Диего Ривера, „Човек на кръстопът“

Когато Дворецът на изящните изкуства отваря врати на 29 Ноември 1934 г. в Мексико сити, широката публика най-накрая има възможността да види Човекът, повелител на Вселената на Диего Ривера. С размери 15,75 х 37,5 фута тази епична творба изисква внимателно разглеждане. По-малко от десет месеца по-рано първата версия на Ривера - оригинално озаглавена Човек на кръстопът - била унищожена в центъра Рокфелер в Ню Йорк след месеци на спорове.

Ривера преживява плодороден период, когато се заема с тази стенопис. Неговата ретроспективна изложба в МоМА, открита през декември 1931 г., поражда множество положителни отзиви, а последващи задания за стенописи в Сан Франциско и Детройт утвърждават неговата популярност като един от най-великите стенописци в Мексико. И въпреки това нещо се случва с поръчката в Рокфелер център: дали това е цензура, липса на комуникация или нещо по-средата, но Мъж на кръстопът на Ривера се превръща в една от най-скандалните творби, която така и не е била създадена.

В по-късната (оцеляла) версия в Музея на двореца на изящните изкуства, Човекът, повелител на Вселената, работник в центъра сочи към огромна машина на кръстопътя на политическите идеологии, които доминират през този период: капитализъм (вдясно от фигурата) и комунизъм (вляво от фигурата).

Въпреки, че композицията кипи от трескаво движение, Ривера установява ред, като използва централната фигура за вертикална ос: ако разделим сцената с отвесна линия по средата, пространствата и обектите (подобно на две гигантски лупи) се подреждат.

Тази подредба предизвиква сравнение между двете страни.

В горната част на страната, посветена на капитализма, например (наше ляво, вдясно от централната фигура) са показани жестокостите на Първата световна война. Ривера подчертава как капиталистическите нации използват технологията (отровен газ, автомати и военни самолети) като деструктивна сила.

За разлика от тях в горната част на страната, посветена на комунизма (наше дясно, ляво на централната фигура), е подчертано величието на руската революция, чийто монумент достига долната част на композицията.

Ако продължим да разглеждаме дясната страна, виждаме ключови фигури на работническото движение (Лев Троцки, Фридрих Енгелс и Карл Маркс), застанали в краката на класическа скулптура без глава, белязана със свастика. Когато погледът ни се премести надолу вдясно, разбираме, че работниците са седнали върху свалената глава на скулптурата.

От другата страна на композицията Ривера поставя друга класическа скулптура (анахронистично отбелязана с християнски кръст). Въпреки че фигурата няма ръце, нейното лице и мълнията я определят като Зевс, върховния гръцки бог.

Обезобразявайки тези класически скулптури, Ривера критикува историята на традиционното изкуство (и съответните вкусове), както и политическия елит (от античните империи до католическата църква и фашизма), който - според него - потиска масите през цялата човешка история.

Чрез това символично обезглавяване комунистите заменят доминиращата в Европа идеология с нов начин на мислене. Въпреки че статуята от другата страна държи светкавица, фигурата е лишена от ръце, което го прави безсилен срещу сътресенията в капиталистическите страни: зад основата на скулптурата работници от Ню Йорк се бият срещу полицията, докато богатите (сред които се вижда и Нелсън Рокфелер) се отдават на разврат между лупата вляво и работника в центъра. Секторът срещу тази сцена включва Владимир Ленин, който държи ръцете на работници от различни раси. Въпреки че това е малък фрагмент от стенописа, тази картина е в основата на полемиката, пред която е изправен Ривера в САЩ.

Въпреки че Ривера се радва на огромен успех, той среща и тежко отричане, както заради политическите си, така и заради художествените си практики. Той смята своите стенописи в Детройтския художествен институт (1932-33) за едни от най-великите си творби, но работата му предизвиква отхвърляне, защото представя хора от различни раси, които работят заедно.

Най-известното противоречие в неговата кариера идва, когато рисува Човек на кръстопът, стенописът за сградата на Радио корпорацията на Америка (RCA) на центъра Рокфелер през 1933 г. (стенопис, на който по-късно е базиран Човекът, повелител на Вселената). От стотиците фигури в Човек на кръстопът Ленин предизвиква най-силен дебат. Заглавие от New York World-Telegram от 24 април твърди “Ривера греши със сцените на комунистическата дейност за стените на RCA и Рокфелер младши ще плати сметката.” Десет дни по-късно Нелсън Рокфелер, покровител на Ривера и член на известно заможно семейство, кара художника да премахне Ленин. Когато Ривера отказва, заданието му е заплатено и той е освободен. Стенописите били покрити и по-късно - унищожени, докато привържениците на Ривера се събирали, за да защитят творбата. “Рисувам това, което виждам” на Е.Б.Уайт, написано като протест, подчертава тази среща на различни политически идеологии:

Както предвижда Уайт, Ривера се смее последен. Осем десетилетия по-късно неговият стенопис съществува на две места: физически в Музея; и нематериално като история на цензурирана творба, останала в историята на изкуството.

Есе от Дорис Браво

Допълнителни ресурси: