Загуба на богатство 2

Какво се случи в предишното видео? Имахме един хубав, скромен квартал през 1995-а г. Всеки предвидливо си купи къща с първоначална вноска от 20 процента и обща цена от 100 000 долара. Честно казано, вероятно е имало още хора, които са искали да си купят къща, но не са могли да получат финансиране. Това не случайно е било така, защото е трябвало да се докажеш, преди да получиш финансиране. Както и да е, 10 години минават, финансирането доста поевтинява заради динамиката от вдигането на цените на имотите, банките подценяват риска и са склонни да дават заеми на все повече хора. И правят това, за да не изостават от другите банки. През 2005-а г., около върха на балона, някой си купува къща едно за 1 000 000 долара с второстепенен заем без първоначална вноска. И след това, година по-късно, къщата е отнета и продадена на търг за едва 300 000 долара. Но между момента на закупуването на къщата за милион долара и продаването на търг за 300 000 долара... Да кажем, че това става през 2008-а г. През 2008-а тази къща е отнета и продадена на търг за 300 000 долара. Междувременно всички тези хора (да кажем, че са били всички) взеха заеми, обезпечени с повторни ипотеки, за 500 000 долара. Всички те имат дълг от 500 000 долара от заемите, обезпечени с повторни ипотеки, плюс остатъка от първоначалния заем за 80 000, което вероятно прави 580 000 долара, ако са плащали само лихви. Може да е малко по-малко от това. Да кажем, че е грубо 500 000 долара. Първоначално, вероятно през 2008-а, всички те си казват: "Знаете ли какво, това е временно, това беше цената за бърза продажба, тези търгове всъщност не отразяват реалността на пазара. Така че просто ще стоим и ще чакаме цените на имотите да се вдигнат, защото това не беше реална транзакция. Но да кажем, че идва 2009-а и това лице, притежателят на къща номер две, или трябва да се премести, защото е получил работа в друг град, или вероятно е бил съкратен и не може да си плаща ипотеката повече и трябва да продаде къщата си. Опитват да продадат къщата известно време и не случайно я обявяват за 600 000 долара. Никой не се обажда известно време. Имаш много хора, които се опитват поне да покрият заема, когато продадат къщата си. Но никой не купува къщата им. В някакъв момент се отказват. Отиват в банката и им предлагат къса продажба, при която, ако я продадат за по-малко, не им дължат остатъка по заема. Но банките все още са доста уверени и отказват. Къса продажба е когато продаваш нещо за по-малко от сумата, която дължиш за него. Къса продажба би било, ако притежателят на къща номер две има ипотека за 500 000 долара и продаде къщата си за 480 000 долара, но банката се съгласи, че не дължи повече от 480 00 долара – това е къса продажба. Нали? Но от банката казват: "Не, или продаваш къщата... или си изплащаш дълга към нас, или ти отнемаме къщата." Тогава той казва: "Знаете ли какво, аз нямам какво да губя. Току-що изгубих работата си. Ето ключовете за къщата, отнемайте я. От банката се съгласяват, отнемат я и няколко месеца по-късно осъзнават, че е било грешно решение. Защото сега, когато пуснат къщата на търг, няма да получат дори 480 000 долара за нея, ще получат 250 000 долара. Всичко това звучи като много краен пример. Ситуации много подобни на тази, която описвам, се случиха на места като Модесто и Стоктън, Калифорния, както и в части на Маями, Невада и Аризона. Но както и да е, къщата е продадена на търг за 250 000 долара. Сега всеки в квартала започва да се плаши, защото този с къща номер две наистина се опита да продаде – не успя, опита с къса продажба – не можа, а когато банката пусна къщата на търг получиха по-малко от сумата за къща номер едно, 250 000 долара. Сега всички тези хора се питат: "Какво правя? Работя на три места, за да плащам ипотека от 500 000 долара за къща, която вероятно струва 250 000. Ако някой погледне рационално на нещата, 250 000 долара не е някаква невероятно ниска цена. Те платиха 100 000 долара за нея. Вероятно ако коригираш цената спрямо ръста на БВП или инфлацията, тези 100 000 долара през 2009-а може сега да са 150 000 или 200 000 долара. Така че 250 000 долара всъщност не е налудничава цена. Както и да е, всички тези хора се питат: "Защо да работя толкова усилено като договорен слуга по тази ипотека? Просто ще дам ключовете обратно на банката." Това се нарича "дрънкаща поща". Даваш ключовете обратно на банката. Да кажем, че този човек дава ключовете обратно на банката – същата банка, в която смятат, че са дали разумен заем. Мисля, че това е къща номер три. Те дават ключовете от къщата обратно на банката, вместо да изплащат заема. Банката получава тази къща. Пуска я на търг и получава 250 000 долара. Какво се случва с банката? Банката даде заем от 500 000 долара и получи обратно 250 000. Освен това този човек също загуби целия капитал от къщата си, който имаше първоначално. Собствениците на къща номер три изгубиха къщата. Какво състояние е загубено от