо лошо ще се случи. Тези панически атаки може да се случат дори на познати места, където не съществуват реални заплахи. Те обикновено идват изведнъж и пикът им е в първите 10-20 минути. Но понякога симптомите могат да продължат час или повече. Хората с паническа атака чувстват, че има реална заплаха или опасност. Когато се чувстваме по този начин, телата ни реагират съответно. Тази реакция може да е толкова тежка и интензивна, че някои хора с панически атаки се чувстват, сякаш получават сърдечен удар или някаква друга животозастрашаваща болест, когато това не е вярно. Симптомите, които може да възникнат по време на паник атака, са неща като болка или дискомфорт в гърдите, замаяност, страх от умиране, загуба на контрол или предстояща гибел, чувство на задушаване, отчуждение, или дереализация, гадене или неразположение на стомаха, изтръпване или сковаване на ръцете, краката или лицето, сърцебиене, което е чувството, че сърцето ти препуска, задух, потене, тръпки или горещи вълни и треперене. Ако изпитваш четири или повече от тези симптоми, може да те диагностицират с паническо разстройство. За нещастие паническите атаки не могат да бъдат предвидени и често се случват без участието на нещо, което да ги предизвика. Като казахме това, важно е да се лекуват възможно най-скоро, преди човек да започне да избягва места, където те са се случвали преди, което се нарича избягване. И това е, когато пациентът, който е имал паническа атака преди, спира да извършва дейности, за които си мисли, че предизвикват паник атаките. Например ако някой е имал паник атака в асансьор, може да помисли, че асансьорът е предизвикал атаката, така че ще започне да избягва да се качва в асансьори. Въпреки че това временно може да помогне със страха от атаката и загубата на контрол, силно затруднява ежедневния живот и дори не спира паник атаките. Също така, човек може да развие тревожност, просто като мисли за вероятността да има паник атака. Това се нарича предварителна тревога. Това може да доведе до усамотяване, ако човекът избере да понесе атаките сам, а не сред хора, където мисли, че няма шанс да избяга и има малък шанс да получи помощ. Понякога това може да доведе до развитието на специфична фобия, наречена агорафобия, която е страх от публични или претъпкани места. Както споменах, причината за всяка паническа атака обикновено не е свързана с някакъв специфичен причинител. И не е известна причината за наличието на паническото разстройство като цяло. Но е открито, че се предава в семействата, което е подсказка, че има някакъв генетичен компонент. Също така, около два пъти повече жени, отколкото мъже, изпитват паническо разстройство, но не са намерени никакви разлики между етническите, икономическите или географските фактори. Обикновено паническото разстройство започва в 20-те години на пациента. И понякога една стресиращо събитие се случва преди разстройството и става причина за първата атака. Но обикновено няма специфични събития, свързани с атаките. След като са диагностицирани от лекар по психично здраве, много пациенти търсят лечение. И, както повечето други психични болести, това включва или психотерапия, или лекарства, или и двете, в зависимост от това на кое отговаря най-добре специфичния пациент. Когнитивната поведенческа терапия, вид психотерапия, обикновено е много ефективна и се състои от пет фундамента, когато се приложи към паническото разстройство. В първия етап, наречен етап на учене, пациентът научава за паническото разстройство, включително как да разпознава симптомите. Също така преминава през плана за лечение. Във втория етап, който се нарича етап на наблюдение, пациентът ще си води дневник, за да наблюдава паническите атаки, и ще записва всички ситуации, които може да доведат до тревожност. В третия етап, наричан етап на дишане, пациентът ще научи техники на релаксация, за да контролира дишането и да се пребори с физическите реакции на паник атака. Четвъртият етап е наречен преосмисляне и терапевтът помага на пациента да промени вярванията си за физическите симптоми от напълно катастрофални до нещо по-реалистично и не толкова болезнено. И накрая, в етапа на излагане, терапевтът помага да пациента да се изложи на ситуации, които причиняват плашещите физически усещания и плавно ще увеличи нивото на интензитета, така че пациентът да започне да се чувства по-удобно и по-удобно да се намира около това, което произвежда тревожността, и се надява, че това ще намали вероятността за паническа атака в бъдеще. Но освен когнитивно поведенческа терапия, има и няколко медикамента, които могат да бъдат предписани. Ако бъдет избрани, антидепресанти, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, или SSRI, са най-често предписваните лекарства за панически атаки. Лекарства против тревожност могат също да бъдат изписани понякога, например бензодиазепини. Те по принцип имат успокояващ и релаксиращ ефект, но са по-непредпочитани, понеже има по-висок риск от пристрастяване. Накрая, антиконвулсанти също могат да бъдат предписани в много тежки случаи. Като цяло, между тези възможности за лечение, много пациенти, които получават подходяща психиатрична грижа, могат да се възстановят и да се върнат към дейностите от нормалния живот.