Диагностика, лечение и профилактика на сифилис

Когато опитваме да диагностицираме сифилиса, който ще съкратя по този начин, понеже е с форма на спирала, затова се нарича спирохета, но понякога го наричаме трепонема. Когато опитваме да диагностицираме сифилиса, един от неприятните моменти е, че не можем да диагностицираме специфичния етап. Тези признаци и симптоми се използват за определяне на това на кой етап е сифилисът. Има два вида диагностични тестове, които се използват за определяне на това дали човек има сифилис. Първата група се наричат нетрепонемални изследвания и, помни, трепонемални просто се отнася до името на рода на сифилисната бактерия, трепонема. За разлика от тях има и трепонемални изследвания, които се използват за диагностициране на сифилис. Главната разлика е, че нетрепонемалните изследвания се използват предимно за скриниране на пациенти, тоест те са за скрининг, докато трепонемалните изследвания са за потвърждаване на диагнозата при пациент, който вече е бил скриниран. Което означава, че обикновено първо правим нетрепонемални изследвания, а после правим трепонемалното изследване. Както подсказва името, нетрепонемалните изследвания не използват протеини от сифилисната бактерия, докато трепонемалните изследвания използват протеини, които са изградени и са били взети от сифилисната бактерия. Първият нетрепонемален тест, за който ще говорим, има доста дълго наименование – нарича се лабораторно изследване за венерическа болест. Начинът, по който се извършва, е да се вземе проба от кръвта на пациента – ще напиша това тук – това е кръвта на пациента... и добавяш това към този "кладенец" тук. В тази камера има нещо странно – проба от екстракт от сърцето на вол. Екстракт от сърцето на вол, което е странно. Използва се, понеже сърцата на воловете по принцип имат протеин, който рисувам тук, после ще го нарисувам и тук горе – те имат този протеин, който антителата от кръвната ни проба ще сбъркат за протеини от сифилисна трепонема. Което означава, че ако пациентът е бил инфектиран със сифилис и има това антитяло тук, то трябва да се прикрепи към сифилисните протеини, ще видим, че когато бъдат комбинирани – ще нарисувам това тук – когато комбинираме тези двете, ще видим антисифилисните антитела да се прикрепят към този протеин, който се намира в екстракта от сърцето на вола. След като добавим флуоресцентна боя, която позволява на тази реакция да се освети, можем да визуализираме това под микроскоп. Следователно това означава положителен резултат. Следващият нетрепонемален тест, който можем да направим, се нарича изследване на бърз плазмен реагин, изследване на бърз плазмен реагин (RPR). Както виждаш тук, това е точно същото като предния тест, но двете разлики са, че добавяме тези частици въглен в камерата. Тези частици въглен се намират тук. Ще запиша в легендата ни долу, че това са частици въглен, които ще ни помогнат, ако тук има реакция, да видим свързването на антитялото с протеина, но не с микроскоп, а с очите си. Както се досещаш, тестът с бърз плазмен реагин по принцип е по-бърз. Като цяло, тези два нетрепонемални теста по принцип имат висока чувствителност, което означава, че не е вероятно да дадат фалшиво отрицателни резултати. Но имат ниска специфичност, което означава, че е възможно един положителен тест да е погрешен или неверен. Вероятно се досещаш, че причината е използването на екстракт от сърце на вол, вместо реалния протеин от трепонемата. Има няколко вируса, лекарства, дори ревматично сърдечно заболяване, или дори лупус, които могат да причинят фалшиво положителен тест. Затова след като скринираме за сифилис с тези изследвания, трябва да потвърдим диагнозата си. Правим това, като директно използваме протеина на трепонемата. Първият тест, който ще спомена, се нарича трепонема палидум, или просто името на сифилисната бактерия, трепонема палидум хемаглутинационен анализ. Можем да го съкратим като ТРНА тест. Постановката за този тест е много подобна на това, което видяхме по-рано с нетрепонемалните тестове, както можеш да видиш тук. Но вместо това имаме проба от сифилисен антиген, която ще нарисувам не с тъмно зелено, а със същото зелено, с което рисувах сифилиса. Мисля, че знаеш какво се случва от тук нататък. Получаваш свързване на антитела със сифилисния антиген, който сме отгледали в лаборатория, и това се случва в такава голяма