If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:07

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Дженифър Уанг и преподавам философия в университета в Джорджия. Днес ще говоря за парадокса за Кораба на Тезей. Парадоксът е бил записан от Плутарх, древногръцки историк, въпреки че се е появявал в много различни форми през вековете. Той е следният. Тезей бил велик митичен герой от Атина, който отплавал за Крит и убил Минотавъра, създание с главата на бик и тяло на мъж. След като Тезей се върнал, корабът му бил оставен в атинското пристанище като паметник. С вековете дъските на кораба изгнили и постепенно били заменени. Няма голямо значение, че дъските изгнили или че корабът все още имал мачти и платна и други корабни неща. Можем да опростим историята. Да се престорим, че корабът на Тезей е много прост кораб, направен от хиляда дъски и нищо друго. Нека също да кажем, че дъските са направени от неуязвимо дърво, супер дърво, така че никога да не изгният. В това, което ще нарека сценарий 1, корабът на Тезей има хиляда дъски, които много бавно биват заменени през период от хиляда години. Това е една дъска на година. Ето го парадокса. Със сигурност един кораб може да оцелее след замяната на една от дъските си. През първата година, когато първата дъска бъде заменена, това пак е корабът на Тезей. През втората година, когато втората дъска бъде заменена, това пак е корабът на Тезей и така нататък до година хиляда. Но корабът през година 0, оригиналният кораб на Тезей няма никакви общи части с кораба през година хиляда, който можем да наречем "А". Тогава как може А да е истинският кораб на Тезей? Томас Хобс, английски философ от 17-и век, добавил нов елемент към историята. В сценарий 2 един корабен механик задържа всички стари дъски на кораба на Тезей и ги използва, за да построи точна реплика на оригиналния кораб, като поставя всички дъски в същата подредба. В този сценарий в година 1000 има два напълно еднакви кораба: този, чиито дъски били постепенно заменени, което нарекохме "А" в сценарий 1, и този, построен от старите дъски, който можем да наречем "В". За А все така се смята, че е реалният кораб на Тезей, както беше в сценарий 1. Но за В също може да се твърди, че е реалният кораб на Тезей. Все пак е направен от същите части като оригиналния кораб на Тезей в същата подредба. Но не е възможно и двата да са корабът на Тезей. Нека разгледаме по-внимателно подлежащите предположения, които създават парадокса. Едно предположение е, че обикновените предмети оцеляват постепенна промяна. Това е много правдоподобно. Не можеш да унищожиш сако, просто като премахнеш едно от копчетата му. Може би можеш да нарушиш естетиката на сакото, но не това е проблемът тук. Това пак си е същото сако. Просто е малко променено. Принципът, че обикновените предмети оцеляват след постепенна промяна, мотивира заключението, че А е реалният кораб на Тезей. Друго предположение е, че един предмет отива там, където отиват частите му, поне в случаи, в които частите са в същата подредба. Нека променим сценария си, така че дъските на кораба биват постепенно премахнати, но не биват заменени с нови дъски. Отново, старите дъски биват използвани за създаване на точна реплика на кораба, така че в края на новия сценарий има само един кораб, корабът, който нарекохме В. Ще наречем този променен сценарий "сценарий 3". Принципът, че един предмет отива там, където отиват частите му, мотивира заключението, че В е реалният кораб на Тезей в сценарий три. Но мотивира това заключение и в сценарий две, при който в края има два кораба. Не изглежда сякаш можем да приемем и двата принципа. Кой от тях трябва да отхвърлим? Нека разгледаме някои възможни решения на парадокса с кораба на Тезей, някои от които включват отхвърлянето на единия или другия принцип. Всички те имат някакъв недостатък. Решение едно е да отхвърлим принципа за частите. Това решение означава да кажем, че в сценарий три корабът накрая не е корабът на Тезей, въпреки че има всички части, подредени по точно същия начин. Решение две включва да отхвърлим принципа за промяна: обикновените предмети оцеляват постепенна промяна, но не цялостна. Тоест по някое време между година 0 и година 1000 премахването на една дъска разрушава кораба на Тезей. Проблемът е, че това решение изглежда произволно. Защо премахването на, да кажем, дъска номер 543 да унищожава кораба на Тезей, но не и премахването на номер 542? И в този момент корабът, който бива построяван от старите дъски в сценарий две, става ли изведнъж кораба на Тезей? При решение три дъската, която разрушава кораба на Тезей, не е някаква средна дъска. Вместо това веднага, когато дъска номер 1 бъде премахната, корабът бива разрушен. Това решение също включва отхвърлянето на принципа за промяна, но предлага по-силна теза на негово място: обикновените предмети никога не оцеляват никаква промяна. Тази гледна точка била поддържана от Родерик Чизъм, американски философ от 20-и век, който бил вдъхновен от пастор Джоузеф Бътлър, английски теолог и философ от 18-и век. Тезата на Бътлър била, че обикновените предмети, като корабите, продължават да съществуват само в широк и популярен смисъл. Дали А, или В е приет за Кораба на Тезей, в крайна сметка е нещо от практически смисъл. Според тезата на Бътлър никой кораб никога не оцелява на никаква промяна. Но тази гледна точка не само е неправдоподобна, а и води до извода, че има хиляди кораби, когато мислим, че имало само един, тъй като разрушението на всеки кораб е последвано от създаването на нов кораб. При решение номер четири не е нужно да отхвърляме нито принципа за промяната, нито принципа за частите. Вместо това тук решението е да кажем, че и А, и В са корабът на Тезей. Това включва отхвърляне на следния принцип, наречен "транзитивност на идентичността". Ако Х е идентично на Y, а Y е идентично на Z, тогава Х е идентично на Z. При решение 4 А е идентичен на кораба на Тезей, а корабът на Тезей е идентичен на В, но А не е идентичен на В. Според решение 5, решението "теория на червея", трябва да променим начина, по който мислим за обикновените предмети. Ето я идеята. Ще въведа сценарий 2 по следния начин: Има 1 кораб при година нула и 2 кораба при година 1000 и предизвикателството е да открием кой от двата кораба в година 1000 е идентичен на кораба в година 0. Косвеното предположение, което теорията за червея отхвърля, е, че обикновените предмети, като корабите, са триизмерни предмети, където трите измерения са пространствените измерения. Според теорията за червея обикновените предмети имат четири измерения: три пространствени и едно времево. Тоест няма кораби, напълно налични при година 0 и при година 1000. вместо това има един червеообразен кораб, единият край на който има една част в година 1, и има А като част в другия край. И има друг червеообразен кораб, който има една част в година 0 в единия край и В като част в другия край. Двете червеообразни неща имат припокриващи се части в година 0. Това решение не изисква да отхвърлим транзитивността, принципа за частите или принципа за промяната. Все пак вече не е ясно какво твърдение правим, когато кажем "А е идентичен на кораба на Тезей" или "корабът на Тезей е идентичен на В". А и В нито са идентични един на друг, нито са идентични на кораба на Тезей. И двете имат предмета при година 0 като една част. Това е всичко. Както виждаш, приемането на което и да е от тези пет решения идва с недостатъци, но за да решим парадокса, изглежда трябва да приемем някой недостатък пред друг.