Метафизика: Възникване

Казвам се Пол Хъмфри. Преподавам философия в университета на Вирджиния и днес искам да говоря за възникването. Възникването е сложна тема и ще разгледаме само някои от най-основните му характеристики. Нека започнем с редукцията, понеже се смята, че възникването се проявява, когато редукцията се провали. Редукцията е доста лесна за разбиране. Предположи, че имаш лего сет, тези малки пластмасови блокчета, които се прикрепят едно към друго. Като използваш тези основни градивни блокчета, можеш да построиш много различни видове обекти, от автобус до реплика на Белия дом. Можеш също да вземеш автобуса и да го разделиш на оригиналните му съставни блокчета. Редукционистките методи често са основани на този подход на генеративен атомизъм. Имаш група основни обекти и всичко друго е само комбинация от тези обекти, подредени по различни начини. Редукционистките методи са били изключително успешни в науките, в логиката и в компютърните науки и само когато те се провалят, в играта влиза онтологичното възникване. Преди да обсъдим онтологичното възникване, нека вземем по-лесен случай, такъв на епистемологично възникване. Епистемологичното възникване се случва, когато не е възможно да прогнозираш предварително, дори по принцип, възникващи феномени. Предположи, че си в кола, която опитваш да изкараш от поляна, което е паркинг за рок фестивал. Има само един изход, колите идват от всички посоки, хората те пререждат и ти се движиш "стъпка по стъпка". Невъзможно е да прогнозираш дори до най-близкия половин час кога ще излезеш. Това е поради броя и сложността на взаимодействията между колите. Знанието за това бъдещо събитие не може да бъде редуцирано до прогноза от малка група основни принципи, по начина, по който прогнозираме слънчево затъмнение. Единственото нещо да направиш в паркинга е да чакаш, докато събитието не се случи. Но онтологически системата отново е просто сбор от коли и техните взаимодействия. Епистемологичното възникване обикновено се случва и генеративният атомизъм се проваля или поради липсата ни на знание за участващите процеси, или понеже прогнозата е твърде сложна, за да бъде направена. Онтологичното възникване е по-трудно за характеризиране от епистемологичното възникване, понеже засяга характеристики на света, които не могат да бъдат редуцирани до основни вещества. Примерите за онтологично възникване са редки и не трябва да ги търсим в ежедневието си, но съществуват във физиката и химията. Полезно е да разгледаме четири типични характеристики на онтологичното възникване. Те са, че възникващата единица възниква от оригиналните единици. Възникващата единица е нова и е също автономна, включен е някакъв елемент на холизъм. Един пример за онтологично възникване е това, което се нарича заплитане на квантови състояния. Заплитането има специалната характеристика, че когато два обекта се комбинират, състоянията на оригиналните обекти не фиксират състоянията на свързания обект и тези оригинални състояния не продължават да съществуват като компоненти на съвместното състояние. Можеш да видиш колко различен е този случай от примера с лего блокчетата. Тези две характеристики нарушават два централни аспекта на генеративния атомизъм и възспират редукцията на съвместното състояние до индивидуалното състояние. Втори пример е ковалентното свързване в химията. Ако два водородни атома, всеки от които се състои от протон и един орбитиращ електрон, бъдат ковалентно свързани в молекула водород, електроните губят индивидуалните си идентичности и има само един съвместен заряд, притежаван от молекулата. Понякога се предполага, че човешкото съзнание е пример за онтологично възникване, но мисля, че не разбираме съзнанието достатъчно, за да направим обмислена преценка дали всъщност е онтологично възникнало. В заключение, това, което току-що обсъдихме, е пример от натуралистката метафизика, вид метафизика, който използва научно знание за извеждане на своите заключения. Надявам се, че също показах колко удивително може да е възникването, ако бъдат приложени внимателна комбинация на фактите и философска мисъл.