Диагностика, лечение и профилактика на херпеса

Говорихме малко за херпеса. Следващата стъпка е да разберем как да диагностицираме херпеса. Често лекарите питат пациентите за медицинската им история, скорошни полови актове и други неща, които може да предположат метод на предаване или някакъв начин, по който пациентът може да е бил инфектиран с херпес. Комбинирано с тази медицинска история и симптомите, които може да проявяват, например херпесни ранички по устните, което се нарича херпес лабиалис, или на гениталиите, което е херпес гениталис, обикновено е достатъчно за диагноза. Всъщност най-често лекарите ще направят точно това. Освен това има няколко теста, които могат да се използват за поставяне на диагнозата. Един тест, който се използва по-често, е натривка на Цанк. Натривката на Цанк, носеща името на известен френски дерматолог – ще нарисувам френския флаг тук – ще поставя малко червено, бяло и синьо. Този тест за пръв път бил описан от френски дерматолог. При него се взима натривка от херпесната раничка или язва. Това е пробата ни тук и тази проба се нанася на този слайд. Нанасяме пробата на слайда тук и после ще видиш, че като се добави оцветяване, това е или оцветяване по Гимза, или оцветяване по Райт, но не се тревожи за тези термини, това са специфични бои, които се добавят тук, така че просто ще запиша, че се добавя някакво оцветяване. Ако този пациент има херпес, тогава ще се видят тези гигантски клетки. Това са епителни клетки от пробата от устната или от гениталиите. Това е една гигантска клетка. Ще запиша, че виждаме гигантски клетки. Има още няколко тук. Но интересното за тези клетки е, че нямат само едно ядро. Имат няколко такива. Мога да преброя едно тук. Може би още едно тук. Има и друго тук. Тази клетка е многоядрена. Казваме, че имаме многоядрена клетка което предполага диагноза херпес. Проблемът е, че оцветяването по Цанк е положително за още няколко неща, освен за херпес симплекс вирус едно и две. То може да се наблюдава и при цитомегаловирус или дори при варицела, или при херпес зостер, който е съвсем друг вирус. Ето защо това изследване не се прави често, понеже обикновено анамнезата и симптомите са доста категорични при херпес. Освен този, може да се използва друг тест, който се нарича цитопатична култура. Цитопатична култура. Мисля, че познаваш термина култура. Ще го опиша по-подробно по-долу. Причината да се нарича цитопатична е, че при това изследване опитваме да вземем клетки (оттам – цито) и да ги убием. Затова е цитопатична култура. Патична може да ти напомня термина патология, което е науката за заболяването. Взимаме клетки и им даваме заболяване. По-точно, имаме тази култура тук и започваме с няколко клетки, които не са задължително от пациента – могат да са от клетъчна линия в лабораторията. Към това добавяме проба от кръвта на пациента. Ще нарисувам кръвта на пациента тук и ще я отбележа. Ако подозираме, че този пациент е бил инфектиран с херпес – ще нарисувам този триъгълник за вируса на херпес симплекс. Тук трябва да видим културата от клетки да умира, което означава, че има нещо в кръвта на пациента, което поема контрол над клетките и не им позволява да растат. Това предполага диагноза херпес. Но, отново, това е нещо, което също ще видиш при много други вируси. Добре, да кажем, че сме поставили диагнозата. Следващата стъпка е лечение. За вирусите има специфичен клас лекарства, наречени антивирусни, които използваме. Но, както помниш от хронологията на симптомите, които се наблюдават при херпес, те обикновено изчезват за около 10 дни, така че не даваме често антивирусни препарати. Те специфично се дават на пациенти, които са във висок риск от усложнения от херпес и тези хора по принцип са имуносупресирани. Даваме антивирусни препарати само на тези, които са с потисната имунна система. Има няколко изключения от това правило, но това е общият модел, а имуносупресирани е събирателен термин за много неща. Жени, които са бременни, са донякъде имуносупресирани. Ще ги лекуваме с антивирусни препарати, ако са положителни за някой вид херпес. В допълнение към лечението, какво можем да направим, за да предотвратим получаването на херпесния вирус. Превенция. Основната насока на превенция за всички полово предавани инфекции е да се блокира предаването. Като слезем надолу в списъка с начини на предаване на херпеса, виждаме секса като един от най-честите начини и едно от нещата, които можем да направим, е да използваме презервативи по време на секс. Това ще ограничи директния контакт. Освен това за оралния секс има орални презервативи, които също намаляват директния контакт. По време на раждане има два начина, по които можем да ограничим разпространяването на херпес от инфектирана майка към детето. Единият е просто да лекуваме майката с антивирусни препарати. Другият е, ако бременната жена има активни язви по гениталиите си, една стратегия е да изродим бебето със секцио, понеже премахването на бебето чрез коремна операция, а не чрез вагинално раждане, намалява контакта му с отворени язви и следователно ще блокира директния контакт, за да намали риска от развитие на неонатален херпес. Последните два начина за пренос са предимно при здравните работници, в който случай използването на ръкавици е много добър начин да се увериш, че не докосваш отворена язва, когато преглеждаш пациент. Друг проблем, с който здравните работници се сблъскват, е, че понякога се убождат с игла, когато се правят изследвания на пациент, така че безопасните практики за изхвърляне на игли ще помогнат за намаляване на риска от нараняване заради убождане с игла и следователно ще намали риска да развият херпес.