Какво е третичен сифилис?

Последният етап на сифилиса се нарича третичен сифилис. Той се проявява три години след началната инфекция и има своя група характеристики, признаци и симптоми. Нямам място да го запиша тук, така че вместо това ще запиша тук горе, че третичният сифилис не е заразен. Има три главни групи симптоми, които ще имаш при третичния сифилис. Първата се проявява из тялото и може да се появи навсякъде, но изглежда се среща най-често на следните три места. Това е развитието на т.нар. гуми. Гума просто означава голяма бучка, която се появява където не трябва. Това означава, че ако сифилисът се разпространи към черния ти дроб от кръвообращението, ще получиш тези сифилистични гуми на черния дроб, които може да имат същия цвят и консистенция като стандартната, нормална чернодробна тъкан, която имам тук, но това е предимно резултат от сифилисните трепонеми, "биещи се" с белите кръвни телца през дълъг период от време – тези три години. Можеш да видиш същото нещо, когато сифилисът се разпространи към костите ти. Ще покажа тази голяма деформация на бедрената кост тук, тя се дължи изцяло на сифилисните трепонеми. Ако тази трепонема, или тази спирохета, се разпространи към кожата ти и атакува кръвоносните съдове, които се намират там, започваш да виждаш бучки от битката между сифилиса и белите кръвни клетки. Тези сифилистични гуми могат да са толкова деформиращи, че да имаш ето такъв резултат. Това е бюст на пациент, който е имал третичен сифилис, който има тези ярки деформации. Една тук, мога да видя друга тук, носа, и може би една тук. Ако посетиш Musee de l'Homme, познат още като Музея на човека в Париж, можеш да видиш този бюст на този пациент с третичен сифилис. В допълнение към гумите при пациентите може да се наблюдава също и така нареченият невросифилис, което е точно това, което ти подсказва името – нахлуване на сифилиса в централната нервна система. Тук долу можеш да видиш напречно сечение на гръбначния мозък, разрязах го наполовина, все едно замахнах със самурайски меч през гръбначния стълб на пациента, за да направя това. Можеш да видиш, че има два кръвоносни съда, които захранват гръбначния мозък отзад, или в постериорен аспект, и има един главен кръвоносен съд, който захранва гръбначния мозък отпред, в антериорен аспект. Помни, сифилисът, специфично, предпочита да нахлува в стените на кръвоносните съдове и се настанява в ендотелните клетки, които ги ограждат, така че ще видиш някои характерни симптоми, които се проявяват, понеже сифилисът ще нахлуе в стената на кръвоносния съд, който трябва да захранва с кислород и хранителни вещества гръбначния мозък, така че, ако трепонемите проникнат в ендотелните клетки, които изграждат кръвоносните съдове отзад, в постериорен аспект, на гръбначния мозък, може да развиеш симптоми, които се групират в т.нар. табес дорзалис, което е латинското име за разлагане в гърба, или в дорзален аспект, тоест разлагане в задната част на гръбначния мозък. Не искам да навлизам в много подробности за анатомията на гръбначния стълб, но просто знай, че има специфични трактове, които са групирани, и ако лишим задната част на гръбначния мозък от кислород и хранителни вещества, ще видиш различна група симптоми, отколкото ако това се случи отпред. Ако имаме разлагане в задната част, може да се появи загуба на чувството за вибрация. Другото нещо, за което е отговорна задната част на гръбначния мозък, е чувството за позиция, което ти позволява да знаеш къде са телесните части, като ръцете и краката ти в пространството. Друг термин за това е проприоцепция. така че ще загубиш и проприоцепцията. Ако сифилисът нахлуе в ендотелните клетки, които ограждат кръвоносните съдове в предната част на гръбначния мозък, получаваш друга група симптоми, които са групирани заедно и се наричат обща пареза. Пареза е просто друга дума за парализа. Парализата, която имаме тук, класически е локализирана в краката, тоест може да имаш загуба на сетивност, тоест ако някой докосне крака ти, дори няма да забележиш това, и може