Диего Ривера, „Продавачката на калии“

(джаз музика на пиано) Гледаме към картина от колекцията на Националната банка на Мексико. Това е „Продавачката на калии“ от Диего Ривера. Представя местна жена с огромен букет от калии. Той изглежда много по-голям от нея, особено защото е коленичила. А тялото ѝ е изцяло заградено от тези чудно красиви, изваяни цветя. Калиите са сами по себе си като красиви абстрактни форми, но тук Ривера изследва изразните им качества. Борави така с цвета и светлината, че да накара картината да сияе. Цветовете са разкошни – зелените тонове на стеблата, цвета на слоновата кост на цветовете и белите им тичинки. Синьото облекло на жената, кафявите ѝ плитки и цвета на кожата показват как Ривера едновременно обръща внимание на местната култура, но и на бедността на тези хора. Точно в това е същността на картината,. нейната енергия и послание, в намирането на красота и тържественост в тази бедност и нищета, в това страдание. Виж как калиите обхващат цялото пространство на платното. Рисувано е с маслени бои върху мазонит (вид шперплат). Разпростират се до горе, до самите ъгли, където виждаме красив зеленикаво-син цвят и надолу по стъблата, до основите. Интересно е, че фигурата е някак симетрична, стъпалата ѝ са обърнати навътре, ръцете се подават, за да прегърнат множеството калии, но се долавя и нещо тягостно и меланхолично. Сякаш ако въображаемо махнеш цветята, фигурата би била в поза за молитва. Има нещо много сериозно и тихо. Но ако си представим остатъка от деня ѝ, той би бил изтощителен. Тя би обикаляла из град или село, продавайки тези калии, а това е доста тежка работа. Ривера говори за вглеждането във всекидневието на мексиканците, например всекидневието на пазара, от където черпи своето вдъхновение. Ривера си спомня за прибирането си у дома, което е завръщането му от Европа. След като е учил и рисувал там, той пише: „Прибирането ми у дома събуди естетическа наслада в мен, която е невъзможно да се опише. Навсякъде виждах потенциален шедьовър – в тълпите, в пазарите, във фестивалите, в маршируващите батальони, при работниците в работилниците, в полетата, във всяко сияещо лице, във всяко лъчезарно дете“. Ривера не поглежда към историческата тематика, не поглежда към митологията, не поглежда към религиозната живопис, а намира вдъхновение в ежедневния живот на Мексико. (джаз музика на пиано)