степен, че ще видиш кръвта да се слепва. Причината е, че има толкова много налични антитела и те ще пируват със сифилисния протеин. Този процес на слепване се нарича аглутинация. Оттам изследването получава името си. Използваш антиген трепонема палидум, за да накараш кръвта да аглутинира, което ще потвърди диагнозата. Последният трепонемален тест, който ще спомена, се нарича флуоресцентно изследване на абсорбцията на трепонемалните антитела, което ще съкратя на Ab. Понякога може да го срещнеш съкратено като FTA-AbS. Това е FTA-AbS тест. Това е подобна постановка като анализа на хемаглутинацията, който видяхме по-горе. Както можеш да видиш тук – ще отделя минута да отбележа антителата, за които говоря – тук има протеин в кръвта. Главната разлика между този тест и хемаглутинационния анализ е, че тук добавяш също и капка флуоресцентна боя, подобно на това, което правихме по-рано при нетрепонемалните изследвания, при които имахме флуоресцентна боя. Това е боя, която ще се прикрепи към антитялото, ако то се свърже със сифилисен протеин (сифилисния антиген). Можеш да видиш тук, че антитялото се прикрепя към сифилисния антиген, може би дори също ще имаш аглутинация на кръвта. Но това, което заковава диагнозата тук, е, че това ще светне, понеже антителата ще се свържат също и с тази флуоресцентна боя. Следователно ще се потвърди диагнозата. Както може би забеляза, тъй като тези два теста са много подобни, ТРНА тестът се приема за по-лесен, понеже не включва тази допълнителна стъпка на добавяне на флуоресцентна боя. Но не е толкова чувствителен, колкото теста с абсорбцията. Което искаме да го избегнем, тъй като ни е нужен тест с висока чувствителност, когато скринираме, а когато потвърждаваме, че имаме сифилис, искаме да използваме тест с висока специфичност. Така имаме ниска вероятност за фалшиво положителни резултати. Което е случаят тук с трепонемалните изследвания. Последният тест, който ще спомена и мисля, че има най-якото име, е микроскопия с тъмно поле. При микроскопията с тъмно поле се използва специален вид микроскоп, за да се изследва проба, взета от пациента. Да кажем, че това е проба, която имам на клечката, и извърших цервикална натривка на пациентка, която подозираме, че е инфектирана със сифилис. Искам да разгледам това под микроскоп с тъмно поле. Ако този пациент наистина има сифилис ще видиш спирохети под микроскопа. Както можеш да видиш тук, тези усукани неща са сифилисните трепонемални спирохети, които се намират в тази проба. Ако видиш тези неща под микроскоп с тъмно поле – това е тест с много висока специфичност, което означава, че е по-малко вероятно да имаш фалшиво положителни резултати, а вместо това той потвърждава, че този човек е инфектиран със сифилис. Да кажем, че сме потвърдили, че някой е инфектиран, как го лекуваме? Основното лечение за сифилиса е използването на антибиотици. Човек, който има по-напреднал етап сифилис, като вторичен или третичен сифилис, ще има нужда просто от по-дълга терапия. Проблемът, който пациент може да има, когато го лекуват за сифилис, е нещо, което се нарича реакция на Яриш-Херксхаймер. Реакция на Яриш-Херксхаймер. Това означава, че когато убиеш сифилиса, имаш мъртви трепонеми в кръвообращението и те отделят токсини. Това кара белите кръвни телца да реагират на тях. Те, на свой ред, освобождават цитокини, които предизвикват висока температура, болка в мускулите, главоболие и дори ускорен пулс, което наричаме тахикардия. Тахикардия, бърз пулс. Както вероятно се досещаш, всички тези симптоми са доста ужасни, но с времето, като изчистваш сифилисните бактерии от кръвообращението, те ще изчезнат. Всички тези симптоми са просто преходни. Последно – как предотвратяваме предаването на сифилис? Отговорът тук е просто да намалим директния контакт с инфектиран човек, когато правим секс. По-рано говорихме за трите различни вида секс, вагинален, анален и орален секс, като и при трите можем да намалим преноса с използване на презервативи. В случая с оралния секс можем допълнително да използваме дентални презервативи, за да блокираме трансмисията. Помни, че раждането съща е друг много важен механизъм за разпространяване на сифилис от майка на новородено дете. Решението тук е да скринираме за сифилис и при инфектирана майка просто да лекуваме майката, за да се уверим, че няма да предаде болестта на новороденото си дете.