Бутилка и играчка: предмети от ежедневието

Стенописите от гробницата на Небамун показват идеализирана визия за ежедневния древен египетски живот. Много по-малко се знае за живота на по-голямата част от обществото в сравнение с този на по-малобройната аристокрация. Изследването на човешки останки от бедни гробища често е единственият начин да научим за краткия живот на повечето древни египтяни. Много от предметите, които са били притежание на богатите, са оцелели само защото са били погребани в гробници. Те ни помагат да надникнем в охолния начин на живот на тези хора.

Стъклените съдове изглежда са били предимно функционални, а не ритуални предмети. Основната им употреба е като контейнери за козметика или ценни масла. Въпреки това, в този случай дизайнът на рибата може да намекне за някакво допълнително значение, в допълнение на красотата му като аристократичен личен предмет.

Изобразената риба е тилапия от Нил, при която малките се излюпват и приютяват в устата на майка си. Появата на живо потомство от устата на тилапията довежда до използването на рибата като символ на прераждане и регенерация, често носена като амулет.

Това е най-запазеният и впечатляващ пример от няколко оцелели стъклени съда с форма на риба, изработени около този период. Намерен е под пода в къща в Тел ел-Амарна, където може би е бил заровен от собственика си.

Стъклените съдове от Новото царство (1550 – 1070 г. пр. н. е.) са много шарени предмети. Стъклото често се използва като по-универсален и по-евтин заместител на полускъпоценните камъни. Тази риба е направена чрез изливане на разтопено стъкло върху сърцевина, направена от глинеста смес. След това цветни стъклени пръчки се увиват около тялото и се моделират с инструмент, за да се създаде шарка на рибени люспи. След това тялото се изглажда, добавят се очите и перките и сърцевината се изстъргва.

###
Дървена играчкa котка

Котките вероятно са отглеждани като домашни любимци още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. В Египет през Античността живеят два вида диви котки – тръстиковата котка и африканската дива котка. В края на първото хилядолетие пр.н.е. котките вече се отглеждат в индустриален мащаб за използване в култа към богинята-котка Бастет.

От Дванадесетата династия нататък котките са изобразявани в украси на гробници, седнали под стола на починалия или придружавайки го на лов в блатата. Има чудесен пример за последния тип сцена в гробницата на Небамун, където е изобразена оранжева котка, която хваща птици с четирите си лапи и устата си едновременно. Такива сцени на лов може също да символизират борбата между цивилизованите хора и силите на хаоса, изобразени като диви птици.

Котката има сходна роля в религиозен план. В погребалния текст, наречен Литания на Ра, богът на Слънцето е изобразен като котка, която се бие със змията Апеп. Тази змия, проявление на силите на хаоса, атакува слънчевата лодка, докато минава през нощното небе. Ра побеждава Апеп като го разряза на две с нож, позволявайки на слънцето да продължи пътуването си и да се прероди на зазоряване.

R.M. and J.J. Janssen, Growing up in Ancient Egypt (London, The Rubicon Press, 1990).

M. Stead, Egyptian life (London, The British Museum Press, 1986).

I. Shaw and P. Nicholson (eds.), British Museum dictionary of Ancient Egypt(London, The British Museum Press, 1995).

A.P. Kozloff and B.M. Bryan, Egypts dazzling sun: Amenhotep III and History World (Cleveland Museum of Art, 1992)

E.R. Russmann,Eternal Egypt: masterworks of Ancient Art from the British Museum (University of California Press, 2001).

J.D. Cooney, Catalogue of Egyptian antiqu-3 (London, The British Museum Press, 1976).

S. Quirke and A.J. Spencer, The British Museum Book of Ancient Egypt (London, The British Museum Press, 1992).

© Настоятелство на Британския музей