Психоза

Страдащите от психоза имат някакво нарушение в усещането си за реалност – например някакъв вид убеждения, които не са верни, или пък виждат или чуват неща, които не съществуват. Тези хора не могат да различат това, което е истинско, и това, което не е. Често вярват толкова силно в тези свои убеждения, че няма да променят мнението си, дори да има много доказателства срещу тях. Този тип мисли се наричат още и делюзии. За делюзии говорим, ако се възприемат като такива от други хора от същата култура. Това е много важно, тъй като нещо, което се смята за необичайно в една култура, може да е напълно нормално вярване в друга. Има няколко различни вида делюзионно мислене, които трябва да различаваме. Първият вид са делюзии за отношение, при което болните вярват, че определени събития не са случайни или неутрални, а са насочени срещу тях. Пример за това е ако някой си мисли, че някаква статия от вестника е написана за него, че авторът се опитва да му изпрати някакво лично съобщение. Това се смята за делюзия за отношение. Друг вид делюзия е делюзията за величие. Тя се основава на вярването на човека, че има някакъв вид уникална значимост или сила. Например вярват, че са властващ крал или кралица и заслужават да бъдат третирани като такива. Третият вид е параноидна делюзия, която е основана на параноя и вярването, че човек е жертва или обект на наблюдение от някого или от група хора. Например мисленето, че ванът, паркиран отвън до къщата, всъщност е пълен с хора, които опитват да го шпионират. Това е особено тревожно, понеже понякога пациентите може да не взимат лекарствата си и да не се лекуват поради параноидни вярвания за лечението. Може също да има делюзии за контрол, което е вярата, че друг човек или сила контролира мислите, чувствата или действията им. Това може да е мисленето, че извънземни контролират начина, по който човекът се държи, или действията му. Накрая, има еротоманийна делюзия, при която човек вярва, че някой друг, обикновено непознат или някой известен или с висок статус, е влюбен в него. Например мисленето, че известен певец е влюбен в болния. Това също е от особена важност, понеже понякога може да доведе до правни проблеми, като ограничителни заповеди, понеже така наречената връзка е едностранна. Понякога допълнителен начин за категоризиране на тези делюзии е по правдоподобността им или колко логични са. Ще кажем, че или са налудни, или не са налудни и делюзиите, които не са налудни, са тези, които технически са в сферата на възможното, така че технически могат да са верни, но са доста преувеличени, като примера с влюбения в пациента певец. Налудни делюзии са тези, които очевидно са неправдоподобни и определено не са взети от събития от реалния живот, като делюзиите за контрол, при които извънземни контролират действията и мислите. Това ще се приеме за налудна делюзия. Всичко това са делюзии, които са свързани с мислите и вярванията на хората, но хората, диагностицирани с психоза, може също да имат халюцинации и това не са задължително само зрителни халюцинации, а могат също и да са усещания, като чуване на неща. Тези неща обикновено са живи и детайлни, и изглеждат много реални, но не са. Най-чести всъщност са слуховите халюцинации, често под формата на гласове, като може да са изречени заповеди или разговор – сякаш гласовете, които болният чува, постоянно говорят помежду си, а не директно на човека, или може да са други звуци като цяло. Освен това може да има и зрителни халюцинации, а това обикновено са прости неща като проблясване на цвят, но някои изпитват ясни и разпознаваеми обекти като хора или лица. Можеш да разшириш това до други сетива като допир, мирис и вкус, но обикновено слуховите и зрителните са най-чести. Друг симптом на психоза, освен делюзии и халюцинации, са дезорганизирано поведение, което може да е директно наблюдавано, и дезорганизирано мислене, което може да се наблюдава недиректно, чрез речта на човек. Има няколко общи вида речево изразяване, които могат да предположат симптоми на психоза. Един от тях се нарича бедност на съдържанието, при което човек не дава много информация или не казва нищо съществено, когато говори, или може би казва доста повече, отколкото е необходимо, за да предаде съобщението. Друг речев модел, който може да се прояви, е излизането извън темата, когато отговаря на въпрос, което се нарича тангенциална реч, при което това, което казват, излиза от темата. Понякога наистина отговаря на въпроса, но по напълно "заобиколен" начин. Друг модел е мисловен блокаж, при което внезапно изгубват нишката на мисълта си и това може да се случи, когато има внезапно прекъсване на това, което са говорели. Има също и нещо, което е познато като словесна "салата", при което думите просто са поставяни заедно и няма логика или смисъл в казаното, като например "куче спи пиле молив дървета". Думите просто са сложени заедно, сякаш са били хвърлени в купа за салата и "сервирани" на случаен принцип. Накрая има персеверации, при които думи или идеи биват повтаряни, дори след като специфичната тема е била сменена. Сякаш продължават да се придържат към последната тема и продължават да говорят за нея в следващата тема. Последно, пациентът може да има симптоми на възбуда и агресия, при които, ако психозата не бъде лекувана, могат да започнат да се проявяват тревожност, повишени емоции и повишена двигателна дейност. Ако някой има психотични симптоми, може да има няколко подлежащи причини и една от тях е, че просто може да има друго психиатрично състояние, като шизофрения или кратко психотично разстройство, или други. Но може да има и друго медицинско състояние, като делириум, което е състояние на умствено объркване, което често се акомпанира от психотични симптоми. Друг виновник са психоактивни вещаства като алкохол или халюциногени като ЛСД. Накрая, определени лекарства също могат да причинят психотични симтоми, напр. лекарства за пПаркинсон като Леводопа. Някои антивирусни лекарства също могат да причинят психотични симптоми.