Загуба на богатство

Да разгледаме пример за начина, по който един имотен балон може да доведе до унищожаване на състояние. Искам да наблегна на това, че щом състоянието е унищожено, единственото възможно законодателно действие е да се преразпределят загубите. Не можеш да създаваш състояние спонтанно със законодателни мерки. Вероятно можеш да създаваш стимули за инвестиране и т.н., но ще говорим за това в бъдещо видео. Да кажем, че през първата година Тол Брадърс отиват в даден квартал и започват да го развиват, като построяват пет къщи. Нека нарисувам тези пет къщи. Къща едно, къща две, къща три, къща четири и къща пет. И да кажем, че обстановката за закупуване на къщи е била нормална. Това може да е станало през 1995 г. Нека просто кажем (за целите на примера), че е било през 1995 г. Но искам примерът да е абстрактен, така че можем да я наречем година едно. През 1995 г. тези хора намират пет нови семейства, които си купуват по една къща. Плащат по 100 000 долара за всяка. Това са били редовни заеми, а не пазар на обезпечени дългови задължения или на ценни книжа обезпечени с ипотеки. На практика тези хора трябва да сложат 20 процента на масата и да имат добра кредитна история, за да вземат кредит за останалата сума. Така те веднага получават капитал от 20 000 долара и заем от 80 000 долара. Това е моят код – "Е" за капитал. Имаме цялата тази сигурност, даването на кредити става по-лесно с всяка изминала година, защото цените на имотите се качват и хората спират да мислят за риска. Да кажем, че стигаме до 2005-а година. Ако говорим по принцип, това може да е година две. През 2005-а изведнъж всеки получава достъп до финансиране. Хората, които имат къщи всъщност не искат да ги продават, защото са убедени, че цените на имотите се покачват толкова бързо, че е само въпрос на време да станат милионери с имотното си състояние и вероятно да се пенсионират с него. Но има толкова изобилно финансиране, че всеки може да получи заем. Да кажем, че първите новодомци е трябвало да се преместят в по-изгоден район, може децата им да са отишли в колеж и да е трябвало да се посвият. Решават да продадат къщата си. И понеже има толкова голямо търсене, честно казано, всеки може да получи заем, този, който предложи най-висока цена за къщата до някаква степен е най-безразсъден или най-разумен. Както и да е, няма да навлизам в това. Но да кажем, че платят 1 милион долара за къщата. Нямат спестени пари, второстепенен кредит за 1 милион долара, отрицателна сума за погашение, нямат кредитна история и т.н. Плащат 1 милион долара. Това беше продажната цена на къщата. Можем просто да кажем, че те имат нулев капитал. Разбира се, този сега е в страхотно положение. Той вероятно е натрупал капитал през десетте години между 1995-а и 2005-а, но дори да не е, дори само да е платил лихвите по този заем от 80 000 долара, тогава имаше 20 000 долара, а сега получава 1 000 000 долара. Плаща 80 000 и на практика получава 920 000 долара плюс 20 000, които имаше преди. Така че се премества в Коста Рика с 940 000 долара и живее като крал. Въпреки че чух, че в Коста Рика също е станало скъпо. Както и да е, какво се случва сега в квартала? Тези хора не са продали къщите си. Не са открили някой индивид с второстепенен кредит, който да иска да наддава за къщите им. Нищо не се случва, няма обмен на средства, но изведнъж хората си казват: "Къщите ни не са по-лоши от първата продадена къща. Може дори да са по-добри. Така че нашите къщи също струват 1 милион долара. Всички разполагаме с (така да се каже) 1 милион долара на хартия." От само една транзакция. Това е квартал от пет къщи, но това може да се случи в квартал от 500 къщи. Трябва да намериш само един човек, който да плати прекомерно за къща, и всички в квартала изведнъж ще си помислят, че къщите им струват толкова. И така просто от въздуха, само защото един човек е получил евтин кредит и е платил прекомерно за нещо, всички в квартала си мислят, че току-що са получили състояние от 900 000 долара, поне в този пример. Никога няма да видиш деветкратно увеличение на цените на имотите, но не е необичайно да видиш двукратно увеличение за година. Е, виждали сме деветкратно увеличение за десет години, какъвто е нашият пример, така че не е толкова необичайно. Както и да е, това е цялото им спекулативно състояние. Но тези хора не искат да продават. Първо, те харесват къщата си, децата им са още там. И си казват: "Еха, за десет години къщата ми поскъпна от 100 000 долара на 1 милион, след още десет ще поскъпне от 1 милион на 10 милиона долара. Защо да я продавам, мога да се пенсионирам с нея." Не мислят за това кой може да купи къща за 10 милиона след десет години. Ще направя отделно видео за това, не искам да ми свърши времето. Но все пак могат да получат