дори да не можеш да ги движиш, тоест може да загубиш двигателна функция. Последното нещо, което ще спомена за общата пареза, е, че понякога това също се нарича обща пареза на лудите, понеже, освен в гръбначния мозък сифилисът също може да се разпространи в главния мозък и да причини психични болести. Друг класически симптом, който се наблюдава като част от невросифилиса, се нарича зеници на Аргил Робъртсън. Нарисувах тези очи тук долу и в черно са зениците. Зениците ни позволяват да регулираме количеството светлина, което възприемаме. Ще нарисувам това дърво, понеже гледаме в хубав, ясен, слънчев ден и виждаме това дърво. Ако е слънчев ден навън, може да имаме затруднения да видим това дърво, точно както една камера ще има трудности да направи снимка с много висока експозиция. За да направим по-добро изображение, което мозъкът ни да обработи, зениците ни ще се свият. Ще нарисувам тази зеница да се свива и ще направя същото от другата страна. Тези зеници ще се свият, за да ограничат количеството светлина, което навлиза и се обработва от ретината, т.е. от задната част на окото. Същото нещо се случва, ако вземем това дърво и го преместим по-близо до очите. Можеш да си представиш, че светлината, която отскача от това дърво и дава зеления цвят на листата и кафявия цвят на ствола, пак е светлина, която може да е твърде много, че очите ни да могат да я обработят, ако е твърде близо, така че зениците ни пак ще се свият, когато опитат да се фокусират върху близко тяло. Този процес се нарича акомодация. Ще запиша акомодация. Тези зеници могат да се настроят. Интересното нещо за наличието на зеници на Аргил Робъртсън е, че можем да имаме акомодация, някой с третичен сифилис може да настрои очите си, така че ще поставя тикче тук, но не може да реагира на светлина, така че ще зачеркна източника на светлина тук. Причината това да се случва е, че има два различни нерва, които обработват това. Има отделен нерв, който позволява на очите да се настроят, когато се фокусират върху по-близък обект, и има различен нерв, който кара зениците да се свият в отговор само на светлина. Сифилисът предимно ще атакува кръвоносните съдове, които захранват нерва, който ни помага да реагираме на светлина. Накрая, последният вид симптом, който може да се прояви, свързан с третичния сифилис, се нарича сърдечен сифилис. Както предполага името – ще рисувам тук долу – това включва инфекция, свързана със сърдечно-съдовата система. Ще нарисувам първо сърцето и кръвоносните съдове, които излизат от него. По-рано споменах, че сифилисът предпочита да атакува кръвоносните ни съдове, така че е логично, че сифилисът, в последния стадий, накрая ще достигне до и ще атакува най-големия кръвоносен съд в тялото ни. Това е аортата и инфекция на аортата се нарича аортит, така че може да се развие сифилистичен аортит, когато е налице сифилис, или тези трепонеми, инфилтриращ ендотелните клетки, които ограждат този гигантски кръвоносен съд, което ще доведе до разширение на аортата. Чертая я по-широка тук – ще стане доста по-голяма, отколкото трябва. Когато аортата се разшири, тя ще накара сърцето да работи много повече, за да изпомпи същото количество кръв към останалата част на тялото. На всичко това отгоре стените на аортата ще станат още по-тънки до момента, в който аортата, която сега се е превърнала в аневризма, ще се спука. Наричаме това разширение аневризма на аортата, като аневризма е просто дилатация, разширяване. Това ще продължи до момент, в който стените са твърде слаби да задържат кръвта и изведнъж ще получиш руптуриране, изкървяване, което може или да е затворено, при което изпомваш кръв не към останалата част от аортата, а в стените на аортата. Може да имаш затворено руптуриране или може да се разскъса изцяло стената на аортата и да се получи отворено руптуриране, което ще изкърви навън в гръдния кош и човекът ще умре за секунди до минути. Именно поради това е важно да хванем сифилиса и да започнем да го лекуваме по-рано, преди да могат да се проявят всички тези симптоми.