гледната точка на всеки един човек? Банката е дала 500 000 долара реален капитал, истински пари, които можеха да се използват за построяването на фабрика, за засаждане на някакви култури, за изследователска и развойна дейност, която би могла да разработи нови материали или технологии. Това беше капитал от реални 500 000 долара. И сега получиха къщата и я продадоха на търг за 250 000 долара. Нали? Така че загубиха 250 000 долара. А това лице, номер едно, какво загуби? С участието си в тази транзакция, те загубиха капитала, който първоначално са вложили в къщата си. Какъв беше размерът на този капитал? Те имаха капитал от 20 000 долара преди да осъществят тази транзакция, нали? Така че са загубили този капитал от 20 000 долара. Честно казано, те можеха да продадат тази къща, която струваше 100 000 долара, за 250 000. Знаем, че дори в този "труден имотен пазар" можеха да я продадат за 250 000 долара. Те реално са имали, да видим, заем от 80 000 долара, актив за 250 000 долара, така че реално са имали 250 000 минус 80 000, което прави 170 000 долара. Така че те реално са загубили капитал от 170 000 долара, ако сметките ми са верни. Но мисля, че разбираш идеята. Те са изградили някакъв капитал чрез поскъпването на имота, макар цената къщата да не се покачи от 100 000 долара до 1 000 000, от 100 000 стана 200 000 долара. Така че капиталът им всъщност е бил 20 000 долара плюс 150 000, които биха получили от увеличението на стойността на актива, ако не бяха участвали в тази транзакция. Така че щяха да имат още 170 000 долара капитал, който са загубили. Притежателят на имота е загубил 170 000 долара. Колко са загубили тези две страни заедно от участието си в тази транзакция? Да видим, 300 000 плюс – загубили са общо 420 000 долара. 420 000 долара просто са заличени. Просто изчезнаха от икономиката. Къде отидоха? Съществуваха в някакъв момент, трябва да са отишли някъде. Е, бяха изконсумирани. Отидоха в тези гранитни плотове, дървени подове и почивката – почивката е чиста консумация. Можеш да твърдиш, че вероятно част от почивката е инвестиция, ако ти помага да станеш по-продуктивен, но в по-голямата си част е чиста консумация. Неща като дървени подове, две допълнителни бани и гранитни плотове – има някаква стойност там, но тя определено не е равностойна на сумата, похарчена за тях. Те са активи, които се обезценяват; те са луксозни стоки; те вероятно са съобразени с вкуса на този, който ги е направил. Както и да е, идеята на това видео е, че относно балоните с активи като имотите съществува омаловажаване на риска и схващането, че цената на даден клас активи може само да расте. Тогава хората започват да имат нереална представа за стойността на активите и започват да вземат заеми и да упражняват ливъридж съобразно тези нереални представи. Имаш неправилно разпределение на състоянието и на практика много ресурси биват унищожени. Ресурси, с които можеха да се построят фабрики, училища, пътища или нещо друго, се използваха за изграждане на гранитни плотове, отиване на почивка и усещането, че е добра идея да се започне да се пазарува от Уилямс-Сонома, Нейман Маркус или нещо подобно. Всичко това на практика е просто консумация, която унищожава състоянието. То просто изчезва. Наблягам на това, защото сега имаме правителство, което някак счита, че може по законодателен път да спре реално унищожаване на състоянието. Смятат, че ако просто купят по някакъв начин този заем от банката, заема за 500 000 долара, и го държат достатъчно дълго, може обезпечаващият актив... Къщата беше отнета, така вече дори нямаме заем, имаме къщата. Вероятно правителството си мисли, че ако просто купят тази къща и я държат достатъчно дълго, цената отново ще стигне един милион долара. Може да стигне един милион, ако населението ни се увеличи толкова много, че един ден отново стане продуктивен актив, или актив, който е обект на голямо търсене. Или може цената никога да не се покачи, може да е къща, построена в нищото, която не е от полза за никого, и да се превърне в място, където се събират бездомници, докато целият район не стане един празен квартал. Кой знае? Но изводът е, че правителството си мисли, че когато нещата се влошат, то може да се намеси и да не позволи на хората да осъзнаят, че са унищожили състояние. Аз наричам това законодателство срещу реалността. А реалността е нещо, с което много трудно можеш да се бориш, дали със законодателство, ораторство или възприемането на вселена, която не е в съгласие с нея. Както и да е, това е същността на проблема. Но при все това, не искам да изглеждам като един от онези пораженци, които твърдят, че няма решение за кредитната криза. В частност, банковата криза, с която се справяме в момента. В следващото видео ще дам възможно решение, което всъщност ми беше предложено от един приятел от икономическото училище. Всъщност смятам, че е доста логично това, че замразяването на кредитите, което се случва в момента, е същността на проблема.