If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:07

Как употребата на вещества се превръща в злоупотреба с вещества?

Злоупотреба с наркотици и наркомании

Видео транскрипция

Когато говорим за употреба на вещества и злоупотреба с вещества, трябва да помним, че това са две различни неща, въпреки че очевидно са свързани. Въпреки че по-голямата част от хората, които използват вещества, никога няма да развият проблем със злоупотреба с вещества, вярно е, че всеки, който развие зависимост започват като употребяващ. Затова е много важно да открием точно как употребата на вещества се развива в зависимост. Първата теория, която искам да обсъдим, е модела за "входа". Тази теория може да ти е позната. Тя казва, че някои вещества играят ролята на входни наркотици, което означава, че употребата им може да доведе до употреба на други, по-опасни вещества. Това тук е Джон. Когато Джон е бил тийнейджър или в предтийнейджърските си години, започнал да експериментира с алкохол и цигари. Оттук може би е започнал да пуши трева. Започнал е да употребява марихуана. Евентуално започва да използва наркотици като хероин и кокаин. Тук алкохолът и цигарите ще са вход, който води до употреба на марихуана, която е вход към по-тежки наркотици. Ранните опити на Джон с по-малко опасни вещества го водят до употребата на по-опасни вещества по-късно. Това изглежда намеква, че ако можеш да предотвратиш хората от, особено тийнейджърите и по-младите, експериментиране с пушене и пиене, и употреба на марихуана, те няма да преминат към по-силни наркотици. Това е основата на много програми срещу наркотиците в САЩ, които са насочени към младежите. Има голяма подкрепа за тази идея. Първо, редът на употреба на наркотици, който описах тук, е доста типичен. Хората, които използват вещества, обикновено употребяват алкохол и цигари, преди да използват марихуана. Също е вярно, че хората, които използват по-силни вещества са използвали алкохол, цигари и марихуана преди това. Но при тази теория има някои проблеми. Първо, взаимната връзка не означава причинно-следствена връзка. Просто понеже хората имат тенденцията да следват определен път за употреба на наркотици, това не означава, че едното причинява другото. Може да има трети фактор, който е по-важен. Може би някой от рисковите фактори, които споменахме по-равно. Може би някои хора, които са използват хероин и кокаин, щяха да ги използват дори, ако не бяха използвали първо алкохол и цигари. Второ, това може да е въпрос на достъпност. Понеже въпреки че алкохолът и цигарите не са легални за непълнолетните, те са лесно достъпни, вероятно по-лесно достъпни от нелегалните вещества, като хероин и кокаин. Тоест, може би алкохолът и цигарите са използвани първи, понеже е по-лесно да се сдобиеш с тях. Последно, само много малък процент от тези, които използват алкохол, цигари и марихуана, накрая започват да използват и други вещества. Така че може да не е точно да кажем, че марихуаната причинява употреба на по-силни наркотици, когато това е вярно само за много малък процент случаи. Различен начин да мислим за това как употребата на наркотици може да прогресира до зависимост е теория, която се фокусира върху континиума на употребата на наркотици. Вместо да казва, че един наркотик води до употребата на друг, тази теория твърди, че промяна в модела на употреба на наркотици е това, което води човек от употреба до злоупотреба. Това може да е промяна в количеството употребявано вещество или в достъпността на веществото, или в последствията от употребата на веществото. Тази теория също твърди, че няма един директен модел от употреба на наркотици до зависимост. Вместо това има много завъртания и завои по пътя. Нека отново говорим за Джон. Може би Джон е използвал кокаин веднъж на едно парти и, в един сценарии, той използва и после никога не употребява отново. Но във втори сценарий той може би използва веднъж на това парти и може би не възнамерява да използва повече, но може би се оказва, че един от приятелите му носи кокаин на парти няколко години по-късно и той използва отново. Оттогава натам го употребява веднъж на няколко години. Само в специфични социални ситуации и само когато други хора носят наркотика. Ще дефинираме това като непроблемна употреба. Нека сега поговорим за трети сценарий. Това е по-дълга история. В този сценарий той използва на това първо парти. После, както при сценарий две, преминава към непроблемна употреба. Но да кажем, че нещо се промени. Може би намира човек, който желае да му продава стабилен запас. Докато преди е използвал само, когато някой друг е носел кокаин на партита, сега си купува самостоятелно. Вече има промяна в достъпността и промяна в запаса, и това е довело Джон до по-често употребяване на веществото. Помни, докато това продължава, Джон вероятно има и много други промени в живота. Може би има нова работа, която изисква много енергия, може би е барман или бизнесмен, и му трябва много енергия, за да работи до късно през нощта. Вместо да използва кокаин социално на партита, той започва да го използва за целите на работата си. Този модел на употреба на наркотици също се променя. Поради всички тези неща, включително факта, че той използва по-често, може би Джон преминава от непроблемна употреба към злоупотреба с вещества, което, ако продължи да следва този модел, може да доведе до състояние на зависимост от наркотици. Състояние, при което той е пристрастен към наркотика, и ще изпита симптоми на абстиненция, ако опита да спре. Тази фигура ни показва различните пътища, по които хората поемат, що се отнася до употреба на вещества, и също как различните модели на употреба може да придвижат някого от употреба към злоупотреба. Но мисля, че най-интересната част на тази теория е, че тя казва, че хората могат да се движат напред и назад по тези пътища. Може би Джон започва да осъзнава, че употребата му на наркотици излиза от контрол и затова той преминава от злоупотреба с вещества към непроблемна употреба, решава, че няма да използва кокаин за работа повече и ще го взима само в социални ситуации. Може би след известно време напълно спира да употребява. Или може би просто продължава с непроблемната употреба. Или, да кажем, че Джон попадне в катастрофа с кола. След това е преместен в програма за лечение, така че има принудително въздържание. След период на продължително въздържание, може би той започва да използва рядко, докато не получава проблем със здравето, може би сърдечен удар, който може да е, а може и да не е свързан с употребата на кокаин, той не е сигурен в това. Но тази вероятна промяна в последствията от употребата на наркотици го премества отново към въздържание. В зависимост от всички тези различни обстоятелства, всички тези различни промени в живота, достъпност до наркотици, количеството, което човек използва, защо използва това вещество, дори неща като дали има или няма пари или е вкаран в затвора, или се е преместил в друг град, всички тези промени в модела на употреба на вещества могат да доведат до или увеличаване, или намаляване на употребяваното количество наркотик, в зависимост от това какви са тези промени. Друго интересно нещо, което може да забележиш за тази теория като погледнеш тази фигура е, че тя казва, че човек не може да премине от единична употреба директно към проблемна употреба. Вместо това първо трябва да премине през непроблемната употреба. Тази теория е доста ясна в твърдението си, че зависимостта е процес. Тя не е нещо, което се случва веднага. Друга важна част от тази теория е, че тя твърди, че този цикъл се повтаря индивидуално за всяко вещество. Може би Джон опитва веднъж цигари и после никога не ги използва или може би е пиел алкохол от време на време, но после е спрял, когато е стигнал до средна възраст. Може би употребата му на кокаин, както говорихме, следва по-сложен път по тази фигура. Това е много различно от теорията за "входа", която твърди, че употребата на едно вещество може да доведе до употреба на друго вещество, понеже в този модел всяко вещество се взима предвид индивидуално. Поради това, този модел на континиума се оказва много по-усложнен от модела за "входа". Но понеже това е с добавена сложност, може да е по-реалистичен начин да гледаме на това как хората преминават от употреба към злоупотреба.