Шизоафективно разстройство

Шизоафективните разстройства са тези, при които човек изпълнява критериите и за шизофрения, и за тежко разстройство на настроението, и двете групи симптоми са достатъчни да причинят някакъв вид дистрес или влияят на нормалното ежедневие. Но какво точно е тежко разстройство на настроението? Това е общ термин или категория за болест, която включва сериозна промяна на настроението. Това не означава тъжно или раздразнено настроение от време на време, не означава просто лош ден или нещо такова. Разстройствата на настроението влияят на ежедневното ти емоционално състояние и са по-интензивни и по-трудни за овладяване от лошото настроение или тъгата. Това може да е персистираща тъга, която не изчезва. Има един вид спектър на разстройствата на настроението, при който поставяме нормалното настроение точно в средата. После всичко тук от тази страна е тежка депресия, която сериозно влияе върху способността да се наслаждаваш на живота, и между тези двете има различни степени на депресия. Ето тук, от другата страна, това е мания, която е абнормално повишено настроение. Може би неща като силно раздразнение или безсъние, или много бърза и енергична реч, или препускащи мисли. И, както тежката депресия, това ще е достатъчно, че да влияе на ежедневието ти. После имаш и тези различни степени между нормално и мания. Тежкото разстройство на настроението може да е тук при тежка депресия или тук при тежка мания, или може да имаш големи промени в настроението между депресия и мания, което понякога се нарича биполярно разстройство. Да кажем, че имаш този кръг за тежки разстройства на настроението, като депресия, мания или биполярно разстройство, а после този кръг представлява шизофрения и симптоми на психоза като халюцинации и делюзии. Ако комбинираме тези две групи, тази средна част наричаме шизоафективно разстройство, което, както се вижда, има и тежко разстройство на настроението, и симптоми на шизофрения. Но и при разстройството на настроението, както при шизофренията, все още нямаме образни или лабораторни тестове, които да ни кажат със сигурност, че някой има шизофрения или тежка депресия, или че този човек има и двете, което означава, че има шизоафективно разстройство. Поради това трябва да търсим симптоми и на шизофрения, и на разстройство на настроението, за да поставим диагноза шизоафективно разстройство. От голяма помощ на психиатрите за диагностициране на психичните разстройства е книга, наречена диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, пето издание, съкратено DSM 5 (а от 2022 е въведена нова версия – DSM-5 TR). Този наръчник помага на психиатрите да търсят определени специфични критерии, на които пациентът трябва да отговаря, за да бъде диагностициран с определено разстройство. Ако отидем до частта с шизоафективното разстройство, ще намерим няколко критерии, които човек трябва да изпълни, за да бъде диагностициран. Първо, пациентът трябва да има симптоми на психоза, неща като делюзии и халюцинации, без тежко разстройство на настроението за период от две седмици, за да покрие критерия за частта с шизофренията. Ако това не се случи, ако не е изпълнен този критерий, тогава симптомите вероятно са съвместими с психотична депресия, а не със шизоафективно разстройство. Второ, епизод с тежко разстройство на настроението, което е разстройство на настроението като депресия, мания или и двете, който трае повече от две седмици, трябва да е наличен заедно с шизофрения за непрекъснат период от време за класификация като шизоафективно разстройство. Но шизофренията не включва ли понякога депресивни симптоми? Каква е разликата между шизофрения с депресивни симптоми и шизоафективно разстройство? За да бъде диагностициран със шизоафективно разстройство, трябва да се покрият критериите и за тежко разстройство на настроението, така че ако човек е диагностициран с шизофрения с депресивни симптоми, депресивните симптоми трябва да не покриват критериите за тежко разстройство на настроението. В допълнение, пациентът трябва да изпитва проблеми с функционирането, както поради шизофренията, така и поради тежкото депресивно разстройство. Нека зададем въпроса за милион долара. Какво причинява шизоафективно разстройство? Досега може би успя да познаеш, че не знаем точно, но се смята, че в причината е включен дисбаланс на няколко невротрансмитери в мозъка като допамин или норадреналин. Въпреки че гените вероятно също играят роля, все още не сме идентифицирали кои гени. Като казахме това, знаем, че наличието на членове на семейството с шизофрения, биполярно разстройство или шизоафективно разстройство повишава риска от развитие на шизоафективно разстройство. Когато лекуваме шизоафективно разстройство, обикновено ще използваме лекарства, но трябва да сме внимателни, понеже има и симптоми на шизофрения, и на разстройство на настроението. В момента има само едно антипсихотично лекарство, което е одобрено от FDA за лечение на шизоафективно разстройство, и то се нарича палиперидон (наричано още и инвега). Но има и други антипсихотици, които може да бъдат използвани за лечение на симптоми на шизофрения и за помощ при овладяване на психотичните симптоми. За симптомите на разстройството на настроението зависи от самото разстройство на настроението. Ако човек има депресия, вероятно ще бъдат предписани антидепресанти. Ако има мания, вероятно ще получи антипсихотици и стабилизатори на настроението като литий. Освен лекарства, пациентът може да премине през някакъв вид психотерапия. Прогнозата за човек с шизоафективно разстройство е различна и се смята, че е някъде между тази за разстройствата на настроението и за шизофрения. Но трябва да отбележим, че има по-добра прогноза, отколкото при хора, които са само със шизофрения, и по-лоша прогноза от тази на хора само с разстройство на настроението. Най-добрата прогноза би била тук както е при разстройствата на настроението, а най-лошата прогноза е ето тук, както е при шизофрения. Шизоафективното разстройство е някъде между двете. Рискови фактори, които са свързани с по-лоша прогноза, са неща, които са свързани с психотичната страна, тоест са по-близо до шизофренията. Други неща са например ранно начало, липса на периоди на ремисия, т.е. временно възстановяване, и, накрая, както споменахме преди, наличие на член на семейството с шизофрения.