финансова полза от това. Финансовият им съветник може да им каже, че е доста неефективно да държат целия този капитал затворен в къщата им. С какъв капитал разполагат? Имаха 20 000 долара преди и въпреки че не са натрупали капитал, докато плащат ипотеката си, сега разполагат с капитал от още 900 000 долара. Така че финансовият им съветник, техните братя и сестри или приятелите им от работа ще им кажат: "Счетоводният ти баланс е толкова неефективен, защо не вземеш част от този капитал и не го вложиш в нещо?" Те си казват: "Това е добра идея, ще взема заем, обезпечен с повторна ипотека." Да кажем, че този човек отива в банка и там му предлагат заем от 500 000 долара, обезпечен с повторна ипотека, срещу лихва от 8 процента по него. Това е банката. Банката смята, че е направила страхотна сделка. Защото този заем от 500 000 долара е обезпечен. Ако този човек не може да се разплати, не може просто да обяви фалит и банката да остане без нищо, което да може да вземе. Този заем е обезпечен с къщата. Банката си казва: "Ако този човек не може да се разплати по кредита си за 500 000 долара, ако по някаква причина не го покрие, ще получим къщата им. А тяхната къща струва 1 милион долара. А защо смятам, че е 1 милион? Защото една къща в квартала е била продадена за 1 милион долара и за съжаление така се оценяват имотите. Хората ще си кажат: "Друга къща в този квартал беше продадена за 1 милион, тази трябва да струва толкова, защото е много подобна или дори по-добра. Този банкер смята, че е направил страхотна сделка, по-добра от купуването на ценни книжа. Получава 8 процента, а ценните книжа носят 3 или 4 процента. А ако не могат да си плащат кредита, банката ще получи актив, който вероятно струва повече от сумата по кредита, така че могат да я продадат на търг и лесно ще си получат 500 000 долара обратно. Така че управляващите риска в банката си мислят, че са направили страхотна сделка. Те вероятно са разцепили тези неща и са ги продали на други хора, като са получили рейтинг ААА за тях и т.н. Но какво се случва след това? Да кажем, че през 2005-а година в нашата въображаема вселена е бил пикът на кредитния цикъл. Това е била годината, в която кредитите са били най-свободни. Тези хора без работа и заеми от 1 милион долара вероятно дори не са могли да си плащат ипотечните кредити, да не говорим да ги продължат, или дори не могат да платят първоначалния заем с ниска лихва. Така че вероятно ще започнат да просрочват плащанията, кредитите започват да се затягат и да кажем, че този губи къщата си. Той връща къщата на банката. Банката я обявява на търг и да кажем, че получава само 300 000 долара от търга за къщата. Междувременно какво направиха всички тези хора със сумата от 500 000 долара, която имаха? Тяхното намерение беше да вземат заеми, обезпечени с повторна ипотека, за да вложат тези средства в някаква дейност, да ги инвестират по някакъв начин. Те си казват: "Какво може да е по-добра инвестиция от ремонтите дейности?" Защото всички знаем, че къщата е най-добрата инвестиция. Така че за съжаление много от тези 500 000 долара са "инвестирани" в гранитни плотове, две допълнителни бани на къща, дървени подове, можеш да си представиш. Искат и да се поглезят, затова са отишли малко на почивка. Така парите са "инвестирани" в къщата им. Защото са си казали, че това ще увеличи стойността на къщата им, а като страничен ефект ще изглеждат доста добре в сравнение със съседите и ще го ударят на живот. На практика мога да живея над очакваното ниво за моите доходи. Направих няколко видеа за разликата между инвестиране и консумация, но твърдя, че тези 500 000 долара не са били истинска инвестиция. Това е било консумация, защото по никакъв начин не прави света по-продуктивен. Не увеличава световното икономическо състояние, така че не е инвестиция. Може да е инвестиция, ако по някакъв начин прави актива ти емоционално по-привлекателен, така че някой още по-голям глупак да плати повече за него. Не си построил фабрика и не си изобретил някаква нова технология, която ще направи всички ни по-богати, просто си налял пари в нещо, което ще подобри малко начина ти на живот, както и на този, който купи къщата ти. Но както и да е, тази къща е била отнета от банката. Продадена е на търг за 300 000 долара, това вероятно е през 2006-а година. Сега изведнъж всички тези хора, които са взели заеми, обезпечени с повторна ипотека (да кажем, че всички са го направили), си казват: "Ей, аз изплащам заем от 500 000 долара. Всъщност изплащам заем от 500 000 долара плюс първоначалния ми заем от 80 000, така че имам дълг от 580 000 долара за актив, който току-що се продаде за 300 000 долара. Какво мислиш, че ще направят? А аз току-що осъзнах, че времето ми свърши, така че ще продължа в следващото видео.