Диего Ривера, „Човек, контролиращ вселената“

(приятна музика на пиано) Тук сме в Двореца на изящните изкуства в Мексико Сити, заобиколени от огромни стенописи на едни от най-важните стенописци в Мексико. Те са Ороско, Сикейрос и Диего Ривера. Идеята на стенописците в Мексико през 20-те и 30-те г. на ХХ век била създаването на публично изкуство на публични места в Мексико Сити и други градове в страната. Стенописите не се местят и, за разлика от маслените картини, няма как да се купят, продадат и да се поставят в частен дом. Това действително е изкуство за народа. Това се случва скоро след Мексиканската революция и следва линията на утвърждаване на нова република в Мексико, която се дистанцира от диктаторското и колониалното минало. Картината, която разглеждаме – „Човекът, повелител на Вселената“, е истинска фреска, т.е. нарисувана е директно на стена с мокра мазилка. Любопитно е, че това не е първата ѝ версия. Първоначално е била поръчана от Джон Д. Рокфелер-младши за Рокфелер Плаза 30 – бижуто на Центъра „Рокфелер“. Джон Д. Рокфелер-младши е бил един от наследниците на огромно богатство, натрупано от нефт. Направил е и значителни инвестиции в недвижими имоти, като Рокфелер център в сърцето на Манхатън в Ню Йорк. Ривера е бил в САЩ. Била му е възложена голяма, самостоятелна изложба в Музея на модерното изкуство (MoMA). Важно е да се отбележи, че жената на Джон Б. Рокфелер – Аби Рокфелер, е била един от основателите на MoMA. А Ривера вече бил рисувал стенописи в Сан Франциско и Детройт. И сега тук в Ню Йорк, в Рокфелер центъра, но този стенопис не оцелява. Ривера имал проблеми защото включил във фреската образи на комунистически фигури. Не е нужно да споменаваме, че Рокфелер не бил очарован да има Ленин в лобито на главната си сграда – Рокфелер център. Не, той е капиталист и враг на комунизма. Казал е на Ривера да махне фигурите, той отказал и така се стигнало до сблъсък. Стенописът бил унищожен. Самата стена била изкъртена. На Ривера било платено дължимото и бил отстранен. После получава възможността да го нарисува отново в Мексико Сити. Оригиналният стенопис се нарича „Човек на кръстопът“. В Мексико Сити преправената версия се нарича „Човекът, повелител на Вселената“. Трябва да спомена, че това заглавие ми харесва повече. В центъра има масивна фигура, която изглежда така, сякаш управлява гигантска машина и изглежда контролира вселената. Но това е и кръстопътят. Очевидно е, че композицията е разделена на две и идеята за това, по кой път ще поеме бъдещето в началото на 30-те, когато това е рисувано, все още е била открит въпрос. 30-те години на миналия век са период на сериозни сблъсъци. В Европа се надига фашизмът, има икономическа криза по целия свят, огромна безработица и лишения, и хората сочели капитализма като причина. На Уол Стрийт се спекулирало, пазарът бил сринат и хората гладували. Възможно ли е капитализмът да бъде заменен от по-справедлива система, която, както я виждали комунистите, не облагодетелства само елитите? Ривера е симпатизирал на тези идеи – виждаме го и в този стенопис. Нека да го разгледаме отблизо. Централната фигра, както каза, е човекът, който контролира вселената. Погледни ръката, държаща това малко кълбо, в което се отразява контролен панел. Човекът е в центъра на огромен „Х“, образуван от стеснени елипси. В едната от тях се вижда космосът и вселената. В другата е микрокосмосът, виждаме бактерии. Има и две огромни лещи, рамкиращи фигурата отдвете страни. Изглежда се показва способността на човек да се взира и в необятността на космоса, и в най-малките форми на живот. Великите неща, които науката ни е донесла – способността ни да разбираме звездите и планетите, галактиките и нашето място сред всичко това. И другото велико нещо, което науката ни носи, е разбирането на микроскопичния свят, което ни позволява да лекуваме болести. Ранният ХХ век е момент на изправяне лице в лице с невероятните плодове на индустриалната и научната революция. В горния ляв ъгъл ясно се вижда война – войници с противогази, небе, изпълнено със самолети, насилие и огън, както и танкове в далечината. Вляво виждаме Москва и Червения площад, и обединените комунистически труженици от цял свят. От двете страни – и отляво, и отдясно, виждаме тези масивни класически фигури. Скулптури, които изглеждат счупени – отляво вероятно е Зевс, който сякаш държи мълния. Носи кръст на врата си – вероятно загатване, че християнството е точно толкова фалшиво, колкото и древните езически религии. Вдясно другата счупената скулптура има нацистки символ. Внушава се, че установеният ред замира и старите, класически структури, на които се опира западната цивилизация, вече не функционират. Има и цяла серия от портрети. Вдясно виждаме Ленин и Троцки. Вляво виждаме Дарвин после виждаме група заможни хора, напълно неосъзнаващи и незаинтересовани от страданието на бедните. Ако се вгледаш по-близо, може да се види портрет на Джон Д. Рокфелер-младши. В гнева си Ривера го поставя тук, заради унищожаването на по-ранното му произведение. Някои историци на изкуството отбелязват, че главата на Рокфелер е точно под някои от образците на микроскопичния свят. Някои предполагат, че изображението точно над главата му е на сифилис. За мен е интерсно, че и от двете страни изглежда имаме обещание за обединяване на народи от различни етноси. Ако погледнем по-долу вляво, се виждат фигури от различни етноси, които се обучават. Отдясно е Ленин, който е хванал ръцете на хора с различен цвят на кожата. Взирайки се в тази картина, виждам човек, който наблюдава целия хаос на съвременния свят, целия напредък, всички невероятни добрини и невероятните злини. И се опитва да го систематизира. Опитва се да го разбере и да го организира по начин, който да има смисъл в свят, който толкова много хора са усещали, че сякаш се клати и всеки момент ще излезе ивън контрол. Все още до голяма степен сме на подобен кръстопът. Технологията става все по-важна в живота ни. Какво ще ни донесе тя? По-егалитарно общество, свят, където всеки може да се образова? Или ще донесе още по-голямо неравенство? Тези теми се дебатират и днес. Все още се борим с нарастващата мощ на инструментите, които сме създали, и със силата, дадена ни от технологията, и с изборите, които правим, и с това как да си служим с тази сила. (приятна музика на пиано)